Решение № 265 от 12.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20225300900737 по описа за 2022 година

Производство по осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск за присъждане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД. Ответникът е заявил възражения за прихващане с вземания по чл.265 от ЗЗД, чл. 260 ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Г. Лукс“ ЕООД, ЕИК 204771554 против „Пирс - Д“ ЕООД, ЕИК 825287345 с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 74 088 лв. с ДДС, представляваща извършени и незаплатени СМР по Договор за извършване на СМР от 31.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът обосновава претенцията си със сключен на 31.05.2022 г. договор за СМР на три етапа на обект „Нов корпус в детска градина „Надежда“, блок В, УПИ I, кв. 121, зона „В“, кв. Меден рудник, Бургас“, съгласно одобрен проект, описани по вид и цена в приложение № 1 към договора с обща стойност на договорените СМР в размер на 122 788 лв. без ДДС. В изпълнение на договора ищецът извършил редица СМР, като част от тях, възлизащи на 74 088 лв. с ДДС, от които 37 800 лв. с ДДС за направа на кофраж за трета плоча и греди к.+5.75, 525 кв.м. и 36 288 лв. с ДДС за направа 1 на кофраж за втора плача и греди на к.+2,85, 504 кв. м., за които били издадени съответно фактура № 191/19.12.2022 г. и фактура № 178/02.11.2022 г. не били заплатени от ответника, поради което инициирал настоящото производство.

С постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК ответникът счита исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор, както и че действително ищецът е изпълнил задълженията си по договора относно фактическото извършване на СМР по вид, количество и уговорен обем, но посочва, че не е заплатил възнаграждението му за втори и трети етап, поради бездействието на ищеца да документира извършените видове и количества работи и да ги предава за одобрение на възложителя. Навежда възражения за неизправност на ищцовото дружество, поради забавено изпълнение на всеки един от етапите на възложеното му строителство, отклоняване от поръчката при извършване на работата, и неизпълнение технологично правилно на възложените СМР. С оглед на това било уговорено с ищеца намаляване на възнаграждението му, което за първия етап от строителството било извършено и отразено в Акт № 1/31.08.2022 г. Претендираните суми за втори и трети етап също били намалени в резултат на отклоняване от поръчката при извършване на работата и неизпълнение технологично правилно на възложените СМР, за което ищецът се съгласил първоначално, но впоследствие отказал да подпише съставения за целта Акт № 3/20.10.2022 г. с отразеното намаляване със сумите 622,20 лв. с ДДС за наем на контейнери, 5304 лв. с ДДС за геодезически дейности по трасиране, 800 лв. с ДДС за почистване на обекта, 5225,90 лв. с ДДС за нанесени вреди на кофражни материали. Възразява също, че 5 % от претенцията - сумата от 3704,40 лв. е преждевременно заявена като неизискуема, тъй като съгласно чл. 5 ал. 2 от договора представлява гаранция за добро изпълнение и е дължима след подписване на Акт обр. 15 за обекта, който към датата на подаване на отговора не е съставен. Прави се възражение за недължимост на сума в размер на 5 % от дължимото възнаграждение поради чл.5, ал.2 от договора, която сума обективира задържана гаранция за добро изпълнение, която следва да се възстанови след приемане акт обр.15.

В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът прави следните възражения за прихващане с насрещни и изискуеми вземания срещу ищеца, произтичащи от неизпълнение на задълженията му по договора, а именно: за сумата от 100 072,22 лв.-договорна 2 неустойка на осн. чл. 19 във вр. с чл. 20 от договора, за забавено изпълнение, от която 36 836,40 лв. за първи етап с уговорен срок до 30.06.2022 г., изпълнен на 31.08.2022 г., 31 924,88 лв. за втори етап с уговорен срок до 30.07.2022 г., изпълнен на 20.09.2022 г., 31 310,94 лв. за трети етап с уговорен срок до 30.08.2022 г., изпълнен на 20.10.2022 г. Алтернативно за сумата общо от 36 836,40 лв., ако се приеме, че неустойката за забава не може да надвишава 30 на сто от стойността на договора. Прави се възражение за прихващане и със сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, представляващи наем на складови контейнери за периода м.09-10.2022 г. на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора.; за сумата от 5304 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за геодезически дейности по трасиране, целящи установяване осите на сградата, на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 800 лв. с ДДС - разходи извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за почистване на строителна площадка и околното пространство и кофража на обекта, на осн. чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 5225,90 лв. с ДДС - за виновно причинени вреди от ищеца по предоставени му от ответника видове и количества кофражни материали в резултат на неизпълнение на технологично правилно на възложената работа, на осн. чл. 6, ал. 22 вр. с чл. 20 от договора;

Ищецът депозира допълнителна искова молба в срока, с която посочва, че с оглед признанието на факта на фактическото извършване на СМР от страна на ответника, искът се явява доказан по основание и размер. Оспорва възражението за преждевременно заявена като неизискуема сумата от 3 704,40 лв. с ДДС, както и възражението, обосноваващо незаплащането на възнаграждението, поради несъставяне на двустранни протоколи и фактури като неоснователни. Оспорва и дължимостта на посочените суми, относими към възраженията за прихващане, като излага подробни съображения за недължимост по основание и размер. Пояснява, че в качеството си на подизпълнител има задължение да предоставя само работна сила и не отговаря за организацията на целия строителен процес като техническо ръководство, строителни материали, водене на строителна документация, поради което и част от клаузите в договора са неприложими във възникналите правоотношения между страните. Относно клаузата на чл. 19 от Договора, 3 предвиждаща неустойка за забава, посочва, че същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

С допълнителен отговор по чл. 373 от ГПК ответникът поддържа изцяло заявеното в отговора си относно неизискуемост на сумата от 3 704,40 лв., относно неуказване на необходимото съдействие по оформяне на документацията, относима към изпълнение на насрещното задължение на ответника по заплащане на възнаграждение, дължимостта на неустойката за забавеното изпълнение, както и дължимостта на сумите за отклонението от поръчката и нанесените вреди. Оспорва твърденията от ищеца за неприложимост на договорни клаузи.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХVIII състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Касае се за сключен между страните договор за изработка. Ответникът не оспорва обстоятелствата, че ищецът като изпълнител и ответникът като възложител са сключили на 31.05.22г. помежду си договор за изпълнение на СМР. На следващо място установени, като безспорни по делото факти са и, че ищецът е изпълнил фактически предвидените по договор СМР по вид, количество и уговорен обем. При това положение по основната претенция относно дължимото заплащане по договора за изработка не е формиран правен спор. Наведените от ответника възражения касаещи неоказано съдействие от страна на изпълнителя за извършване на дължимото плащане съдът намира за неотносими към предмета и пределите на повдигнатия правен спор. С оглед на обстоятелството, че по делото не се претендират от ищеца някакви обезщетения и лихви е безпредметно обсъждането на посочените от ответника възражения, тъй като няма да повлияят на преценката на съда. На следващо място следва да се уточни и друг определен детайл по делото, който е двусмислен. В отговор на ИМ ответникът в т.1.4 е посочил, че ищецът се е отклонил от поръчката, по постигнатото разбирателство между страните, като се твърди необходимост от намаление на дължимата цена на услугата. Това възражение с оглед изяснената от ответника теза, че се касае за суми свързани с разходи от негова страна, които следва да се компенсират от ищеца относно наемане на контейнери и др. очевидно не касае качеството на изработеното.

При това положение и не следва това възражение да се съотнася с основната 4 претенция. Поради това и очевидно исковата сума представляваща остатъка от дължимата цена следва по принцип да бъде заплатена от ответника.

При наличието на основателна претенция по чл.79 от ЗЗД следва да бъдат разгледани направените от ответника възражения за прихващане с дължими от ищеца суми. Възражението за прихващане е валидно извършено.

То по принцип се предявява съдебно, за да се вземат предвид неговите материално правни последици, по едно вече настъпило материално правно възражение по чл.103 от ЗЗД. Процесуалното възражение за прихващане е твърдение, че тези последици са настъпили. Българското право обаче допуска и процесуално възражение за прихващане с неликвидни вземания. По принцип правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на изявлението за прихващане съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от който момент насрещните вземания се считат погасени. Възражението за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на защита, обаче не изисква изискуемост и ликвидност на насрещното вземане. Правният ефект на възражението за прихващане (съдебното прихващане) настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани доказателства, тъй като решението влиза в сила и по отношение на вземанията, предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.

В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде уважен изцяло или частично, ответникът прави следните възражения за прихващане с насрещни и изискуеми вземания срещу ищеца, произтичащи от неизпълнение на задълженията му по договора, а именно: за сумата от 100 072,22 лв.-договорна неустойка на осн. чл. 19 във вр. с чл. 20 от договора, за забавено изпълнение, от която 36 836,40 лв. за първи етап с уговорен срок до 30.06.2022 г., изпълнен на 31.08.2022 г., 31 924,88 лв. за втори етап с уговорен срок до 30.07.2022 г., изпълнен на 20.09.2022 г., 31 310,94 лв. за трети етап с уговорен срок до 30.08.2022 г., изпълнен на 20.10.2022 г. Алтернативно за сумата общо от 36 836,40 лв., ако се приеме, че неустойката за забава не може да надвишава 30 на 5 сто от стойността на договора. Прави се възражение за прихващане и със сумата от 622,20 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, представляващи наем на складови контейнери за периода м.09-10.2022 г. на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора.; за сумата от 5304 лв. с ДДС - разходи, извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за геодезически дейности по трасиране, целящи установяване осите на сградата, на осн. чл. 6 ал. 1 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 800 лв. с ДДС - разходи извършени от ответника за сметка на ищеца в резултат на отклонение от поръчката, за почистване на строителна площадка и околното пространство и кофража на обекта, на осн. чл. 6 ал. 1 и ал. 15 вр. с чл. 20 от договора; за сумата от 5225,90 лв. с ДДС - за виновно причинени вреди от ищеца по предоставени му от ответника видове и количества кофражни материали в резултат на неизпълнение на технологично правилно на възложената работа, на осн. чл. 6, ал. 22 вр. с чл. 20 от договора.