Решение № 375 от 10.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000504 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №218/18.07.2025г., постановено по търг.д. №34/2025г. по описа на окръжен съд Стара Загора, „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на Л. Г. Д., с ЕГН ********** сумите: 70 000лв., частичен от 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 11.12.2023г.; 1 974,73лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди от ПТП на 11.12.2023г.; 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /втора операция/ от ПТП на 11.12.2023г., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 05.01.2024г.

„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482 е осъдено да заплати на адв. Ж.

З., адв. възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 8 047лв.

„ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482 е осъдено да заплати сумата от 3 279лв., държавна такса и сумата 1 200лв., възнаграждение за вещи лица, 1 представляващи разноски, платени от бюджета, по сметка на ОС Стара Загора.

Така постановеното решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство – „ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 40 000лв. до 70 000лв., както и в частта, с която е присъдено отделно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди от претърпяна втора операция, ведно със съответната законна лихва.

Жалбоподателят счита, че решението в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на сумата от 10 000лв. за претърпени неимуществени вреди от претърпяна втора операция е недопустимо, тъй като е налице произнасяне свръхпетитум. Позовава се на уточнение, направено с допълнителната искова молба, като са наведени доводи, че съдът е следвало да присъди едно общо обезщетение. Въведено е оплакване, че решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000лв. до присъдените 70 000лв., ведно със законната лихва от 05.01.2024г., е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния закон и е необосновано. Оспорени са фактическите констатации на окръжния съд: че ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба вреди; че извършената втора операция е в причинна връзка с процесното ПТП; че прогнозата за пълно възстановяване на ищцата е неблагоприятна; че е налице влошаване на налични от преди ПТП заболявания на ищцата, вследствие същото ПТП; че в момента, в който ищцата е предприела пресичане, застрахованият лек автомобил е бил спрял, а не че е бил в движение; че съществуващите предишни заболявания на ищцата, включително вертижен синдром не са оказали влияние на поведението й при ПТП, както и приетото от първостепенния съд, че преди ПТП ищцата е имала заболяване вертижен синдром, като в тази насока се оспорва компетентността на вещото лице, участвало в комплексната експертиза – съдебен лекар, като жалбоподателят счита, че наличието на заболяване „вертижен синдром“ е от компетентността на невролог. Оспорени са констатациите на съда относно механизма на ПТП – скорост на движение на автомобила и пешеходката, дали автомобилът е бил в покой или в движение и др. Възразява се срещу извода на съда за липсата на поведение, обективиращо съпричиняване от страна на ищцата. Твърди се, че в обжалваната част решението е постановено в 2 противоречие със съдебната практика относно това как следва да се отчете евентуална заинтересованост на свидетелите в хипотезата на чл.172 от ГПК /цитирана е съдебна практика/. В тази насока конкретно се позовава на показанията на св. Г.Д.. Коментирано е и заключението от комплексната експертиза, като се твърди, че окръжният съд не е съобразил обстоятелството, че по делото липсват доказателства, които да съставляват база за изводите на експертите, като е въведено оплакване, че в случая съдът е основал решението си на необосновано заключение, в несъответниствие със цитирана съдебна практика – решение №60/25.03.2025г. на ВКС по т.д. №475/2012г.,ТК, второ т.о. и решение №197/19.10.2017г. по гр.д. №60238/2016г., четвърто г.о. на ВКС.

Твърди се, че в конкретния случай вещите лица от комплексната експертиза не са посочили на кои конкретни данни, събрани чрез извършените от вещите лица проучвания, проверка на документи или на база на кои доказателствени средства се основават изводите им, като жалбоподателят счита, че заключението от комплексната експертиза се основава на предположения.

Твърди се и че вещото лице инж. Х. изобщо не е отговорило на голяма част от зададените му въпроси /на 7,8,10,12,14,19 и 20 въпрос/. Коментирани са противоречия между АТЕ в досъдебното производство и АТЕ на инж. Х.

/конкретно – разлика в скоростта на застрахования автомобил; положение на л.а. – в спряно съС.ие или в движение/. Твърди се, че по делото са налице доказателства, че пешеходката е предприела пресичане в момент, в който лекият автомобил се е движел и е извършвал маневра – завой наляво.

Възразява се и срещу констатациите на комплексната експертиза в медицинската й част, като се твърди, че вещото лице д-р П. на практика отказва да даде отговор на въпроса дали втората операция е можело да бъде избегната в случай че още с първата се били поставени импланти. Твърди се и че решението в обжалваната част е постановено при неспазване изискването за обсъждане на всички доказателства по делото, на всички доводи и възраженията на страните, в нарушение на чл.12 и чл.235 и чл.9 /за осигуряване равна възможност на страните, с оглед липсата на отговор на експертите на част от поставените от ответника въпроси/ от ГПК, както и в противоречие с многобройна цитирана съдебна практика. Като нарушение на материалния закон в обобщение се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно по размер, несъобразено с принципа на справедливостта – чл.52 от ЗЗД, включително и с чл.51 ал.2 от ЗЗД, с оглед отреченото наличие на 3 съпричиняване от страна на пострадалата. Наведени са подробно доводи, свеждащи се до нарушение на процесуалния закон и изразяващи се в неуважаване на доказателствени искания на страната. В тази връзка с въззивната жалба са направени доказателствени искания, аргументирани с хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК а именно: 1.Да бъде допуснат до разпит свидетеля Д.Д.М., с посочен адрес за призоваване, който да даде показания относно факти, свързани с възражението за съпричиняване; 2. Да се изиска справка от РЗОК – гр.Стара Загора, от която да се установи кой е личният лекар на Л. Г. Д. и по реда на чл.192 от ГПК личният лекар да бъде задължен да представи личното досие на ищцата. Това искане се прави във връзка с възражението, че съществуващите заболявания на ищцата – вертижен синдром, са оказали негативно влияние на поведението на ищцата при настъпване на ПТП, както и че тези заболявания са се отразили негативно на цялостното й здравословно съС.ие и възстановяването й след събитието; 3. Да се изиска от УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ АД пълната медицинска документация на историята на заболяване на ищцата, включително и документите от спешното отделение на посоченото здравно заведение, в случай че ищцата е била приемана в това отделение; 4. Да се допусне повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която след като се запознае с представената от посоченото здравно заведение медицинска документация, от представената от личния лекар такава, както и след като се запознае със свидетелските показания, да отговори на всички поставени в първоинстанционното производство въпроси – всички те, оставени без уважение с определение /от разпоредително заседание/ №319/06.10.2025г., поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК.

В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Л. Д., чрез процесуалния представител адв. Ж-З., подадената въззивна жалба се оспорва изцяло. Възразява се срещу съдържащите се в нея доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на 4 материалния закон.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение в частта му, съдържаща произнасяне по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000лв.

То е постановено по предявени обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното производство е само искът за застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищцата в първоинстанционното производство - въззиваема страна в настоящето – Л. Г. Д., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 11.12.2023г., около 07:55ч., в гр. Стара Загора, от ул. „Кольо Ганчев“ в посока бул. „Славянски“ се е движил л.а. „Опел Астра“ с рег. №**********, управляван от Д.М.. В същото време, пешеходката Л. Д. предприема пресичане на пътното платно по мисленото продължение на пешеходната пътека, източно от кръстовището в посока от юг на север. При извършване на маневра ляв завой, водачът не вижда пешеходката и я блъска с преден ляв ръб на автомобила. В резултат на удара на ищцата са причинени травматични увреждания. Позовава се на образувано за процесното ПТП ДП №1228-зм-365/2023г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Стара Загора и пр.пр. № 12909/2023г. по описа на РП - Стара Загора. С протоколно определение от 18.11.2024г., по НОХД №3314/2024г. по описа на РС-Стара Загора, е одобрено споразумение, с което Д.Д.М. е признат за виновен за това, че на 11.12.2023г., в гр. Стара Загора, при управление на МПС л.а. „Опел Астра“ с рег. №**********, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Л. Д., изразяваща се в закрито многофрагментно счупване на голяма и малка пищялна кости на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а именно 7-8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а“, вр. чл. 343, ал. 1,б. „б“ вр. чл. 342, ал.

1 от НК.

Веднага след инцидента, ищцата е приета в болница УМБАЛ „Проф. д5 р. Ст. Киркович“ АД с множество счупвания на подбедрицата в областта на лява глезенна става. Изпитвала е силна болка, деформация и невъзможни активни движения в ляв глезен. Позовава се на Епикриза към ИЗ №24827/2023, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С. Киркович“ гр. Стара Загора, съгласно която на ищцата е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула чрез хирургична намеса, за което е съставен оперативен протокол №1095/12.12.2023г. Изписана е от отделението на 18.12.2023г. След изписването й от болницата пострадалата продължила да се лекува в домашни условия, била продължително време на легло. След инцидента ищцата е изпитвала затруднения при извършването на ежедневните дейности, поради което за повечето от тях се налагало да ползва помощта на своите близки. Посочва, че от Амбулаторен лист №2404370С1279/12.02.2024г. и Амбулаторен лист №24053В07Е387/22.02.2024. се установява, че два месеца след поставянето на остеосинтезата, пострадалата се е оплаквала от болка в левия глезен, силен световъртеж, тенитос, залитане, сърцебиене, повишено артериално кръвно налягане. Имала е болезнени и ограничени движения, както в лявата глезенна става, така и в поясния дял. Лявата става била оточна.