Определение № 118 от 23.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. Стара Загора, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500484 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.78, ал.1, чл.273, чл.80 - 81, чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4 и 7, чл.248, ал.3, чл.631, ал.1 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.8 и чл.9, ал.2, т.3, пр.2 от ЗДДС, § 2, б.“в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. на СЕС, Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. и № 2а от ДР на НМАВ.

Делото е било образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.248, ал.1, пр.2 във вр. с чл.78 от ГПК частна жалба вх.№ 8695/27.05.2025г. от ответника /юридическо лице/ „С.к.“ ООД, гр.С. против негативното за него постановено в з.з. Определение № 1220/19.05.2025г. по приключеното гр.д.№ 276/2025г. по описа на РСгр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което е осъден да заплати на адв.Д. В. М. от АК- Пловдив дължимия 20 % ДДС върху присъденото на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатското възнаграждение в размер на 120 лв. и е била оставена без уважение Молбата му вх.№ 7359/05.05.2025г. в РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска по чл.248 от ГПК за изменение по постановеното по гр.дело 276/2025г. по описа на РС-Казанлък Решение № 218/10.04.2025г. в частта за разноските му, като неоснователна.

Излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли атакуваното от него негативно първоинстанционно Определение да бъде изцяло отменено, като настоящия въззивен съд да постанови ново свое, с което да откаже изцяло претендираните от ищеца разноски, или евентуално алтернативно да ги намали, като прекомерни, със съответните законни последици.

В законния 1- седмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК по делото е постъпил писмен Отговор вх.№ 10309/23.06.2025г. от другата ищцова страна пълнолетната българска гражданка Л. Д. Т. от с.А., ***, в която тя излага подробно своите фактически и правни аргументи против ответното искане в ч.жалба, което счита за изцяло неоснователно и недоказано. Поради което 1 моли то да се остави изцяло без уважение, като се потвърди напълно атакуваното позитивно за нея първоинстанционно Определение, със законните последици.

Настоящия въззивен съд констатира, че висящото пред него производство по реда на чл.248, ал.3 от ГПК е било своевременно спряно с постановено в з.з. необжалваемо Определение № 854/09.07.2025г. съгласно чл.229, ал.1, т. 4 и т.7 от ГПК до окончателното произнасяне на СЕС с влязло в сила решение по образуваното пред него Дело С - 744/23г. на СЕС.

Към днешна дата ОС- Ст.Загора констатира, че вече има постановено окончателно Решение на съда /първи състав/ от 23.10.2025г. по това дело № С744/23 по описа на СЕС, поради което на осн. чл.230, ал.1, пр.1 от ГПК спряното производство по делото следва служебно да се възобнови, и съгласно разпоредбата на чл.230, ал.3 от ГПК съдебното производство следва да продължи от онова действие, от което е било спряно.

При разглеждане на постъпилата писмена частна жалба по реда на чл.248, ал.3 от ГПК настоящия въззивен съд констатира, че тя е била своевременно подадена в законния за това срок, от надлежен правен субект /страна по делото/, в изискуемата се законова писмена форма и във връзка с подлежащ на инстанционен контрол постановен първоинстанционен съдебен акт. Поради което тя се явява процесуално допустима от външна страна и по нея въззивния съд следва да се произнесе по съществото на искането, с което е бил своевременно и надлежно сезиран.

Разгледана по същество частната жалба се явява напълно неоснователна и недоказана по фактическо и правно основание.

Въззивният съд счита, че с оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. С определение от 06.02.2025 г., ищецът е освободен, от задължението му за заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр.д. № 276/2025 г. по описа на РС-Казанлък. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. По първоинстанционното дело, в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата (л. 6) е посочено, че тя се представлява безплатно от адв.Д. М., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. представлява основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение. По отношения на правния спор е налице, както задължителна практика на СЕС, така и трайна и последователна казуална практика на гражданските съдилища в страната, съгласно които 2

Наредбата за минималните адв. възнаграждения не е задължителна за съдилищата и за страните по споровете, а е само ориентираща и факултативна.

Което напълно отговаря на критериите по задължителните за страните и за съда съгласно чл.633 от ГПК 2 бр. Решения на СЕС по подобни казусиРешение от 13.07.2023г. по дело С- 35/22 и съответно Решение от 21.03.2024г., съгласно които при изследвания и установен обемна реално извършената от адвоката - пълномощник работа, цената на исковите претенции, добросъвестното упражняване на правата на потребителя и сложността на съдебния казус по конкретното дело, посочения минимален размер на адв. хонорар в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. хонорари на ВАС- София е само ориентировъчен, но не и задължителен за прилагане.

Поради изложеното по-горе съдът намира, че ч.жалба се явява неоснователна и недоказана, че атакуваното с нея Определение от з.з. е напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то ще следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

Въззивното Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.230, ал.1, пр.1, чл.229, ал.1, т.4, чл.631, ал.2 и чл.633 от ГПК във вр. с чл.25, ал.2 от ЗДДС, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по спряното в.гр.д.№ 484/2025г. по описа на ОС- Ст.Загора.

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 1220/19.05.2025г. по приключеното гр.д.№ 276/2025г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3