Решение № 490 от 30.01.2026, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490

Велико Търново, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДИАНА КОСТОВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ДИАНА КОСТОВА административно дело № 20257060700926 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.266 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Н. И. Б. гр. В. Търново, [улица], вх. Г, ет. 4, ап.11 против Решение № 147/28.10.2025г. на Директор на ТД на НАП В. Търново, с което е отхвърлена подадената от нея жалба с вх № ЕВ -04-1850#5/20.10.2025г. по описа на ТД на НАП против -Постановление за налагане на обезпечителни мерки ПНОМ с изх. № [рег. номер]-022-0123679/13.12.2024г. издадено от публичен изпълнител по изп. д. *********/22.3.2019г. , и с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори вкл. Съдържание на касети, както и суми предоставени за доверително управление в ТБ ОББ АД.

В жалбата се твърди нищожност на ПНОМ поради съществено нарушение на административно- производствените правила, тъй като същото не е връчено по надлежния ред, и с това е нарушено Тълкувателно решение № 7/15.4.2021г. по т.д.8/ 2019г. на ВАС, съгласно което лицето, спрямо което се предприемат действия по принудително изпълнение следва да е надлежно уведомено. Сочи, че не е упълномощавала лице, което да я представлява пред ТД на НАП. Освен това, макар с Постановление за отмяна на ПНОМ от 18.08.20225г. и последващо Разпореждане на публичния изпълнител, изп. д. да е прекратено, за нея съществува правен интерес от обявяване на ПНОМ за нищожно, тъй като същото е действало за периода от 13.12.2024г. до датата на неговата отмяна 18.8.2025г. От съда се иска отмяна на обжалваното Решение и прогласяване нищожността на ПНОМ.

В о.з. не се явява не се представлява.

Ответник жалба Директор на ТД на НАП В. Търново чрез процесуалния си представител гл.юк Б. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че в процесното Решение са развити подробни доводи, че ПНОМ не е нищожно, тъй като е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно приложение на материалния закон и спазване целта на закона. В жалбата се твърди, че ПНОМ е издадено при съществени процесуални нарушения, а в жалбата до съда – противоречие с целта на закона. Освен това неправилно жалбоподателката твърди, че се касае за предварителни обезпечителни мерки, докато процесните такива са по образувано вече изп. д. при публичен изпълнител. Претендира заплащането на разноски в производството, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните и приложените в преписката писмени доказателства от фактическа страна намира за установено следното.:

Между страните няма спор за факти, като писмените доказателства в административната преписка ги установяват. Жалбоподателката има публични задължения, произтичащи от подадена Декларация обр.1 за период от м. 12.2018г. до м. 11 .2019г. в общ размер на 791,16 лева и задължения по Декларация обр. 6 за ДОО и здравно осигуряване за периода от 1.1.2016г. до 9.10.2019г. в общ размер на 5 695,67 лева. Тъй като тези публични задължения не са платени доброволно, публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново е образувал изп. д. № *********/2019г. и е издал съобщение за доброволно изпълнение с изх. №[рег. номер]-048-0060677/ 27.03.2019г. От публичен изпълнител е издадено и Разпореждане за присъединяване с изх. №[рег. номер]-105-0143087/20.05.2019г. За обезпечаване събирането на публичните задължения, публичен изпълнител е издал ПНОМ с изх. №[рег. номер]-022-0086892/ 25.09.2019г. с което е наложен запор върху МПС. Трите гореописани документа са връчени на Н. Д. на 11.10.2019г., в сградата на ТД на НАП В. Търново, като публичният изпълнител е намерил, че същият е надлежно упълномощен въз основа на представено по делото копие на пълномощно. За присъединяване на публични задължения е издадено Разпореждане с изх. № [рег. номер]-105-0148812/4.05.2020г., което не е връчено и Разпореждане с изх. № [рег. номер]-105-0122498/5.05.2021г., като органът е приел, че същото е надлежно връчено на 16.05.2021г. въпреки, че поставеният върху писмото с обратна разписка щемпел е със съдържание „Непотърсено“. С ПНОМ изх. № [рег. номер]-022-0123679/13.12.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на лицето, намиращи се в ОББ – АД , при което е издадено и Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх. № [рег. номер]-029-0001418/14.1.2025г. Това е служебно известно на съда с оглед постановеното Решение по адм.д. 414/25г. по описа на съда и приложеното по делото адм.д. 812/2025г. по описа на Адимнистративен съд Велико Търново. .

Допълнително от ответник жалба са представени, пълномощно, нотариално заверено, с което жалбаподателката е упълномощила М. Д. да я представлява пред НАП вкл. По горепосоченото изп. д., както да получава информация, документи, вкл. съдържащи данъчна и осигурителна информация, както и да подава от нейно име жалби, възражения и други. Въз основа на това пълномощно Публичен изпълнител е връчил процесната ПНОМ на 10.9.2025г., като в указания срок жалба против Постановлението не е била депозирана.

По присъединеното адм. д. 812/25г. е депозирано допълнително писмено становище на гл.юк. Б., с което същата уведомява съда, че е издадено Разпореждане с изх- № [рег. номер]-035—029-5231/18.8.2025г. за прекратяване на производството по принудителното изпълнение, поради което намира, че липсва правен интерес от обжалване на ПНОМ. Съответно това прави жалбата процесуално недопустима. Отменени са и обжалваните ПНОМ от същата дата.

На 7.11.2025г. е подадена пред Административен съд Велико Търново жалба, с която се иска прогласяване нищожността на горепосоченото ПНОМ.

С влязло в сила Определение № 3300/17.10.2025г. по адм. д. 812/25г. АСВТ е оставил без разглеждане тази жалба и е върнал преписката на Директор ТД на НАП за произнасяне по искането за обявяване нищожност на ПНОМ.

В резултат на посочената процедура, от ответника е постановено процесното Решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Със същото е оставена без разглеждане и производството е прекратено в частта, с която се иска отмяна на ПНОМ. Съобщението за Решението е връчено на жалбоподателката на 5.11.2025г, като в срок е депозирана жалба против него до Административен съд Велико Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 268, ал.1 изр. Първо от ДОПК, от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен, което обуславя наличието на правен интерес от оспорването и това я прави процесуално допустима.

В настоящото производство не се поддържа възражението за липса на правен интерес от оспорване, тъй като с горепосочените актове на публичен изпълнител ПНОМ са отменени и изпълнителното производство е отменено. Въпреки това съдът намира, че следва да изложи мотиви и в тази насока. На първо място от Директор ТД на НАП е постановен административен акт по така подадената жалба, с която същата е била отхвърлена, и съответно е налице правен интерес от обжалване на посоченото Решение на Директор на ТД на НАП.На следващо място, отмяната на ПНОМ действа занапред, т.е. от 8.08.2025г., поради което за жалбоподателката съществува правен интерес от прогласяване нищожността на ПНОМ за периода от тяхното издаване до отмяната – 13.12.2024г. до 8.8.2025г.

Правилно е становището на ответник жалба, че в случая не се касае за предварителни обезпечителни мерки, които се налагат с ПНПОМ, които се оспорват по реда на чл. 197 и сл. От ДОПК,а ПНОМ по изпълнително производство, поради което процедурата по тяхното оспорване е уредена от чл. 266 и сл. От ДОПК.

Както е посочено, в Определение № 3300/17.10.2025г. по адм. д. 812/25г. в жалбата се твърди нищожност, а не унищожаемост на оспорвания акт на администрацията, поради което на основание чл. 149, ал. 5 от АПК приложим по силата на §2 от ДР на ДОПК, оспорването не е обвързано със срок. Принципното положение относно недействителните административни актове е унищожаемостта, като същите се ползват и от презумпция за законност; нищожността на административните актове се прилага по изключение. В практически план най-съществената разлика между двата правни режима е свързана с наличието на изрична уредба на недействителност в частното право и въведеното от законодателя разграничение между пороците, водещи до нищожност на сделките, от тези, водещи до унищожаемост (чл. 26-33 ЗЗД). Аналогична правна уредба на недействителността в административното право липсва. Затова въпросът за определянето на критерий за разграничаване между нищожните и унищожаемите административни актове е от изключителна важност. Правната доктрина се ориентира към следното решение:– изискванията за законосъобразност на административния акт към момента са посочени в чл. 146 АПК;единствено съществените нарушения на едно или повече от тези изисквания опорочават административния акт, при което изключително тежките пороци водят до нищожност; „по-малко“ интензивните пороци водят до унищожаемост. Единственото основание което изрично е уредено в АПК, при което постановеният акт е нищожен е липсата на компетентност на органа, който го е издал чл. 146, ал.1,т.1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно изискването на чл. 168 от АПК във вр. с §2 от ДОПК съдът следва да се произнесе по всички основания, визирани в чл. 146 от АПК във вр. с §2 от ДОПК, без да се ограничава само от възраженията на жалбоподателя.

Обжалваното Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.266 , ал.1 изр. Първо от ДОПК, а именно Директор на ТД на НАП В. Търново в рамките на срока по чл. 267, ал.2 от ДОПК, който започва да тече от връщането на преписката от Административен съд Велико Търново. Обжалваното пред административния орган ПНОМ също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.225, ал.1 от ДОПК, тъй като е налице образувано пред него изпълнително производство. . Поради това както актът на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го Решение на Директор на ТД на НАП – В. Търново представляват валидни административни актове, издадени от компетентни органи.

Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им. Не се споделя становището на жалбоподателката, че е налице порок на формата, който е самостоятелно основание за отмяна на актовете на основание чл. 58, ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДОПК. И в двата акта са подробно изброени извършените процесуални действия, обективирани в съответните Разпореждания и ПНОМ, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. Несъгласието с тяхната правна квалификация касае материалната законосъобразност на актовете, а не изискването за форма.

При постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, а процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК. Настоящото производство е започнало по подадена жалба срещу ПНОМ с искане за обявяване на неговата нищожност. Жалбата е била директно подадена до Административен съд Велико Търново, който с Определение № 3300/17.10.2025г. по адм. д. 812/25г е оставил същата без разглеждане и е върнал преписката на Директор на ТД на НАП, който се е произнесъл в горепосочения законоустановен срок. Решението на Директор на ТД на НАП е надлежно връчено на жалбоподателката. Основното нейно оплакване за нарушение на административно- процесуалните правила касае връчването на ПНОМ на лице, което няма представителна власт. Но по този начин се е засегнало само правото й на оспорване на ПНОМ с искане за отмяната им като унищожаемо, но не и досежно настоящото производство. Съдът намира, че публичен изпълнител също не е допуснал съществено процесуално нарушение, което да води до нищожност. Налице било образувано изп.д. при публичен изпълнител съгласно чл.220 от ДОПК, след като е налице изпълнително основание по чл. чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК – подадена от жалбоподателката Декларация. След връчване на поканата за доброволно изпълнение, за него възниква правото да наложи обезпечителни мерки по чл. 202 от ДОПК, като за него липсва задължение преди налагане на запора да уведомява страната. На същата са връчени всички издадени от публичен изпълнител актове, съгласно приложеното по делото нотариално заверено пълномощно, с което е учредена представителна власт на трето лице за всички производства пред ТД на НАП. Следователно правото на защита на жалбоподателката не е било ограничавано, същата е могла да прави искания, възражения, да представя доказателства и да се запознава със събраните такива от органа.