Решение № 2456 от 05.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 17997/2021
- Вид
- Решение № 2456
- Подписан
- 05.07.2023
- В сила
- 09.08.2023
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2456 гр. Варна, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20213110117997 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ..., ет. ..., ап. ..., срещу „С. Е.“ ЕООД (понастоящем „С. Е.“ ООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., ул. ...., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 1049,82 лева, представляваща компенсация за месец октомври 2021 г. от по 110 лева за МВтч използвана електроенергия, одобрена с РМС № 739/26.10.2021 г. и РМС № 771/06.11.2021 г. по Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, за потребените в обекти на ищеца 9,5439 мВтч електроенергия, отразени във фактура № 0000288539/31.10.2021 г.
Ищецът излага, че е потребявал ел. енергия, която му била доставяна от ответното дружество по силата на ежегодно преподновяван Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група № 19174/26.04.2017 г., считано от 26.04.2017 г. до 01.11.2021 г., когато самоволно, едностранно, без предизвестие и уведомяване по установения в закона и в сключения договор ред, ответникът преустановил договорните отношения по неясни за ищеца мотиви. След отправено запитване „Е.-П. П.“ АД съобщило на ищеца, че считано от 01.11.2021 г., последният е клиент на „Е.-П. П.“ АД, в 1 качеството му на доставчик на ел. енергия.
Счита, че ответното дружество му дължи сумата в размер на 1049,82 лева – дължима помощ за месец октомври 2021 г. от по 110 лева за мВтч използвана електрическа енергия по Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на ел. енергия, предвиждаща всички небитови крайни клиенти по смисъла на § 1, т. 27 г и 33а от ДР на ЗЕ, одобрена с РМС № 739/26.10.2021 г. и РМС № 771/06.11.2021 г. Заявява, че съгласно горепосочените решения, помощта от 110 лв. за мВтч използвана ел. енергия се предоставя не на крайния потребител, а на доставчика на ел. енергия, който има задължението да намали фактурираната стойност с размера на отпуснатата държавна помощ. Заявява, че претендираната сума неоснователно не е префактурирана и отразена във фактура № 0000288539/31.10.2021 г., с период на доставка на ел. енергия 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г., в която има отразено общо потребление на ел. енергия 9,5439 мВтч. Сочи, че ответното дружество умишлено не е префактурирало дължимите суми по горепосочената фактура, като по този начин не е изплатило и продължава да задържа дължимата компенсация за м. октомври.
Заявява, че видно от фактура № 0316807635/13.12.2021 г., издадена от „Е.-П. П.“ АД, компенсацията по РМС № 739/26.10.2021 г. и РМС № 771/06.11.2021 г. е отразена и приспадната от крайната цена за месец ноември.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „С. Е.“ ЕООД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че претендираната сума не се дължи от ответника. Заявява, че видно от цитираните в исковата молба РМС, помощта се предоставя въз основа на сключен с Министерството на енергетиката договор. Твърди, че към момента, за който се претендира изплащането на процесната помощ, не е имало одобрени договори за изплащане на такава, съответно ответникът не е бил длъжен да прави отчисления от фактурираните суми.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът „Д.“ ЕООД се представлява от адв. К. К. от АК - Варна.
Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „С. Е.“ ЕООД не се представлява. С молба вх. № 40422/30.05.2023 г. процесуалният му представител адв. Г. Г. от АК - София, оспорва исковата молба, поддържа подадения отговор. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група № 19174/26.04.2017 г., „С. Е.“ ЕООД - продавач/координатор, и „Д.“ ЕООД - купувач/непряк член на балансираща група/непряк член, са се договорили купувачът да продава, а купувачът да купува и заплаща потребена и измерена нетна активна електрическа енергия при определени в договора параметри и цена, като продавачът доставя 2 електрическа енергия на всички обекти на потребление, за които купувачът е титуляр по партида към мрежовия оператор и за които купувачът е поискал смяна на доставчик на електрическа енергия и координатор на балансираща група. Съгласно чл. 5, срокът на Договора е 12 месеца, считани от началото на реалните доставки на ел. енергия, и се продължава автоматично за срок от 12 месеца, ако до 30 дни преди изтичането му нито една от страните не отправи писмено предизвестие за неговото прекратяване.
С фактура № 0000268183/31.10.2021 г. доставчикът „С. Е.“ ЕООД е начислил на получателя „Д.“ ЕООД сумата от 5413,24 лева, представляваща цена за потребеното количество електроенергия от 9,5439 мВтч за периода от 01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. с включени акциз и ДДС.
От уведомление изх. № 5958909/30.11.2021 г. от „Е.-П. П.“ АД до Управителя на „Д.“ ЕООД се установява, че считано от 01.11.2021 г. обектите на „Д.“ ЕООД се снабдяват с електрическа енергия от нов търговец - „Е.-П. П.“ АД в качеството му на доставчик последна инстанция.
С публично известно Решение № 739 от 26.10.2021 г. Министерският съвет на Р България е одобрил Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, предвиждаща механизъм за подпомагане на небитовите крайни клиенти чрез търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, производителите на електрическа енергия, продаващи директно на крайни небитови клиенти, и оператори на организиран борсов пазар на електрическа енергия (Доставчиците), като подпомагането се отпуска автоматично въз основа на сключен договор между Министерството на енергетиката и Доставчиците, в размер от 110 лева за мВтч използвана електроенергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.11.2021 г.
С публично известно Решение № 771 от 06.11.2021 г. Министерският съвет на Р България изменя Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с Решение № 739 на Министерския съвет от 2021 г., като разграничава условията и реда за предоставяне на финансови средства за подпомагане на крайни клиенти, присъединени към електропреносната мрежа, и за такива, които са присъединени към електроразпределителната мрежа. Посочено е, че информация за полагащата се компенсация ще се посочва във фактурите, издавани от Доставчиците, като за фактури, издадени преди подписване на типовите договори, по които се дължи компенсация, която не е отразена във фактурата, Доставчикът е задължен да уведоми клиента за полагащата му се компенсация, която се предоставя на последния чрез намаляване на следващо плащане от клиента. Прието е, че Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия се прилага след получаване на положително становище от Европейската комисия и указания от Министъра на финансите.
Съгласно публикувано на официалния уебсайт на Министерството на финансите Указание изх. № УК-3/29.12.2021 г. на Министъра на финансите относно счетоводното отчитане на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия с подпомагане от 110 лева/мВтч, паричната компенсация по програмата се получава от доставчиците на електроенергията, а те от своя страна ще намаляват сумата за плащане в издадените фактури към небитовите потребители. За всеки отделен небитов краен потребител се изчислява сума на компенсацията (110 лева, умножени по използваните за месеца мегаватчасове). Тази сума се приспада от фактурираната стойност на електроенергията с начислен акциз и ДДС. В случаите, в които доставчикът е издал фактура преди подписването на типовия договор с Министерството на енергетиката, доставчикът е задължен да уведоми клиента за полагащата му се компенсация, която се предоставя на последния чрез намаляване на следващо плащане от клиента.
Видно от публикуван на официалния уебсайт на Министерството на енергетиката списък със сключени типови договори по Програмата за компенсиране на небитови крайни 3 клиенти на електроенергия със 110 лева/мВтч, такъв е сключен със „С. Е.“ ЕООД на 10.11.2021 г.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на един правен субект за чужда сметка; обедняването на друг субект; липса на правно основание за това обогатяване; пряка връзка между обогатяването и обедняването (необходимо е да произтичат от един общ факт или група факти); липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
При неоснователното обогатяване не се прилагат принципите и правилата на договорните облигации, като задълженията възникват независимо от това дали са желани и съдържанието им се определя от закона, а не от волята на страните (Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г., ВКС, I т. о.).
Форма на обедняването може да бъде пропуск на сигурна възможност да се увеличи имуществото на ищеца поради неоснователно ползване на полагащия му се актив от страна на ответника, какъвто именно е настоящият случай.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Такъв обоснован извод в настоящия казус може да се формира с оглед съдържанието на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, одобрена с РМС № 739 от 26.10.2021 г., изменена с РМС № 771 от 06.11.2021 г. Видно от Програмата, предоставяната по нея компенсация в размер на 110 лева/мВтч обхваща всички небитови крайни клиенти по смисъла на на § 1, т. 27г и т. 33а от ДР на Закона за енергетиката. Видно от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група № 19174/26.04.2017 г., „Д.“ ЕООД има качеството именно на такъв небитов краен клиент, поради което доставчикът „С. Е.“ ЕООД, сключил договор по Програмата с Министерството на енергетиката, следва да му предостави отпуснатата от последното компенсация за месец октомври 2021 г.
Следва да се отбележи, че в случая, въпреки наличието на договорни връзки между „С. Е.“ ЕООД и Министерство на енергетиката, както и между „С. Е.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, претенцията на ищеца не възниква на договорна основа, тъй като по договора между „С. Е.“ ЕООД и Министерство на енергетиката той не е страна, а договорът между него и ответника няма за предмет предявеното право. То възниква пряко от посочените решения на Министерски съвет и приетата с тях Програма, които, заедно с получената автоматично според РМС № 739 от 26.10.2021 г., от доставчика и непредоставена на крайния небитов клиент компенсация, представляват групата факти, от които произлиза неоснователното обогатяване на ответника и съответно обедняването на ищеца.
Доводите на ответника, че компенсацията се предоставя въз основа на сключен с Министерството на енергетиката договор, като към момента на съставяне на процесната фактура такива договори все още е нямало одобрени, поради което ответникът не е бил длъжен да прави отчисления от фактурираните суми, съдът намира за неоснователни.
Изложеното не се явява основание за задържане на претендираната сума, тъй като видно от РМС № 771 от 06.11.2021 г., още в него е посочено, че в случай на издадени фактури преди подписване на типовите договори, по които се дължи компенсация, която не е отразена във фактурата, доставчикът е задължен да уведоми клиента за полагащата му се компенсация, която се предоставя на последния чрез намаляване на следващо плащане от клиента. Т. е. към датата на подписването на типовия договор с Министерството на енергетиката 10.11.2021 г., ответникът вече е знаел, че следва да информира ищцовото дружество за 4 отпуснатата компенсация, както и да я осчетоводи с последваща фактура. Обстоятелството, че последваща фактура за потребена електроенергия не е издавана поради едностранното прекратяване на Комбиниран договор № 19174/ 26.04.2017 г. от страна на ответника, без отправено предизвестие към ищеца, не освобождава „С. Е.“ ЕООД от задължението да предостави на „Д.“ ЕООД отпуснатата компенсация за вече потребената от същия електроенергия за месец октомври 2021 г. Осчетоводяването и как същото ще бъде извършено не рефлектира на дължимата компенсация и не отменя правото на ищеца да я получи.