Акт от 22.12.2023, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е № 72 гр.Силистра, 22.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елена

Чернева

ЧЛЕНОВЕ:Павлина Георгиева-Железова

Маргарита

Славова при секретаря Анета Тодорова, с участието на прокурор при ОП-Силистра Галина Вълчева, като разгледа докладваното от съдия Славова КАНД № 72 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 49/04.09.2023г., постановено по АНД № 31/2022 г., Тутраканският районен съд е отменил Наказателно постановление № И-11-3902-1/17.08.2021 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Русе, с което на Община гр. Тутракан, основание чл. 69 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140265/22.06.2015 г., изм. с Решение № 2792/11. 11.2019 г., е наложено административно наказание, по вид „текуща месечна имуществена санкция“, в размер на 525.00 лева, считано от 22.06.2021 г. до преустановяване замърсяването на околната среда над допустимите норми.

Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Русе, с ЕИК: ********* и административен адрес: гр. Русе, бул. „Придунавски“ № 20, подадена чрез адв. В.М. ***. Административнонаказващият орган участва в касационния процес чрез представител по пълномощие юрисконсулт К.(л.

29), поддържаща искането от жалбата за отмяна на обжалваното решение на ТРС и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на първоначално оспореното НП. Касаторът релевира материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, акцентирайки върху твърдение за неправилна преценка от районния съд на валидността на въведено допълнително условие в Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140265/22.06.2015 г., с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра, изм. с Решение № 3456/23.12.2021 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ гр. Плевен, въвеждащо конфликтното условие по т. 4 в подотдел „Други условия съобразно спецификата на обекта“, с което се възлага на Община Тутракан, като собственик на ПСОВ - Тутракан и новоизградена канализационна мрежа в агломерацията, да изпълнява условията по същото разрешително до предаването им за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК оператора. В този контекст поддържа, че въпросното условие било ирелевантно за спора, тъй като установяването на нарушението, вкл. и приключване пред АНО на производството с процесното пред ТРС наказателно постановление, допълнителното условие в разрешителното за заустване на „В и К“ ООД гр. Силистра не е съществувало в правния мир и следователно е неотносимо към предмета на доказване, съобразно регламентацията от чл. 107 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН. Възразява и срещу извода на ТРС, че за общината не било възникнало задължение да спазва изискванията за индивидуални емисионни ограничения за периода от датата на приемане на строежа (28.05.2021 г.) от РДНСК - Силистра до предоставяне на стопанисването му на ВиК оператора. С жалбата поддържа, че процесното задължение за собственика на канализационните съоръжения произтичало пряко от Закона за водите (ЗВ), визирайки чл. 130 ал. 1 от същия закон. В този контекст твърди, че приложената разпоредба на чл. 69 ал. 1 ЗООС не изключвала от кръга на субектите на процесната административнонаказателна отговорност, собствениците на канализационните системи. Възразява и срещу извода на съда, че не били разграничени в хода на проведеното административнонаказателно производство, кои са само „новоизградените съоръжения от канализационната система на гр. Тутракан, за да бъде ясен периметъра на евентуалните задължения за санкционираната община. Това било така, защото предназначението на Пречиствателната станция за отпадъчни води (ПОСВ) било нормативно регламентирано,изразяващо се в пречистване на отпадъчните води (водосбор от канализационната система на града) до степен, отговаряща на изискванията. В съдебно заседание се релевира и довод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито обаче не се конкретизират и, следователно касационната инстанция не дължи произнасяне,по аргумент от чл. 218 ал. 1 АПК. В обобщение, настоява за касиране на решението на ТРС и постановяване на ново от настоящия състав, потвърждаващо процесното пред районния съд НП. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касация - Община гр. Тутракан, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Р.В., в писмена молба (л. 22 - л. 24) излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр. Тутракан. Настоява за оставяне на касационната жалба без последици и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Силистра дава заключение, че обжалваното решение на ТРС е законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено, с отхвърляне на касационната жалба.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.

208 и сл.) АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационното основание, което е заявено пред настоящата инстанция, е за неправилно приложение на материалния закон (чл. 63в ЗАНН, вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 НПК). Акцент в оспорването е поставен върху ирелевантност на част от мотивите в процесния съдебен акт. Главният аргумент на касатора е за произтичане на процесното задължение за касатора пряко от закона (ex lege), което сочело на съставомерност на установените факти от ТРС по приложения чл. 69 ал. 1 ЗООС. Въведеното в съдебното заседание пред настоящата инстанция оплакване за допуснати съществени нарушения на административно-наказателните производствени правила, което не е конкретизирано, не подлежи на разглеждане, съгласно регламентацията от чл. 218 ал.

1 АПК. При така релевираното касационно основание, от кръга на нормираните с чл. 348 ал. 1 НПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, проверката на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на неговия терен и в параметрите от чл. 218 ал. 2 от АПК.

Административнонаказателният спор пред районния съд е бил за правото, защото по фактите страните нямат различия. Осъществявайки дейността по установяване на правнозначимите обстоятелства, съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила; уважил е доказателствените искания на страните, вкл. е събрал и служебно относими доказателства, като е изградил решаващите си изводи по главния предмет, съответни на фактите и закона. Приел е, че при извършена проверка на 22.06.2021 г. от експерти в РИОСВ гр. Русе на ГПСОВ Тутракан, са взети проби от отпадъчни води от изход на пречиствателната станция, непосредствено преди заустването им в р. Дунав, за което е съставен Протокол № ГК-37/22.06.21 г. След изследване на състава и общото качество на водата от пробата посредством физико-химичен анализ, извършен в Централна лаборатория към МОСВ гр. София, с Протокол от изпитване № 01-1267/28.06.2021 г. била установена концентрация на общ азот 23+/–3 мг/куб.дм, обосновала извод, че пробите не отговарят на индивидуалните емисионни норми от Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140265/22.06.15 г., изм. с Решение № 2792/11.11.19 г., по показател „общ азот“ (резултат 23 мг/л при норма 15 мг/л).

При спазена процедура от чл. 69 и чл. 69а ЗООС, съгласно чиято регламентацията обсъдените от ТРС протоколи, заместват актовете в производството по ЗАНН (чл. 36 - чл. 57 ЗАНН), на 17.08.2021 г. е било издадено процесното пред него НП. Вярно са преценени относимите разпоредби и доказателства по делото относно компетентността както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган; спазената форма на оспорения юрисдикционен акт, както и отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от АНО. Съдът е извел извод за нищожност на въведеното с Решение № 3456/23.12.21 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) гр. Плевен допълнително условие към Разрешителното за заустване на отпадъчни води в р. Дунав с титуляр „В и К“ ООД Силистра, пораждащо задължения за община гр.Тутракан за поддържането на ГПСОВ и новоизградената част от канализационната система на гр. Тутракан, до прехвърлянето им за стопанисване на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра – несъмнено ВиК оператор съгласно чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съдът е формирал горния извод с оглед възведеното в процеса от касатора, вкл. в правната квалификация, извършена от него, на въпросното Разрешително с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра.

Независимо от горните установявания, съдът е констатирал още и факта, че е на-лице неяснота относно частта от единната канализационна система на гр. Тутракан, коя-то по дефиниция (арг. §1 т. 33 ДР ЗВ) е „съвкупност от канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите, пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект“.

Актовете, вкл. административните такива, насочени към ангажиране на наказателната отговорност на съответните лица, не могат да съдържат общи (неконкретизирани) обекти на посегателство; неясен кръг от задължения и правила, които са приети за нарушени, а още по-малко по отношение на неопределен кръг от предмети или индивидуализирани части от системи, при чиято експлоатация са били допуснати въпросните нарушения, по аргумент от чл. 46 ал. 3 ЗНА, и предвид разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН и чл. 305 ал. 2 - ал.

4 НПК. Недопустимо е да се носи отговорност, от вида на процесната (в пеналистиката изобщо) за нарушени правила при експлоатацията на част от канализационна система (посочена в протоколите като „новоизградена“) и ГПСОВ гр. Тутракан, без нейната индивидуализация. Видно от обстоятелствената част на процесния пред ТРС юрисдикционен акт обаче, такива обстоятелства в него, не са въведени, което ирелевира и възраженията на касатора в горния смисъл. Щом ответната община не е санкционирана за нарушени изисквания относно експлоатацията на въпросната новоизградена част от канализационната система на гр. Тутракан, същите са без правно значение за разрешаването на спора.

Оспореното съдебно решение е правилно по своя резултат. Това е така защото, видно от НП № И-11-3902-1/17.08.2021 г. на директора на РИОСВ гр. Русе е, че община гр. Тутракан е санкционирана затова, че е нарушила чл. 69 ал. 1 ЗООС във връзка с Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140265/22.06.15 г., изм. с Решение № 2792/11.11.2019 г. на директора на БДДР гр. Плевен. От гореизложеното става ясно, че задължения за общината от посоченото разрешително с титуляр „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Силистра, не произтичат. Нормата на чл. 69 ал. 1 ЗООС също не визира ответника по касация като субект на посоченото нарушение. Приложеният текст гласи „При увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и ограничения на едноличните търговци и на юридическите лица се налагат санкции.“ Емисионните норми, по дефиниция, се определят с разрешителните за заустване на отпадъчни води, съгласно §1 т. 11 ДР ЗВ, каквито в случая е установено, че не са определяни на Община гр. Тутракан. В хода на административнонаказателното производство нито са установявани „допустимите норми“ по смисъла на чл. 69 ал. 1 ЗООС, нито е констатирано тяхното превишение, което ирелевира изцяло хипотеза в горния смисъл. Следователно, установените факти (които не се оспорват) както от АНО, така и от ТРС, не се субсумират под разпоредбата на чл. 69 ал.1 ЗООС, поради което като несъставомерно, деянието не подлежи на санкциониране по процесния ред.