Решение № 49 от 13.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Б.град, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20231200900182 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й. И. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. ** срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д.С.Д.- прокурист, Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И..

В исковата молба се твърди, че на 14.02.2023 г., на главен път Е-79, срещу бензиностанция „Круиз“, П. С. С., управлявайки л.а. марка „Фиат 500“ с peг. № ВН **, поради невнимание и несъобразяване с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, реализирала ПТП с намиращия се до платното за движение на горепосочения път пешеходец Б.Б.Н. Сочи се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 29 от 14.02.2023 г., съгласно който виновен за настъпването на инцидента бил водачът на л.а. марка „Фиат 500“ с peг. № ВН **- П. С. С.. Пояснява се, че във връзка с процесния пътен инцидент било образувано ДП № 24/2023 г. по описа на ОД МВР Видин.

Сочи се, че за лек автомобил „Фиат 500“ с peг. № ВН ** към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно Дружество Евроинс“ АД, със застрахователна полица № BG/07/522001117165, валидна от 15.04.2022 г. до 14.04.2023 г.

Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият Б.Б.Н.изпаднал в коматозно състояние и бил настанен в УМБАЛ „Света Анна“ АД - София. Въпреки провежданото интензивно лечение и усилията на персонала на болничното заведение, пострадалият издъхнал на ** г., след няколко седмици битка за живота си.

Твърди се, че ищците били в изключително близки и топли отношения с баща си, съответно съпруга си и приемали изключително тежко загубата му. Дълго 1 след настъпването на инцидента, отказвали да приемат случващото се за истина.

Отношенията между ищците и починалия се крепили на задружие, разбирателство, обич и дълбоко уважение. Задружността, уважението и патриархалността, която изповядвали ищците и техния съпруг и баща, били причина за сплотеността на тяхното семейство, живеещо съобразно принципите на обич, подкрепа и патриархалност. Ищците и техния съпруг и баща живеели до последно в едно домакинство на един адрес и разчитали на грижите и помощта му.

Загубата на любимия човек при процесното ПТП била повод за рязкото изпадане в дълбоко депресивно състояние на отчаяност от страна на ищците.

Споделяли, че са изгубили смисъла си за живот. Невъзможността да намерят обяснение на случилото се, била повод за допълнителни мъки и терзания за страдащите съпруга и син. Ищците се чувствали сами, напуснати от един от найобичаните от тях хора, на когото са се крепили и позовавали през годините.

Затворили се в себе си, изпаднали в депресия и нямали желание да излизат или да се виждат с приятели, познати и роднини. Към настоящия момент ищците непрекъснато изпитвали тревожност и уплаха, че нещо лошо може да им се случи.

Сочи се, че престоят в болничното заведение и лечението на Б.Б.Н.наложило осъществяването на редица оперативни интервенции, които не се реимбурсират напълно от НЗОК и съставляват имуществена вреда за ищците. Общата сума, заплатена от ищците, била в размер на 23335,00 лв., която представлява имуществени вреди, съответно съобразно наследствените дялове на ищците по 11667,50 лв. за всеки един от тях.

Твърди се, че претенциите на ищците за имуществени и неимуществени вреди били надлежно заведени на основание чл. 380, ал. 1 КЗ с молба с вх. № 3570/31.03.2023 г. Въпреки изтичането на тримесечния срок на 30.06.2023 г., ответното дружество не е заплатило обезщетение на ищците.

Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати: 1) на ищеца Й. И. Н. следните суми: сумата от 160000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума; 2) на ищеца Б. Б. Б. следните суми: сумата от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2023 г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват по основание и размер.

2

Оспорва се механизма на ПТП. Оспорват се твърденията, че поради невнимание и несъобразяване с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, било реализирано ПТП с намиращия се на платното за движение Б.Н.. Твърди се, че пострадалият бил шофьор на ТИР, който се движил в противоположна на лекия автомобил посока. Поради неизвестни причини Б.Н. бил спрял управляваното от него МПС в обособената лента за завой наляво към бензиностанция Круиз и бил напуснал кабината. Автомобилът бил оставен от Никудински в лентата за завой наляво с включени светлини, като по този начин била ограничена видимостта на водачите на движещите се насреща автомобили.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил управлявал МПС с разрешената за района скорост, която била съобразена и с конкретните условия за видимост.

Водачът на лекия автомобил нямал никаква вина за ПТП. Пешеходецът навлязъл внезапно на платното за движение, в момент в който ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Поради включените светлини на неправилно паркирания в лентата за завой наляво ТИР, водачът на л.а. „Фиат“ не е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца.

Оспорва се причинно- следствената връзка между ПТП и смъртта на пешеходеца.

Исковете се оспорват и по размер. Сочи се, че претенцията не отговаря на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът не е съобразен със социалноикономическите условия в страната към датата на ПТП, обществените разбирания за справедливост, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.

Исковете за имуществени вреди се оспорват като неоснователни и прекомерни по размер.

Направено е възражение за съпричиняване. Твърди се, че пострадалият се намирал на платното за движение в нарушение на правилата на ЗДвП- по платното за движение, въпреки наличието на банкет, поради което е настъпило ПТП.

Пострадалият навлязъл внезапно в пътната лента на лекия автомобил и поведението му допринесло за вредоносните последици. Сочи се, че пострадалият предприел неправилно пресичане на необозначено за целта място и без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Пострадалият съпричинил произшествието и с неправомерните си действия по паркиране на управляваното от него МПС в лентата за движение наляво и оставянето му с включени светлини, като по този начин ограничавал видимостта на движещите се насрещно водачи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за наследници изх. № 12/20.03.2023 г., издадено от длъжностно лице при кметство с. **, ищците Й. И. Н. и Б. Б. Б. са наследници на Б.Б.Н. б.ж. на с. **, починал на ** г.

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29 от 14.02.2023 г. се установява, че на 14.02.2023 г., около 19:05 ч., на път I-1, км 18+500, е настъпило ПТП с участници: ППС с рег. № ВН **, марка „Фиат“, модел „500“, собственост на П. С. С., водач П. С. С. и пешеходец Б.Б.Н. ЕГН **********, с адрес: с. **. Като пострадало лице в протокола е посочен Б.Б.Н. настанен в МБАЛ „Св. Петка“ гр.

3

Видин.

Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № ЗМ-23/2023 г. по описа на ОД МВР Видин. С присъда № 10/01.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 237/2024 г. по описа на ОС- Видин, влязла в сила на 09.05.2025 г., подсъдимата П. С. С. е призната за виновен в това, че на 14.02.2023 г., около 19:05 часа, на път I-1 (съвпадащ с Е-79), км. 18+500, в района на бензиностанция „Круиз“, в землището на гр. Дунавци, обл. Видин, с посока на движение от гр. Видин към гр. Димово, при управление на МПС- лек автомобил „Фиат 500“ с рег. № ВН **, като не намалила скоростта си на движение и не спряла при възникнала опасност за движението- пресичащ лентата за движение пешеходец- нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Б.Б.Н.от с. **, починал на ** г. в гр. София, като след деянието е направила всичко, зависещо от нея, за оказване на помощ на пострадалия- престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ НК във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, предложение първо НК във вр. с чл.

342, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, като е определено наказание за извършеното в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 373, ал. 2 НК във вр. чл. 58а, ал. 3 НК определеното наказание е редуцирано с 1/3 и е наложено окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г НК вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата П. С. С. е лишена от правото да управлява МПС за срок от една година. Подсъдимата П. С. С. е призната за невинна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. С решение № 108/10.03.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 10/2025 г. по описа на АС- София е изменена присъда № 10/01.10.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 237/2024 г. по описа на ОС- Видин по отношение на основанието за определяне на наказанието на подсъдимата С., като е отменено приложението на чл. 58а, ал. 3 НК и вместо това е определено наказанието лишаване от свобода при условията на чл.

58, ал. 1 НК.

От ответното дружество не се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил с рег. № ВН **, марка „Фиат“, модел „500“ към датата на процесното ПТП- 14.02.2023 г.

По делото са приети като доказателства фактури на стойност 20486 лв., издадени от „МБАЛ „Св. Анна“ София“ АД за пациент Б.Б.Н. както и фактура на стойност 2849 лв. от „ТА Класик“ ЕООД гр. Дупница с получател Б.Б.Н.

С молба от 31.03.2023 г. ищците чрез пълномощник адв. Д. и адв. Й. са заявили пред ответното дружество искане за изплащане на застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 14.02.2023 г.

По делото са ангажирани гласни доказателства от ищците.

В показанията си св. А. Б.а- съпруга на ищеца Б. Б. и снаха на ищеца Й. Н., сочи, че живее заедно с ищците от осем години. Й. и Б. имали сключен брак от 3738 години. Двете семейства живеели заедно в едно домакинство в с. **. Разяснява, че отношенията между Й. и Б. били много грижовни и били пример за свидетелката. Б.Н. работел като шофьор на товарен автомобил и пътувал много в чужбина, по два- три месеца не се прибирал. Когато се прибирал, в семейството било като празник- чакали го, правили вечери. Сочи, че били много сплотено 4 семейство, когато трябвало на някой нещо, без значение какво, семейството се събирало и обсъждало и си помагали взаимно. Сочи, че на 14.02.2023 г. ищецът Б.