Решение № 1173 от 23.07.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1173

Ловеч, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - VI състав, в съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНКА ЦОНЕВА административно дело № 20267130700116 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.чл.215 от Закон за устройство на територията ЗУТ) вр.§1, т.2 от ДР на Закон за администрацията.

Образувано е по жалба от Д. В. М. от [населено място], общ.Тетевен, обл. Ловеч, [улица]чрез пълномощника й- адв.Р. Д. - САК срещу писмо изх. № УТИД-04-01-38(1) от 26.02.2026 г. на кмета на община Тетевен, с което е отказано извършването на административна услуга – издаване на скица от действащ ПУП за [УПИ], кв.56 по плана на [населено място].

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по смисъла на чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК, като се отправя искане за неговата отмяна и връщане преписката на административния орган за произнасяне със задъжителни указания по прилагането на закона.

От ответника е изразено становище за недопустимост и неоснователност на депозираната жалба.

В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателят се представлява от пълномощника си -адв. Д. - САК. Последната в дадения ход по същество поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като пледира за отмяна на оспорения ИАА и връщане на преписката на кмета на община Тетевен за ново произнасяне. Претендира присъждане на сторените от доверителя й разноски в производството, за които представя списък по чл.80 от ГПК и доказателство за извършеното им плащане. Подробни аргументи развива в представени писмени бележки.

Ответникът- кмет на община Тетевен, редовно призован, се представлява от юрк. Немцойска, която намира подадената жалба за процесуално недопустима, поради липса на годен за оспорване ИАА. В условията на евентуалност счита, че жалбата е напълно неоснователна с оглед императивното изискване на приложимата в случая норма на чл.135, ал.6 от ЗУТ. Ето защо, отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли жалбата. При такъв изход на спора заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Допълнителни съображения в тази насока излага в писмени бележки.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2026 г. Д. В. М. подала до кмета на община - Тетевен заявление с вх. № УТИД-04-01-38 за издаване на скица от действащ ПУП на собствения й недвижим имот, представляващ [УПИ], кв.56 по плана на [населено място] ( ПИ с [идентификатор] по КККП, с административен адрес [населено място], общ. Тетевен, обл. Ловеч, [улица]).

В заявлението е посочено, че скицата е необходима за представянето й пред нотариус и е приложен документ за собственост на процесния недвижим имот – [НА], том II, дело № 761/1987 год. и удостоверение за наследници изх. № 0006/20.01.2026 г.

С писмо изх. № УТИД-04-01-38(1) от 26.02.2026 г. на кмета на община Тетевен жалбоподателят е уведомен, че след извършена проверка в техническия архив се установило, че има издадена Заповед № 612/21.11.2025 г. на кмета на община Тетевен за проект за изменение на ПУП – план за регулация (ПИ-ПУП-ПР) с обхват: УПИ V -озеленяване, [УПИ]; [УПИ]; УПИ VIII-360 и УПИ ХII – за озеленяване, в кв.56 и [улица], кв. по ПУП на [населено място] и Заповед № 700/19.12.2025 г. за поправка на явни фактически грешки, която е неразделна част от Заповед № 612/21.11.2025 г. Поради изложеното и на основание чл.135, ал.6 от ЗУТ заявената услуга не може да бъде извършена.

Писмото било получена от жалбоподателя М. на 27.02.2026 г.

В хода на съдебното производство като писмени доказателства са приети материалите на представената от ответника административната преписка, както и представените от жалбоподателя писмени доказателства. Съдът кредитира с доверие събраните писмени доказателства, тъй като същите не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу административен акт, който подлежи на съдебно обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че писмото съдържа изрично волеизявление на компетентния административен орган, че заявената скица не може да бъде издадена -чл.21, ал.3 от АПК, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на заявителя Д. М.. Писмото обективира изричен отказ да се издаде индивидуален административен акт по реда на ЗУТ и представлява такъв по смисъла на чл. 214, т. 2, предл. второ от ЗУТ, който подлежи на пряко обжалване по съдебен ред.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Според чл.168, ал.1 вр. чл.146 от АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

Оспореният отказ за издаване на скица на урегулиран поземлен имот, обективиран в писмо изх. № УТИД-04-01-38(1) от 26.02.2026 г. на кмета на община Тетевен е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. посочени са възприетите от органа фактически и правни основания за отказа за извършване на заявената административна услуга - чл.135, ал.6 от ЗУТ.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 5, ал.5 от ЗУТ, кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове и измененията им, архив на издадените строителни книжа и организира публикуването и поддържането в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а, като разпоредбата на чл.5, ал.6 от ЗУТ предвижда в структурата на общинската администрация да се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон. От горното следва извода, че общинската администрация има задължението да издава извадки от плановете, вкл. и скици на урегулирани с ПУП имоти на територията на съответната община. Издаването на скица на УПИ по своята правна същност представлява извършване на административна услуги по см. на § 1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, обективирано в индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК. Съгласно §8 от ПЗР на АПК, за извършването на административни услуги се прилагат правилата за издаване на индивидуални административни актове, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В ЗУТ не е предвиден нито специален ред, нито особени изисквания относно издаването на скици за урегулирани поземлени имоти и следователно намират приложение общите правила, регламентирани в АПК.

С оглед приложимите общи нормативни разпоредби на АПК, компетентният орган на първо място следва да установи наличието на правен интерес за заявителя от извършването на административната услуга (издаването на искания документ), основан на обоснована необходимост от удостоверяване, признаване, предявяване или погасяване на негови права или задължения (чл.21, ал.3 от АПК).

В конкретиката на настоящия казус административният орган е бил сезиран със заявление за извършване на административна услуга - издаване на скица на [УПИ], кв.56 по плана на [населено място], като за обосноваване наличието на правен интерес за заявителя е приложен документ, доказващ, че същият е собственик на имота и при мотивиране на необходимостта от снабдяването със скица за представянето й пред нотариус. Няма данни от страна на административния орган да е изисквано от Д. М. допълнително обосноваване на правния интерес за извършването на заявената административна услуга. С оглед на приложения нотариален акт и удостоверението за наследници, легитимиращи М. като собственик на [УПИ], кв.56 по плана на [населено място] и посочената в заявлението за издаване на скица на УПИ необходимост за представянето й пред нотариус, съдът приема, че заявителят е обосновал наличието на правен интерес от извършването на административната услуга и издаването на искания документ.

При установеното и доказано наличие на материалноправна и процесуалноправна легитимация на Д. М. за заявеното искане за извършване на административна услуга – издаване на скица за собствения й недвижим имот, компетентният орган е следвало да извърши проверка дали имотът, за който се иска издаването на скица е нанесен в одобрен и действащ ПУП, съхраняван от общинска администрация- Тетевен в изпълнение на функциите и задачите по ЗУТ. В случая такава проверка не е била извършена, като е постановен отказ за издаване на скица единствено по съображения, основани на разпоредбата на чл.135, ал.6 от ЗУТ. Непротиворечива е обаче съдебната практика, че издаването на скица за урегулиран поземлен имот (която скица представлява копие - извадка /извлечение/ от действащ ПУП, отразяваща регулационния и устройствен статут на имота по този ПУП), не се свързва с „прилагане на подробния устройствен план“ нито по см. на чл.103а, ал.3 от ЗУТ, нито по см. на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, т.е не представлява нито фактическо, нито правно действие по прилагането на устройствения план. Такива действия по прилагането на ПУП биха били издаването на разрешение за строеж, издаване на скица с виза за проектиране и т.н.

Доколкото скицата на УПИ е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ фактическото положение на имота, съгласно действащ регулационен план, при заявено искане за издаване на такъв документ, след като установи наличието на правен интерес за заявителя и че имотът попада в регулационния план на населеното място, органът е длъжен да издаде скица за имота. В тази насока е константна и съдебната практика, че след като е сезиран със заявление за издаване на скица на имот от легитимиращо се като собственик на имота лице, органът не може да преценява дали да извърши или не заявената административна услуга – издаването на скици е задължение на административния орган, което следва да изпълнява в условията на обвързана компетентност при доказан правен интерес от страна на заявителя. В това производство органът няма възможност и правомощие да подлага на преценка факти и обстоятелства извън кръга на посочените по–горе (правен интерес за заявителя и действащ регулационен план за имота, по отношение на който се иска издаването на скица). Съотнесено към процесния случай това означава, че административният орган е бил длъжен да извърши заявената от Д. М. административна услуга за издаване на скица на собствения на заявителя имот, като отбележи всички данни и относими за регулационния статут на имота факти и обстоятелства върху документа. В този смисъл няма пречка при издаването на скицата да бъде отразено в документа, че има издадена Заповед № 612/21.11.2025 г. на кмета на община Тетевен за проект за изменение на ПУП – план за регулация (ПИ-ПУП-ПР) с обхват: УПИ V– озеленяване, [УПИ]; [УПИ]; [УПИ] и УПИ ХII – за озеленяване, в кв.56 и [улица], кв. по ПУП на [населено място] и Заповед № 700/19.12.2025 г. за поправка на явни фактически грешки, която е неразделна част от Заповед № 612/21.11.2025 г.

Предвид изложеното, оспореният отказ за издаване на скица на урегулиран поземлен имот се основава на ирелевантни за извършването на заявената административна услуга факти и обстоятелства, което обуславя извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

При установената незаконосъобразност на отказа и на основание чл.173, ал.3 от АПК, компетентният административен орган следва да бъде задължен да издаде искания документ, при определен съгласно чл.174 от АПК срок за неговото издаване в съответствие с регламентирания такъв по чл.57, ал.2 във вр. с чл.21, ал.3 от АПК.