Решение № 17803 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17803 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110145099 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. Л. А. срещу К. В. Г. и М. Б. С. за признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищецът притежава правото на собственост върху реална част, с площ от 217 кв.м, обозначена по т. 12-3-4-1 в комбинирана скица -приложение №1 към искова молба, от Поземлен имот с идент.

№************* по КК и КР на с. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/16.01.2012 г. на ИД АГКК, с адрес: с. С., район „Н.И.р“, ул. „К.“ с обща площ 465 кв.м, с номер по предходен план -имот с пл. №34, кв.11, парцел XXIV, на основание наследствено правоприемство от Л.А.А., който е придобил правото на собственост, съгласно договор за покупко-продажба и регулация; и при условията на придобивна давност, включително с присъединено от праводателя владение.

Ищецът твърди, че през ян. 2022 г. ответниците-съпрузи започнали трасиране на граници на ПИ с идент. №************* по КК и КР на с. С.. Легитимират се като собственици с Нотариален акт №130/23.12.2021 по описа на СВ-София. При измерването на границите се установило, че източната граница на ПИ навлиза с около 9 м в заградената част от имота на ищеца и на съседа от север. Праводателят на ответниците Зоя С. заявила, че е собственик на имота по Нот. акт №***/21.12.2021 г., на осн. давностно владение и наследство от Й.Х.А.. Ищецът оспорва правото на собственост на ответниците, респ. техния праводател, тъй като имотът им представлява част от неговия и на съседите, а спрямо вещта никой друг освен тях е осъществявал владение. Твърди, че първоначални собственици на имота, представлявал дворно място от 3245 кв.м са сестрите В.Х.Т. и Й.Х.А.. Последната е призната за собственик на 1/2 ид.ч. с нот. акт. №***/20.09.1960 г., като същата година продава по 1/4 ид.ч. от имота -парцел XIV-194, кв. 11, по КП 1930 г., с площ 3340 кв.м, с неуредени сметки по регулация за 95 кв.м, на И.Ц.Ц. и наследодателя на ищеца Л.А.А..

Пояснява, че с договор за доброволна делба от 1962 г. В.Х.Т., И.Ц.Ц. и наследодателя на ищеца Л.А.А.- всеки един получава съответно парцел XIV, 811 кв. м, и XXII, 811 кв.м; парцел XXI -859 кв.м, и Л.А. - парцел XX-194 -859 кв.м. Последният с нот. акт №***/08.06.1962 г. е признат за собственик по регулация за 22 кв.м и 90 кв. м от мястото на 1

Р.М. и СГНС, като сметките за платени.

Сочи, че по следващия РП от 1966 г. имотът на Л.А. (парцел ХХ-194 по плана от 1930 г., изм.1962 г.), е нанесен в кадастралната основа на регулационния план, като имот с пл. № 462 и с идентични граници на парцел ХХ-194 от кв.11. От част от имот с пл. № 462 е образуван нов парцел ХIХ-462 от кв.11 новия план, за който са уредени регулационните сметки. Останалата част от имот с пл. № 462 е включена в границите на парцел XXIV-148, 462, 152 от кв.11 с обща площ на парцела от 758 кв.м., образуван от имотите, както следва: от имот с пл. № 148 с площ от 229 кв.м., от имот с пл. № 462 с площ от 220 кв.м., от имот с пл. № 152 с площ от 209 кв.м., от имот с пл. № 147 със 79 кв.м. от него, както и от имот без пл. номер, който би следвало да е част от имот с № 151, с площ от 20 кв.м. Поддържа, че процесния имот с ид. № ************* по КККР, съответно процесната реална част, не е идентичен с парцел XIX-462, но е идентичен с част от парцел XXIV-148, 462, 152 по този план.

Оспорва правото на собственост на Й.А. върху имот с пл. №152 от парцел XXIV, нанесен в плана 1966 г., тъй като този имот е предвиден да се придаде към съседните имоти, и праводателят на ответниците не е собственик, респ. неоснователно присъства в разписния лист към плана от 1966 г. Поддържа, че Л.А. е владял своята част от парцел XXIV от влизане в сила на плана от 1966 г., като придадените части по регулация са заети. Освен това, според РП от 1987 г. в собственост на Л.А. е отреден имот с пл. №34, с площ 1030 кв.м, който попада в парцел XIX-34 и XXIV-34.35,който план е приложен на място и в рамките на имотните граници на имот с пл. №34, и наследодателя и ищцата са владеели. Посочва, че процесния имот застъпва части от ПИ с пл. №34 и 35, а границите му не съответстват на предвиждането на който и да е от плановете, действали за територията. С тези съображения счита, че ответниците и техния праводател не са собственици на имота, вкл. по давност.

Ответната страна не спори, че са придобили имот №************* по КК и КР на с.

С.. Поддържа неоснователност на иска, тъй като РП от 1987 г., с който е заличен имот №152 по плана от 1966 г. на Й.А. и предвидени имот №34 и 35, не е приложен. Намира, че РП от 1987 г. за улична регулация не е повлияла на съседите, в т.ч. наследодателя на ищцата, да започнат да владеят нови територии според новите предвиждания в плана.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ответната страна се легитимира като собственик на Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на с. С. с Нотариален акт за покупко-продажба №73, т. I I , рег. №5402, нот. дело №228/23.12.2021 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, съгласно който Я.Т.И., З.И.С., И.И.С., А.В.Д., Н.Г.А. и И.И.Г. продават на К. В. Г. съсобствения Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на с. С.. При съставяне на акта е представен Нотариален акт №70, т. II, д. №223/21.12.2021 г. на Нотариус с рег. №*** на НК. Имотът е придобит през време на брака на К. В. Г. с М. Б. С. – агр. от чл. 21 от СК, във вр. Акт граждански брак №****/17.07.2017 г. по приетото удостоверение от 26.09.2022 г., издадено от СО, гр.

Н.И.р, и доколкото не се твърди и не се доказва друго имотът се счита съпритежание на съпрузите.

Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство №70, т. II, рег. №5379, нот. дело №223/21.12.2021 г. на Нотариус с рег. №*** на НК, праводателите на ответната страна са признати за собственици, при равни квоти, на Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на с. С..

Ищецът представя Нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка №139, т. III, дело №284/07.04.1959 г.на III Нотариус при СНС, съгласно който В.Х.Т. е призната за собственик по давностно владение, наследство и делба на ½ ид.ч. от дворно място в землището на с. С.-София, цялото с площ 3,245 кв.м, за което е отреден парцел XIV в кв. 11, целият парцел 3,340 кв.м, с неуредени 2 регулационни сметки за придаваемите 95 кв.м, при съседи: Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Д..

Приет е предварителен договор за прокупко-продажба на недвижим имот-парцел от 15.09.1960 г., с нот. заверка на подписи с рег. №1936- VIII/15.08.1960 г., сключен между Й.Х.А., като продавач, и И.Ц.Ц., и Л.А.А., като купувачи, според който И.Ц.Ц., и Л.А.А. придобиват парцел парцел XIV в кв. 11, в землището на с. С.-София, при съседи: Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Л., като срокът за сключване на окончателен договор е 28.12.

Видно от извлечение от ЛРК, регистър Есграон, за Й.А., Й.Х.А. и В.Х.Т. са сестри. От Удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност, и двете от 26.09.2022 г. на СО, гр. Н.И.р, на имена се установява, че Й.Х.А. и Йова Х.а Л. са имената на едно и също лице, починала на 09.03.1988 г. и оставила наследници по закон праводателите на ответната страна.

От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №***, т. X, дело №1963/20.09.1960 г. на III Нотариус при СНС, се установява, че Й.Х.А. е призната за собственик по давностно владение, наследство и делба на ½ ид.ч. от дворно място в землището на с. С.-София, цялото с площ 3,245 кв.м, за което е отреден парцел XIV, пл. №194 в кв. 11, целият парцел 3,340 кв.м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите 95 кв.м, при съседи: Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Л..

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №89, т. X X V, дело №4551/28.12.1960 г. на I Нотариус при СНС се установява, че Й.Х.А., която се легитимира с Нотариалния акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 20.09.1960 г., продава на И.Ц.Ц. ¼ ид. ч. от дворно място- парцел XIV, пл. №194 в кв. 11, в землището на с. С.-София, целият парцел от 3,340 кв.м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите 95 кв.м, при съседи: Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Л..

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №90, т. X X V, дело №4552/28.12.1960 г. на I Нотариус при СНС се установява, че Й.Х.А., която се легитимира с Нотариалния акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 20.09.1960 г., продава на Л.А.А. ¼ ид. ч. от дворно място- парцел XIV, пл. №194 в кв. 11, в землището на с. С.-София, целият парцел от 3,340 кв.м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите 95 кв.м, при съседи: Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Л..

От договор за доброволна делба от 10.03.1962 г., с нот. заверка на подписи, вписан с акт №284, т. I/12.03.1962 г. съсобствениците на - парцел XIV, пл. №194 в кв. 11, а именно В.Х.Т., Л.А.А. и И.Ц.Ц. поделят парцел XIV, пл. №194 в кв. 11, който след изменение на дворищната регулация –парцели XIV, XX, XXI и XXII от кв. 11 по РП на с. С.-София, с 3,340 кв. м и общи съседи Т.Р., Р.К., И.Г., С.Х.Л., поделят както следва: Варда Ташева получава в дял двороното място, съставляващо парцелите XIV /811 кв.м/ и XXII /811 кв.м/ в кв. 11 от общо 1622 кв.м, при съседи улица, И.Ц. и С.Х.Л.; И.Ц. – парцел XXI – 859 кв.м, при съседи улица, Л.А. и С.Х.Л.; а Л.А. – XX-859 кв.м, при съседи улица, И.Ц. и С. Хр.Л..

От Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация №***, т. V, дело №1017/08.06.1962 г. на III нотариус при СНС, се установява, че Л.А. е признат за собственик по силата на дворищната регулация върху 22 кв. м и 90 кв. м. от мястото на Р.К.М. и СГНС, при съседи Л.А., улица, Г.М. и К.М., които са придадени по регулация към парцел XX от кв. 11. Стойността на придаваемите части е изплатена напълно, съобразно удостоверяването на нотариуса, което се ползва с характер на официален удостоверителен документ и съдът е обвързан от материалната му доказателствена сила, както и от приетите квитанции в регулационна преписка № 106/1962 г.

От заключение на основна съдебна-техническа експертиза, преценено при условията на чл. 202 от ГПК, се установява, че спорната реална част, с площ от 217 кв.м, защрихована с жълт цвят по т.1-2-3-4-1 в Комбинирана скица №2-Приложение №3 от заключение на основна съдебно-техническа, е част от Поземлен имот с идентификатор №************* по КК и КР на с. С.. Изяснява се, че към 1962 г. имотът на Л.А. е нанесен като парцел XX-194 от кв. 11, за който е отреден имот с пл. №462. По нов Регулационен план от 1966 г. на с. С., одобрен със Заповед № 3620/07.11.1966 г., част от имот с пл. №462, идентичен на парцел 3

XX-194, попада в парцел XXIV-148,462,152 от кв. 11, който включва части от следните имоти: 229 кв.м от имот с пл. №148 (маломерен) включени като основа; 210 кв. м. от имот пл. №152 (маломерен), включени като основа; 220 кв.м от имот с пл. №462, включени като основа, 79 кв. м от имот с пл. №147, вкл. като придаваемо място, и 20 кв. м от имот с пл.

№151, вкл. като придаваемо място. Видно от протокол за оценка на придаваеми се по регулация недвижими имоти от 01.02.1968 г. комисия по чл. 85 от ППЗИНМ (отм.) е оценила придаваеми и отчуждени по регулация маломерни места. Имотът на Л.А. по РП1966 г. е отразен като парцел XIX-462 от кв. 11, за който са уредени регулационните сметки по протокола, съобразно признанието на ищеца в искова молба (вж. т. 14 съображения). В тази връзка съдът счита, че макар да се твърди и действително, че парцел XIX-462 не е идентичен с този на ответниците - ПИ с идент. №*************, комбинирана скица №2 /приложение 3 на основна СТЕ/ дава основание на съда да приеме, че този парцел XIX-462 се образува след отчуждаване на 220 кв.м от имот с пл.№462, като понастоящем от тях 92 кв. попадат в имота на ответниците, а от процесната реална част -85 кв. м. Дворищно регулационния план от 1966 г. на с. С., одобрен със Заповед № 3620/07.11.1966 г., при действието на ЗПИНМ отм. с ДВ. бр.29 от 10.04.1973г., който, също както и по ЗТСУ отм., съобразно разясненията дадени с ТР № 3/15.07.1993 г. на ОСГК на ВС, има непосредствено отчуждително действие - чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ. Условието планът да се счита приложен и бъде основа за нов план обаче е изплащане на обезщетение на собствениците на придадените части - чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ в ред. изв., бр. 54 от 1956 г. Собствеността върху отчуждените части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен при негово последващо изменение по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ (отм.), отчуждителното действие на регулацията отпада и новият план се създава въз основа на положението на имотите преди регулацията. Предвид гореизложеното съдът счита, че РП от 1966 г. е приложен и пространствените предели на правото на собственост на наследодателя на ищцата -Л.А., съответства на парцел XIX-462, който по следващият регулационен план от 1987 г., одобрен със Заповед РД-50-09-549/18.11.1987 г. – XIX-34; a новообразувания парцел XXIV-148,462,152 попада почти изцяло в УПИ XXIV-34,35 (вж. комбинирана скица 1 и 2, т. 8 от основна СТЕ). Ето защо съдът приема, че действащия регулационен план от 1987 г. отразява вярно имотната основа за спорната част по отношение на ищеца, доколкото тя не е част от XIX-462, собствен на Л.А.. Установява се идентичност между П И с идент.