Решение № 53 от 07.03.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ / .03.2019 г.,гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

Варненският окръжен съд, шести състав в открито съдебно заседание, на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ

Секретар Катя Апостолова

Прокурор Светослав Стойнов като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова ВНОХД № 121 по описа за 2019 г. и за да е произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на адв.С.И. от ВАК, като защитник на подсъдимият М.К.С. срещу присъда № 35/10.12.2018 г., постановена по НОХД № 490 по описа за 2016 г. на Районен съд-Провадия,Пети състав.

С горната присъда Първоинстанционния съд е признал подсъдимия М.С. за виновен в това, че на 05.06.2016 г., в гр. Провадия е причинил на М.Д.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става-счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в долна трета,счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на задния малеол,с разместване на фрагментите,обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, поради което и на основание чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 54, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години

Със същата присъда първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия и граждански ищец М.Д. сумата от 10 000 /десет хиляди/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането-05.06.2016 г., както и сумата от 1 871,98 лева, - обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, както и законна лихва считано от датата на последното плащане-12.10.2017 г. Освен това и подс.С. е осъден да заплати направените по делото разноски.

В законния срок присъдата е обжалвана от адв. С.И. от ВАК, като защитник на подс.М.С., като неправилна и незаконосъобразна и некореспондираща със събраните доказателства. Счита, че обвинението е останало недоказано при така събрания по делото доказателствен материал. Според защитата липсва от страна на съда достатъчна аргументация по така приетата форма на вината-пряк умисъл.Като не е обсъдено състоянието на пострадалия,което предпоставя разглеждането на настоящия казус в очертанията на друг състав на престъпление, а именно-чл.132 от НК. Въз основа на изложеното моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, вследствие на което се иска подсъдимият да бъде оправдан.

По делото са постъпили и писмени възражения срещу подадената въззивна жалба от адв.Ю.Г. -ВАК, повереник на гр.ищец и частен обвинител - М.Д.. В тях се посочва, че фактите, възприети от районния съд са правилно установени, въз основа на съвкупната преценка на всички доказателства по делото. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ както на всички свидетелски показания, така и на съдебномедицинската експертиза и е достигнал до правилния извод за авторството на деянието и неговия механизъм. Според адв.

Юл.Г. липсват основания, които да мотивират промени в първоинстанционния акт, въз основа на което моли въззивния съд да потвърди постановената присъда като правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание представителят на държавно обвинение счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна,законосъобразна и справедлива. Намира фактическата обстановка за безспорно установена, като посочва, че районният съд е анализирал целия доказателствен материал подробно във връзка с фактите, подлежащи на доказване.

А за промяна на квалификацията,както се твърди от страна на защитата по чл.132 от НК не може да се говори,т.к.дори и да има някакво предисловие в обстоятелствата,то връзка между настоящото деяние и цитираното от защитата няма поради изтекъл достатъчен срок от време.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец

– адв. Юл.Г. също моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и справедлива,като счита че заключенията по двете СМЕ са достатъчни да подкрепят изводите на съда,относно настъпилите травми на пострадалия.

Защитникът на подсъдимия заявява, че събраните по делото доказателства не са обсъдени подробно от първоинстанционния съд,за да може да се направи извод за наличие на квалификация по чл.132 от НК

,тоест дали е имало някаква провокация от страна на пострадалия и съответно за формата на вина – пряк умисъл.

Жалбоподателя М.С. напълно поддържа казаното от неговият защитник.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пострадалият М.Д. ***, не познавал подсъдимия и тъй като искал да пътува до Германия, за да работи там, решил на 04.06.2016 г. да организира почерпка с приятели, а именно - свидетелите и роднини Н. Д. Д.-негова сестра, Г. Р. Н.- приятел на Д., Г. Р. Г. и Ж. М. М.- негови братовчеди.Късно вечерта на 04/05.06.2016 г., решили да посетят бар „СИТИ" в централната част на гр.Провадия,като преди това били в жилището на пострадалия. Когато пристигнали, в заведението седнали на маса от лявата страна на бар-плота и си поръчали уиски. Малко по-късно в същото питейно заведение влезли и подсъдимия-М.С. и св.Т. С. Б., които седнали и си поръчали по една бира. В един момент употребилият вече известно количество алкохол св.Д., който бил с лятна черна шапка с козирка, обърнал последната назад и започнал да запрята ръкавите на дрехата си. След това започнал да прави жестове с ръце, сочейки към масата, на която стоял подсъдимия С. и говорел нещо, което останало неразбираемо за околните. Св.Д. П., управител на заведението, му направил забележка, да не стане конфликт в заведението, при което Д. му отвърнал: „ Добре извинявай“

По-късно вечерта пръв от компанията на св.Д. заведението напуснал свидетелят Ж.

М., като останалите от компанията започнали да излизат около 04.00 часа на 05.06.2016 г. След тях от заведението веднага излязъл и подс.С., който бил раздразнен от поведението на св.Д., поради което и го повикал навън,като го попитал“ Ти ли човека, който ме е търсил“. Двамата си разменили реплики, при което подс.С. се приближил до свид-Д. ударил го с юмрук в лицето, а свидетелката Д., за да защити своя брат, приближила към подс.С. и го ритнала веднъж. Като видял това, св.С. М. тръгнал към спорещите с цел да предотврати конфликтната ситуацията. Той бутнал леко настрани подс.С. и с жест приканил св.Д. да си тръгва,но подс.С. пак приближил към св.Д. и св.М. застанал между двамата и при опит на подсъдимия да ритне с крак Д. попаднал в областта на левия крак на М.. Почти едновременно с това си действие подс.С. успял да блъсне св.Д. в областта на гърдите, „подкосил,, му с ритник краката, вследствие на което последният политнал назад и надясно, при което се получило завъртане на тялото и десния му долен крайник и Д. загубил равновесие и паднал на земята. След случилото се подс.С. напуснал местото на инцидента, а св.Д. казал на приятелите си, че много го боли крака и не може да стане веднага бил откаран в медицинско заведение, където му направили снимка и десният му крак бил гипсиран. По-късно на същия била правена операция в болнично заведение в гр.Плевен, поставени му били инпланти, ползвал патерици, като също така бил и на рехабилитация и физиотерапия в медицинско заведение, находящо се в „Св.Влас". По делото са били приети заключенията на вещото лице д-р Г. по извършените по делото две СМЕ .От които от първата №182/2016 г. на лекар от ОСМ при

МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна се установява, че в резултат от действията на подс.С., пострадалият М.Д. е получил ожулване и травматичен оток в областта на брадата, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на задния малеол, счупване на малкия пищял на дясната подбедрица /двуглезенно счупване/, като описаните ожулване и травматичен оток са резултат на действието на твърд, път предмет, а двуглезенното счупване в областта на дясната глезенна става е резултат на силно, внезапно движение в дясната глезенна става, което може да се реализира при завъртане на десния долен крайник при фиксирано стъпало.Вещото лице дава заключение, че двуглезенното счупване в областта на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около три месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес.

От заключението на вещото лице по извършената по делото допълнителна СМЕ №312/2016 г. на лекар от ОСМ при МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД-гр.Варна, се установява че св.М.Д. е получил двуглезенно счупване в областта на дясната глезенна става - счупване на малкия пищял на дясната подбедрица в долна трета, без значително разместване, счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на задния малеол, с разместване на фрагментите. Това травматично увреждане е резултат на силно, внезапно движение на дясната глезенна става, при завъртане на десния долен крайник при фиксирано или изоставащо стъпало, политане назад и надясно на пострадалия Д., със завъртане на тялото при изоставане на дясното стъпало.

Двуглезенното счупване в областта на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

Тези заключения са изготвени от вещото лице д-р Г. ,който в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е потвърдил същите и е обяснил подробно начина на получените травми причинени на пострадалия ,като същите не се оспорват от страните и пред настоящата инстанция.

Настоящата инстанция е възприела изцяло и изготвеното заключение по допълнителната/ изготвената във фазата на съдебното следствие/ видео техническа и лицево идентификационна експертиза от вещото лице В.В. експертиза, която първоинстанционния съд също е възприел за обективна и компетентно дадена /л.277 от делото/ изследвайки обект - 1бр. CD-R диск 1-52 X - High-quality .A 700МВ /л.47/, съдържащ записи от охранителните камери на игрална зала - гр.Провадия, централен площад от 05.06.2016 г. с категоричност вещото лице дава заключение, че подсъдимия С. е нанесъл на пострадалия Д. удар с крак по крака /бедрото/ на последния, както и го е бутнал в областта на гърдите, при което Д. е загубил равновесие и е паднал на земята.

При падането Д. е свил десния си крак в коляното и изпънал левия си крак напред, след което е паднал със седалището си върху глезена на десния си крак.

Като гласните доказателствени средства за събитията, случили се пред бар „Сити,, в гр.Провадия , са обсъдени показанията на свидетелите очевидци - близки на подсъдимия и близки на пострадалия.

Показанията на свид.Т.Б./като познат на подсъдимия/л.153 от с.з. от 02.10.2017 г.- дори и четени на осн.чл.281,ал.5,,вр.ал.1,т.1 от НПК, по никакъв начин не дават ясна представа за станалото.Същият само е споменал ,че между М. и това момче не е имало спречкване ,докато са били заедно в заведението.

Обясненията на подсъдимия М.С.,в които той не отрича, че е имало конфликт между него и пострадалия, но заявява, че не е нанасял удар на Д. и че е бил предизвикан от последния с цялостното му поведение,могат да се приемат само като негова защитна версия,която не кореспондира с посочените по –горе и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства доказващи извършване на престъплението наказуемо по чл.129 ал.1 от НК от негова страна спрямо пострадалия Д..

По делото е била назначена повторна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието като обосновано от съда. Като вещото лице В.В. в съдебно заседание пред първоинстанционния съд /л.318 от НОХД/потвърждава това което е записал в експертизата, а именно,че падането е в резултат на нанесен удар от подсъдимия на пострадалия,като механизъм на нанасяне на ударите.