Решение № 23 от 24.02.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. С., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900115 по описа за 2024 година

Л. Л. Б. от гр. Г., ***, с ЕГН и В. Д. Б. от гр. С., жк „Люлин“, бл.601, вх.Б, ет.10, ап.33, с ЕГН, са предявили срещу ЗАД "ДБЖЗ" АД ЕИК субективно и обективно съединени, предявени като частични искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за всеки от ищците в размер на по 200 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на техния съпруг и баща Д.Н.Б. с ЕГН, настъпила на 21.01.2022 год. вследствие при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гл. К., в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гл. К., по вина на Х.Х.Б с ЕГН ********** – водач на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица № BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 04.07.2023 год. до окончателното им заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА по договор, сключен с адв. Д. К. от САК.

Увеличение на размера на предявените като частични искове – от предявения с и.м. като частичен размер от 120 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, на 200 000 лева, при пълен размер на претенциите от 250 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК с определение № 475/11.09.2024 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК.

1

С исковата молба се твърди, че на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на път ВП – 81, в посока от гр. Г. към гл. К., в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“, гл. К. настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, управляван от Х.Х.Б и лек автомобил марка „Форд“, модел „Ц-макс“, с ДК № СО 6973 СМ, управляван от Е.В.М. Твърди се, че т.а. „Рено“ се движил със скорост от около 90 км/ч, а в същото време, в обратна посока, със скорост от около 57 км/ч се движил л.а. „Форд“. В района на кръстовището водачът на товарния автомобил поради неупражнен контрол върху превозното средство се отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение, която в този момент срещу него, на отстояние около 15 – 25 метра, била заета последователно л.а. „Форд“ и движещ се зад него лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, с ДК № В 3814 ВХ, управляван от З. Г. Л.. Сочи се, че поради недостатъчното време и пространство за реакция на водачите между т.а. „Рено“ и л.а. „Форд“ настъпил удар, товарният автомобил се преобърнал върху лявата си страна и преустановил движението си.

Твърди се, че в момента на настъпване на инцидента пасажер на предна дясна седалка в товарния автомобил „Рено“ бил Д.Н.Б. – съпруг на ищцата Л. Л. Б. и баща на ищеца В. Д.

Б.. Твърди се, че пасажерът претърпял тежки телесни увреди и по спешност бил откаран в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където бил хоспитализиран за времето от 17.01.2022 год. до 21.01.2022 год. Поради множеството травми, несъвместими с живота, на 21.01.2022 год. починал в болничното заведение.

Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано НОХД № 727/2023 год. на СОС, като с влязла в сила на 30.03.2024 год. присъда № 12/14.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х.Х.Б бил признат за виновен за това, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Б. и телесни повреди на друго лице, поради което и на осн. чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.

С исковата молби се твърди, че ищците преживели изключително тежко смъртта на техния съпруг и баща. Преди да настъпи смъртта на Д.Н.Б. отношенията в семейството им били изключително близки, основани на привързаност, подкрепа, обич и уважение. Л. Б., която живяла със съпруга си заедно повече от 45 години, в сплотено семейство и изключително привързани един към друг, претърпяла тежки увреди в психичното й здраве след узнаване на новината за смъртта на съпруга й. Твърди се, че изпаднала в остра стресова реакция непосредствено след събитието, довела до емоционална лабилност, прием на медикаменти за успокоение и проявени интензивни негативни емоции. След погребението на съпруга й страданието на ищцата било толкова силно, че същата се намирала в невъзможност да се грижи пълноценно за себе си – плачела непрестанно и имала епизоди на натрапващи се мисли за загубата, дезориентация, безцелно блуждаене и неспокойствие.

Отчуждила се от цялото й социално обкръжение, страдала от безсъние, намален апетит и 2 много силна тревожност, с дни не ставала от леглото си и не желаела да напуска жилището.

Твърди се, че ищецът също понесъл изключително тежко скръбта от смъртта на баща си. Преди инцидента отношенията им са били изключително близки, основани на привързаност, обич и уважение, прекарвали са заедно всеки празник, делнични и почивни дни. Димитър Б. бил пример и опора на сина си, отгледал го, образовал го, помагал му в личното и професионалното му развитие. След смъртта на баща си ищецът непрекъснато е състояние на силно нервно напрежение, цялостен психически дискомфорт и изпитва постоянна нестихваща тъга, като често плаче. Новината за настъпилото събитие му причинила силен стрес и дълбоко емоционално разстройство, симптомите на което продължават и до днес.

Твърди се, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х.Х.Б, била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/121003634017, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 17.01.2022 год.

Твърди се, че ищците депозирали писмени застрахователни претенции по чл.380, ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД – вх. № 1689/03.04.2023 год. на Л. Л. Б. и вх. № 1691/03.04.2023 год. на В. Д. Б., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл, като определи и изплати застрахователни обезщетения или откаже плащане.

Преписи от исковата молба и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица№ BG/30/121003634017, сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за претърпени от ищцата Л. Л. Б. и В. Д.

Б. неимуществени вреди вследствие смъртта на техния съпруг и баща. Поддържа се, че починалият Д.Н.Б. е живял в отделно домакинство от двамата ищци.

Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на процесното ПТП и настъпването на смъртта на Д.Н.Б.. Поддържа се, че той е страдал от множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, датиращи отпреди конкретния пътен инцидент, които са довели до леталния изход, тъй като евентуално получените от събитието телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си неговата смърт.

С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан 3 в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване на телесните му травми в конкретната им тежест и е способствало за леталния изход.

С отговора се сочи, че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на икономическата конюнктура и вредата – сумите, които се претендират като обезщетения за неимуществени вреди от ищците, са прекомерно завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди.

Оспорват се и претенциите за лихви върху претендираните главници по аргумент от неоснователността на главните искове.

Ответникът също претендира направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт – независимо, че в производството е бил представляван от адвокат от САК.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представените с и.м. препис-извлечение от акт № 184/24.01.2022 год. и удостоверение за наследници изх. № 62/26.01.2022 год. на Община Годеч, ищците Л. Л. Б. и В. Д. Б. са законни наследници, съпруга и син на починалия на 21.01.2022 год. Д.Н.Б..

Видно от изисканата от съда с определението по чл.374 от ГПК присъда № 12/14.03.2024 год. на СОС, постановена по НОХД № 727/2023 год., влязла в законна сила на 30.03.2024 год., със същата подсъдимият Х.Х.Б с ЕГН е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.

„в“ и чл.342, ал.1 от НК – за това, че на 17.01.2022 год., около 11.40 часа, на път ВП-81, в участъка на 12-ти км, в посока на движение от гр.Г. към гр.Костинброд, в района на кръстовище с път за „Птицекомбинат“, при управление на МПС – товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т 35-Д“, с ДК № CO 1898АК, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, а именно – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.Б. и телесни повреди на едно лице, Екатерина В.а Матова – деликтът, описан в обстоятелствената част на исковата молба. С присъдата на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е било отложено на осн. чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години.

От показанията на разпитаната в настоящото производство свидетелка З. Г. Л., ценени от съда при съблюдаване на забраната по чл.300 от ГПК, се установява че на 17.01.2022 год. управлявала лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ в посока от гл. К. към гр. Г.; пътят бил с две ленти за насрещно движение. Пред нея се движил лек автомобил, свидетелката се движила със скорост между 60 км/ч и 90 км/ч, спазвала дистанция. Внезапно от насрещната лента след завой се появил микробус, водачът на който се опитвал да изпревари автомобил пред него и навлязъл в нейната лента за движение. Последователно ударил автомобила, 4 движещ се пред св. Л., после и нейния автомобил и се преобърнал извън пътното платно. За известно време свидетелката изгубила съзнание, а когато се свестила, видяла, че от микробуса извеждат ранен възрастен мъж, при него имало и по-младо момче, водачът.

Микробусът бил обърнат настрани – върху шофьорската врата.

За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, търпени от ищците, с определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.В.Д. и Д.Ж.А., без родство с ищците, от показанията на която се установява следното :

Свидетелката Л. Д.а била много близка със семейството на починалия Д.Н.Б., с него се познавала повече от 50 години. Били прекрасно семейство, съпрузите Л. и Димитър полагали грижи един за друг, починалият бил стожерът на семейството, бил пример за съпруг и баща. Когато на 21.01.2022 год. Димитър Б. починал, свидетелката била болна, но въпреки това успяла да отиде на погребението, където видяла съпругата му съкрушена, плачела непрекъснато. И до момента емоционалното състояние на Л. е същото, не спира да ходи на гробищата, цялата й къща е в снимки на съпруга й, говори непрекъснато за него.

Разпечатката съдържа 36 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/508de7ff-20b2-4b9e-837f-f4df3b1749cb