Решение № 261296 от 12.04.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СТАНИМИРА И.

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при секретаря Румяна

Аврамова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 12570 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №

135145 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 67034/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав е върната исковата молба на ищците М.Г.Н. и Н.Г.Н. в частта на предявените срещу ответника „А.з.с.н.в.“ ЕАД отрицателни установителни искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищците М. и Н.Н. не дължат на ответника по 1/3 за всеки един от тях от сумата от 234.00 лева разноски по изпълнителното дело, 2 536.37 лева такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение в изп.д.№ 20198150401937 по описа на ЧСИ Т.К., рег. № 815 на КЧСИ, поради което производството е прекратено в тази част. С решението е признато за установено по предявенитe искови претенции с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК, че ищците не дължат на ответника по 1/3 за всеки един от тях от сумата от 1 633.26 лева договорна лихва за периода от 05.01.2007 г. – 23.06.2009 г., от 283.50 лева – наказателна лихва за периода 05.01.2007 г.-23.06.2009 г., от 10 100.10 лева – законна лихва върху главница за периода 31.08.2009 г. – 20.11.2016 г. по издаден изпълнителен лист от 30.09.2009 г. по ч.гр.д.№4816/2009 г. по описа на РС-Плевен, поради погасяване на правото на принудително изпълнение с изтичане на предвидения в закона давностен срок, като са отхвърлени исковете за признаване за установено, че М. Н. и Н.Н. не дължат н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по 1/3 от сумата от 13 594.35 лева главница, от разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 4816/2009 г. по описа на РС-Плевен в размер на общо 1846.00 лева и за разликата над сумата от 10 100.70 лева до пълния предявен размер от 14 133.70 лева на законната лихва върху главница в периода след 24.06.2019 г.

По делото е депозирана въззивна жалба от въззивниците

М.Н. и Н.Н., в която се инвокират съображения за незаконосъобразност на постановеното решение в отхвърлителната му част. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е определил началото на новата погасителна давност за главницата и разноските, включени в изпълнителния лист, след като е прието, че изпълнителното производство срещу наследодателя, от образуването му на 21.05.2010 г. до 26.06.2015 г. не е текла погасителна давност на основание отмененото ППВС № 3/1980г., както и че съдът не е извършил дължимата преценка на фактите по делото и че обжалваното решение в отхвърлителните си части противоречи на т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк.дело №2/2015 г. Изтъква се, че вземането по изпълнителния лист от 30.09.2009 г. става изискуемо и подлежи на изпълнение от тази дата, респективно тогава е започнала да тече тригодишната погасителната давност за присъдените вземания. Описва се, че по време на първото изпълнително производство погасителна давност е текла, поради което е могла да бъде прекъсвана, а в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или да иска нови изпълнителни способи, и ако взискателят не е поискал да се реализират изпълнителни действия в продължение на две години от последното предприето валидно изпълнително действие, ЧСИ прекратява по право изпълнителното дело. Поддържа се, че единственото изпълнително действие след 21.05.2010 г., което е прекъснало давността за принудителното събиране на вземанията по отношение на длъжника Г.Н., е налагането на възбрана върху неговия съсобствен апартамент от 26.07.2010 г., като насрочването на опис, извършено с поканата за доброволно изпълнение, връчена на Г.Н. на 19.07.2020г., който опис не е извършен, не прекъсва погасителната давност и не представлява действие по изпълнението. Релевира се, че след 18.07.2016 г. в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и на 18.07.2018 г. изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ по силата на закона. Заявява се и, че плащането на основния длъжник не води до прекъсване на погасителната давност по отношение на поръчителя Г.Н. на основание чл.148 от ЗЗД, като нейното начало е от 26.07.2010г., когато е наложена възбрана върху съсобствения му апартамент, тъй като погасителната давност тече отделно за длъжника и поръчителя на основание чл.148 от ЗЗД.

Изпълнителното производство срещу Г.Н. не е било перимирано или прекратявано на друго основание преди 26.06.2015 г., поради което съдът е следвало да зачете ТР от 26.06.2015 г. на ВКС. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното в отхвърлителната част решение и постановяване на друго, с което предявените отрицателни установителни искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „А.з.с.н.в.“

ЕАД е депозирала отговор, ведно с насрещна въззивна жалба срещу решението в частта на уважените искови претенции по чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.439 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а постановеното решение в обжалваната уважителна част на предявените искове счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение е била връчена на Г.Н. на 15.07.2010 г., а заповедта за изпълнение влязла в сила на 29.07.2010 г., като в съдът неправилно е приел, че за вземането не е приложима общата пет година давност. Счита се, че влязлата в сила заповед е пречка да бъдат оспорвани задълженията, както и че установеното със заповедта не подлежи на пререшаване, освен чрез извънредните способи, уредени в чл.423 ГПК и чл.424 ГПК.

Поддържа се, че към датата на образуването на изпълнителното производство се е прилагало ППВС №3 от 1980 г., според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на същото давност не тече. На основание чл.115, ал.1, б. „ж“ от ЗЗД с образуване на изпълнителното производство давността е спряла, но спирането следва да се счита за преустановено след 26.06.2015 г., т.е. след тази дата до депозирането на исковата молба не е бил изтекъл пет годишния давностен срок. Излага се, че т.10 от ТР 2 от 26.06.2015 г. на ВКС се прилага само по отношение на висящите изпълнителни производства, но не и по отношение на конкретното.

Прави се искане въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното такова и да отхвърли уважените отрицателни установителни искове, като потвърди решението на СРС в частта, с която претенциите са отхвърлени. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на депозираната насрещна въззивна жалба, с който се оспорва като неоснователна и недоказана и се поддържат релевираните във въззивната жалба доводи и съображения. Инвокира се, че новата погасителна давност е започнала да тече на 26.07.2010 г. – датата на наложената възбрана. С молба от 12.11.2018 г. се описвало, че действията по изпълнението следвало да се насочат само срещу Виргиния Марторисиян, а поръчителят Н. и неговите наследници не са узнали за извършената цесия. Твърди се, че са изтекли повече от 6 месеца до датата на конституирането на новия цесионер, затова и поръчителството било прекратено на основание чл.147, ал.1 вр. чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а поради бездействието на кредитора, се излага, че отговорността на поръчителя е отпаднала и липсвали доказателства за датата на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Иска се съдът да отхвърли депозираната насрещна въззивна жалба и да уважи първоначалната такава.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок от процесуално легитимирани страни, с обоснован правен интерес срещу постановеното съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество – въззивната жалба е основателна, а насрещната - неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив").

В този смисъл е и задължителната з.въззивните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от

10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

Настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени правила на ГПК.

Относно правилността на атакуваното първоинстанционно решение, се установява следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2030582/20.11.2019 г., уточнена с писмени молби с вх.

№5002986 от 09.01.2020 г., с вх. № 5065758 от 04.06.2020 г. и с вх. № 5065761 от 04.06.2020 г. н.ищците М.Г.Н. и Н.Г.Н. срещу ответника „А.за с.на в.“ ЕАД, като са релевирани твърдения, че двамата ищци са наследници по закон на своя баща Г.Н.Н. и се явяват на собствено основание длъжници по изпълнително дело №

20198150401937 по описа на ЧСИ с рег. № 815 с взискател ответното дружество. На 30.08.2009 г. срещу

Г.Н. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №4816/2009 г. на РС - Плевен, на основание сключен договор за потребителски кредит № 3478 от 05.12.2006 г. с кредитор „ДЗИ Банк“ АД (вляла се в последствие през 2007 г. в „Юробанк и Еф Джи

България“ АД) и кредитополучател В.В.М.и двама поръчители М.В.А.и Г.Н.Н.. Срещу поръчителят Н. като длъжник било образувано на 21.05.2010 г. изпълнително дело с № 20108150400566 на ЧСИ с рег. № 815, въз основа на това, че В.М., М.А.и Г.Н. били осъдени да заплатят солидарно на кредитора-взискател „Юробанк и Еф Джи България“ АД посочените в изпълнителния лист суми. Инвокира се, че на Н. била връчена покана за доброволно изпълнение на 15.07.2010 г., с която се насрочвал опис и оценка на движимите вещи на лицето за дата 06.08.2010 г. от 11.00 часа до 13.00 часа, но в изпълнителното дело липсвали данни да са извършвани такива действия по изпълнението, обуславящи спирането на започналата да тече давност за събиране на вземанията. Твърди се, че единственото действие, което прекъсвало давността, е вписаната с акт № 108, том IV, с вх. №10635/26.07.2010 г. по молба на ЧСИ в Служба по вписванията в гр.Плевен възбрана върху ½ ид.ч. от апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** в гр.Плевен, бул. „******и след тази дата не са извършвани принудителни действия, които да прекъсват давността. Заради това и давността за събиране на вземанията по изпълнителния лист по отношение на Г.Н. е изтекла на 26.07.2015 г.

Междувременно, вземанията по договора за кредит № 3478/05.12.2006 г. са цедирани от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на дружеството „СГ Г.“ ООД съгласно приложение 1, конституирано от ЧСИ на 13.11.2015 г. в изпълнителното производство. Вземанията били цедирани втори път н.23.04.2018 г. в полз.нa „А.з.с.на в.“ ЕАД, което е конституирано като взискател по изпълнителното дело, като на 13.11.2018 г. ЧСИ прекратил изп.дело № 20108150400566 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не поискал в продължение на две години извършването на изпълнителни действия, като липсвали доказателства постановлението да е връчено на длъжника или нa неговите наследници, поради което последните не са имали възможността да искат заличаване на възбраната върху ½ ид.ч от апартамента на Н.. По-късно на 19.08.2019 г. била уважена поден.от „А.за с.на в.“

Разпечатката съдържа 34 от 124 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/508ef58c-9854-4ec9-a5a5-dc12f9801a8b