Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 707 от 04.04.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7095/2021
Вид
Решение № 707
Подписан
04.04.2022
В сила
22.04.2022
Състав
Боян Димитров Кюртов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Пловдив, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330207095 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4309148 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на Х. Л. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и допълнително становище от повереник.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище от юрисконсулт намира жалбата за неоснователна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На 27.12.2020г. около 14.39ч лек автомобил с рег. № ******, марка „БМВ”, модел „740 Д Х Драйв”, управляван от жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Асеновградско шосе” в посока север. В близост до администартивен адрес №1 скоростта му била 81 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол TFR1-M № 546. В последствие бил издаден и фиша предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя като управител на юридическото лице собственик на автомобила „БМВ“.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимки към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че неправилно е санкциониран по данни на мобилно АТСС. На първо място следва да се посочи, че ако жалбоподателя не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето, което де факто е извършило нарушението. След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС. На следващо място фишът отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП. Ясно е посочена дата и място на нарушението, както и структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено. Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която в лезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им. Ето защо фишът напрактика не представлява нито АУАН, нито НП и обратното твърдение не намира опора в закона. На следващо място законът изисква фишът да бъде издаден в отсъствие на контролен орган, а не нарушението да бъде установено при липсата на такъв.

По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от 2 изпитване на техническото средство. Приложени са снимка от разположение на уреда, макар и в полицейски автомобил, както и от автомобила управляван от жалбоподателя, поради което и тези възражения не са основателни.

Неотносимо в случая е ТР № 1/2014г. на ОСК на ВАС е неотносимо, тъй като настоящото нарушение е след издаването му, когато въпросното решение е отчетено от законодателя и е налице нормативно изменение в тази насока със специално прието Наредба за използване на АТСС включително от преносим тип. Това сочи на извод, че нарушението е било установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определена глоба от 400 лева за превишение от 31 км/ч. Следва да се посочи, че съгласно фотоснимката от нарушението скоростта е била повисока – 84 км/ч и превишение 34 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед този резултат и осъществената правна защита от юрисконсулт чрез изготвяне на писмено становище по делото, то следва в тежест на жалб.С. да бъдат възложени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Минималната сума от 80 лева настоящата инстанция намира за съответна на извършеното.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4309148 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на Х. Л. С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя Х. Л. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.А. №** да заплати сумата от 80 лева на ОДМВР Пловдив представляваща 3 юрисконсултско възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4