Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 800 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 9099/2023
Вид
Решение № 800
Подписан
23.02.2024
В сила
01.07.2024
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330109099 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „БРАВЕР 96” ЕООД, ЕИК 202812963, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.

„Македония“ № 66, представлявано от управителя Е.Б., срещу „КРАГО“ ЕООД, ЕИК 115049883, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

„Дамян Балабанов“ № 6, представлявано от управителя К.Г., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 24 553,07 лева, дължими като неустойка за забавено изпълнение на основание чл. 8, т. 5 от Договор от *********. за извършване на строително - монтажни работи (СМР), сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на настоящият иск – ************* г., до нейното изплащане.

Ищецът твърди, че страните - „БРАВЕР 96” ЕООД като възложител и „КРАГО“ ЕООД като изпълнител, са сключили Договор за извършване на СМР, с предмет „производство, доставка и монтаж на окачени фасади, дограми с прекъснат термомост и обличане с композитен материал и остъкляване на „Офис сграда - тяло А“, находяща се в гр.

*************************, при обща стойност на възложените СМР от 245 530,69 лв. без ДДС и срок на извършване съгласно чл.2.1 от Договора четиридесет работни дни, след заготовка и доставка на материала от фирма Рейнърс. Развити са съображения, че предвид изпълнението на предварителните уговорки в договора и заплащане на съответната част от дължимите суми от страна на възложителя, началният срок за изпълнение на 1 възложените дейности започнал да тече от дата *********** и приключил на *********** При съобразяване с обявеното в страна извънредно положение от ********************, и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, в срока за изпълнение на възложените по Договора дейности попадали 12 работни дни /считано от *********** до 30.03.2020г./, съответно крайният срок за извършване на СМР бил **********. В исковата молба са описани извършените плащания от ищеца, като възложител по договора, в полза на ответника, като изпълнител, на обща стойност от 208 701,08 лв. Твърди се, че при забава в изпълнението на възложената работа ответникът - изпълнител дължал на ищеца възложител неустойка на основание чл. 8, т. 5 от Договора в размер на 0,5% на ден от стойността на неизпълнените работи, но не повече от 10%, която започва да се начислява от петия ден на забавата. Поддържа се, че всички СМР били изпълнени и предадени с Протокол-образец 19 на *********, поради което считано от 05.06.2020 г. /5-ия ден след забавата/, ответникът дължал неустойка за забава на изпълнението си върху целият размер на Договора. Доколкото периодът на закъснение бил по-голям от 20 дни се претендира пълният размер на договорената неустойка от 10%, а именно 24 553,07 лв. По изложените съображения се моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от „КРАГО“ ЕООД, със становище за неоснователност на иска. Твърди се от ответното дружество, че то е изпълнило своевременно задълженията си по процесния договор за СМР и не са налице основания за начисляване на претендираната неустойка. В тази насока посочва, че работата била изпълнена на ************, както било посечено и в изготвения приемо-предавателен протокол, представен с исковата молба, като отразената дата на съставяне на същия – *********, поддържа да е била дописана за нуждите на процеса от ищеца. На дата ********* била издадена последната фактура от „КРАГО“ ЕООД поради затруднения на възложителя „БРАВЕР 96” ЕООД своевременно да заплати дължимите суми за извършените СМР.

Допълнително се релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземането за неустойка на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД, като се посочва, че според изложеното в исковата молба процесното вземане било възникнало на **********., а настоящия иск е предявен повече от три години по-късно на ************* г. Възразява се още, че настоящата клауза за неустойка е нищожна поради противоречие и с добрите нрави, тъй като била уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Излагат се и фактически твърдения, които не кореспондират с тези на ищеца. Ответното дружество твърди, че страните били сключили договор за СМР №022 от *********, като посочения в исковата молба такъв от *********. бил анекс към първоначалния, с който анекс се променяла само цената на СМР, ползваните материали и срокът за изпълнение, но не и обекта.

След изпълнение на работата по посоченото правоотношение, незаплатена от страна на „БРАВЕР 96” ЕООД останала сумата от 15 415,25 лв. За същата, ведно с неустойка за забава от 1541,53 лв. и съдебните разноски – 339,14 лв. деловодни разноски и 800 лв. адв. възнаграждение била издадена заповед за 2 изпълнение по ч.гр.д. № 4584/2022 г. по описа на ПРС, ІІ бр.с. в полза на „КРАГО“ ЕООД. Срещу заповедта не било постъпило възражение от „БРАВЕР 96” ЕООД, поради което за сумите по заповедта бил издаден изп. лист № 3987/07.07.2022 г. по същото дело. Твърди се още, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.дело № 424/2020 г. по описа на ЧСИ *********, по което са начислени и авансово платени още 215,90 лв. за такси на ЧСИ, както и адв. възнаграждение от 1000 лв., платено от взискателя. Посочва се, че „БРАВЕР 96” ЕООД бил уведомен за дължимостта на посочените суми, но понастоящем същите не били събрани, поради наличие на вземане на НАП като присъединен взискател по право. При това положение и в условията на евентуалност е направено изявление за прихващане на основание чл. 103 ЗЗД на претендираните от „БРАВЕР 96” ЕООД суми по настоящото дело с присъденото вземане на „КРАГО“ ЕООД, съгласно изп. лист № 3987/07.07.2022 г. и дължимите му се в тази насока суми по изп.дело № 424/2020 г. по описа на ЧСИ *********. Развити са съображения досежно основанията, на които са дължат тези суми, като моли за тяхното компенсиране с процесната неустойка, в случай че претенцията за същата се окаже основателна. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция ищецът следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното правоотношение по договор за СМР, уговарянето в същия на твърдяната клауза за неустойка и настъпване на основанията за нейното начисляване – забавено изпълнение на поетите от изпълнителя задължения.

Не е спорно между страните съществуването на процесното правоотношение помежду им по договор за извършване на СМР, който е обективиран в окончателния си вид в представения по делото Договор от *********. за извършване на строително - монтажни работи с предмет „производство, доставка и монтаж на окачени фасади, дограми с прекъснат термомост и обличане с композитен материал и остъкляване на „Офис сграда - тяло А“, находяща се в гр. *************************. По въпросното правоотношение „БРАВЕР 96” ЕООД има качеството на възложител, а „КРАГО“ ЕООД – на изпълнител. Общата стойност на възложените СМР според договора е 245 530,69 лв. без ДДС. Последното се подкрепя и от представената с исковата молба Оферта № 001 от *********., съставена от ответното дружество. Действително, както се установява от съдържанието на приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства Договор от ********* за извършване на СМР, Оферта № 029-1 и Схема на окачени фасади за тяло А към *********, въпросното правоотношение е търпяло промени, основно във фирмата, която е следвало да извърши заготовката и доставката на материала – фирмата „Етем“ е сменена с фирма „Райнерс“, а също е и завишена общата стойност на ремонтните дейности.

Независимо от това, окончателния вид на постигнатите между страните 3 уговорки, съдът намира да се обективирани именно в Договора от *********.

В този договор е уточнен начинът за плащане на дължимите от възложителя суми – чл.3.2, а именно: 61 382,67лв. авансово плащане при подписване на договора; 85 935,75 лв. – разплащане при готов материал за изтегляне от фирмата Райнерс; 61 382,67 лв. – разплащане при готова монтирана конструкция преди поръчване на стъклопакатите и 50 % монтирано от количеството композитен материал; както и окончателна плащане от 36 829,60 лв. при подписването на приемо-предавателния протокол при окончателно приключване на работата. Досежно сроковете за изпълнение на възложената работа е посочено в текста на договора – чл.2.1, че изпълнителят е длъжен да завърши окончателно и предаде договорените СМР в срок от 40 работни дни (след заготовка и доставка на материала от фирма Рейнърс), считано от кумулативното наличие на следните обстоятелства: подписване на договора и получаване на уговорения аванс.

Този срок е краен за цялата работа, предвид липсата на предвиден график – така чл.2.1, ал. 2 от Договора.

Твърденията на ищеца, че срокът за изпълнение на възложената работа изтича на **********. се подкрепят от представената с исковата молба фактура № 3307/*********, съставена от „КРАГО“ ЕООД по повод на процесния договор и извършените от него СМР. В посочената фактура са отразени авансови плащания на „БРАВЕР 96” ЕООД по повод на договора, както следва – по фактура от ********** – 61 382,67 лв. (съответстващо на началния аванс по договора); по фактура от ********** – 85 935,75 лв.

(съответстващ на задължението за разплащане при готов материал за изтегляне от фирмата

Райнерс) и по фактури в периода

********************* са платени общо 61 382,67 лв. (съответстваща на аванса при готова монтирана конструкция преди поръчване на стъклопакетите и 50 % монтирано от количеството композитен материал).

Следователно началния момент, от който е започнал да тече окончателния срок от 40 работни дни за изпълнение на възложената работа, е *********** – първият работен ден след изплащането на целия аванс по договор на **************, дължим преди завършването на СМР-та. Този срок изтича на ***********, като с оглед обявеното в страната от дата *********** до дата *********** извънредно положение (което обстоятелство съдът намира за общоизвестно), и на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., той е продължен с още 12 работни дни и окончателно изтича на **********. Следва да се изтъкне, че е ирелевантно дали характера на работата изисква същата да се извършва на етапи, за което говори свидетелката Д.К.М., доколкото в договора не е предвиден график за нейното изпълнение, а единствено краен срок, който е обвързан и със заплащане на съответния аванс от възложителя.

В чл. 8.1, ал. 5 от Договора е предвидена мораторна неустойка, дължима от изпълнителя при наличие на забава в изпълнението на възложените работи. Текстът на клаузата гласи, че при виновно забавено изпълнение на крайния срок по чл. 2.1 от договора изпълнителят дължал 4 неустойка в размер от 0,5 % на дена от стойността на неизпълнените работи, като тази неустойка влизала в сила след петия ден от забавата, но размерът й не може да бъде повече от 10 % от съответната стойност. Следователно доказва се и уговарянето на процесната мораторна неустойка в разглеждания договор за изработка.

Спорен между страните е въпросът кога е извършена и респ. приета възложената работа. В тази връзка са представени от всяка от страните подписани от представител както на възложителя „БРАВЕР 96“ ЕООД, така и на изпълнителя „КРАГО“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи, които са с идентично съдържание, като единствената разлика се съдържа в датата на съставянето. В този, представен от „БРАВЕР 96“ ЕООД, е посочена за дата на съставяне *********, като цифрите „15.09“ са написани на ръка, а е зачертано печатното „м.юни“. В представения от „КРАГО“ ЕООД приемо-предавателен протокол липсва ръчно изписана дата на съставяне, а е оставено печатно написаното „м.юни 2020 г“. Независимо от това, както се посочи по-горе, съдържанието и на двата протокола е еднакво и в същите изрично е посочено, че подписаните представители на страните: за възложителя – управителя Е.Б., а за изпълнителя – конструкторът инж. К.М., след проверка на място са установили, че към ************ са извършени и подлежат на заплащане въз основа на протокола описаните в същия СМР, съответстващи на уговореното в договора от *********. Констатира се, че така съставените протоколи отговарят на изискванията, предвидени от самите страни в чл. 7.1, ал. 2 от договора.