Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1214 от 26.03.2025, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 151/2025
Вид
Решение № 1214
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
Катя Арабаджиева, Снежина Иванова, Виолета Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.3, б."а" · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.1, т.3, б. "в" · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1214

Плевен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Членове:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ХРИСТО ПЕТРОВ СУРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от съдия КАТЯ АРАБАДЖИЕВА канд № 20257170600151 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 594 от 19.12.2024 год., постановено по анд № 20244430202116/2024 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 24-0938-003198/30.08.2024 год. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на Х. А. А. с [ЕГН], от с.Пелишат, ул „Панайот Волов“№3, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец затова, че на 16.08.2024 год. в 14,51 часа в гр.Плевен, [улица], паркинг „Кожухарска чешма“, управлява лек автомобил Рено Меган с рег.№[рег. номер], като извършва маневра заобикаляне на лек автомобил Дачия Сандеро с рег.№[рег. номер], като го удря в задна лява странична част и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила; напуска мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен чрез юрисконсулт А., която счита решението за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон. Твърди, че нарушенията на водача са безспорно доказани и наказанията му са правилно и законосъобразно наложени. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискуемите от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно са описани нарушенията, извършени от водача, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са били извършени, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че водачът, причинил ПТП Х. А. А. е напуснал местопроизшествието. Сочи, че ЗДП ясно и недвусмислено вменява задължение на всеки водач при осъществено ПТП единствено с материални щети, при съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. ( чл. 123. ал.З, б. ..б” от ЗДвП). Не попълването на този констативен протокол, автоматично поставя двамата участници в ПТП в хипотезата на чл. 123, ал.З, б. ,.в" от с.з. и поражда задължението им да не напускат местопроизшествието и да изчакат полицейските органи. Счита, че твърдението на виновния водач, че е имал волята да постигне споразумение с другия участник е защитна теза с оглед избягване вменяването на административно наказателна отговорност.

За неправилен счита извода на въззивния съд за допуснато от АНО процесуално нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, според която, като свидетели по АУАН следва да бъдат вписани свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. АУАН е съставен в присъствието на свидетел - установил нарушението- полицейски служител, извършил проверка по подадения сигнал. Действително, ПТП е осъществено в близост до сергия за плодове, но това не прави търговеца очевидец. За да бъде окачествен като „очевидец", последният следва да е възприел лично самото нарушение. В хода на административно наказателното производство свидетел - очевидец не е установен. В хода на съдебното производство също нито е установен, нито е разпитан. Затова счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Оспорва извода на съда, че нарушението е описано бланкетно. Фактическата обстановка е описана подробно, ясно и недвусмислено, до степен, в която нарушителят да разбира, какво деяние му се вменява във вина. Посочената в НП наказателна разпоредба съответства на описаната като нарушена такава. Действително, не е посочено конкретното предложение от нарушената разпоредба, но при прочит на обстоятелствената част става ясно, че деянието е извършено при заобикаляне на МПС. Предвид, че нито една от останалите изброени хипотези на чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП не е описана нито в АУАН, нито в НП, неясно остава за касатора защо съдът счита за недостатъчно, посоченото от АНО. Твърди още, че и от страна на жалбоподателя, не е имало възражение, че не е разбрал за какво нарушение му се вменява административно наказателна отговорност.

На следващо място сочи, че е безспорно, че от осъщественото ПТП са настъпили само материални щети. Тази информация е отразена и в АУАН, и в НП, и в приложения по делото констативен протокол за ПТП. Затова счита за необоснован извода, че АНО следва да посочи изрично, че от деянието няма пострадали хора. Сочи още, че настъпилите материални щети по двата автомобила са подробно описани в приложения Протокол за ПТП- неразделна част от административно - наказателната преписка.

За невярно счита и изложеното от решаващия съд, че има разминаване при цифровото изписване на материалната норма в АУАН и НП, като в НП е изписано чл. 123, ал.1, т.З, б. “.а" от ЗДвП. Никъде в наказателното постановление административно наказващия орган не е посочил буква „а". Нарушената от Х. А. А. законова разпоредба чл. 123, ал.1, т.3. б. „в" от ЗДвП е посочена в НП в т.2 от установените като виновно извършени деяния.

Безспорна според касатора е и вината на нарушителя. Оспорва извода на съда, че елемента на вината е недоказан. Законово задължение на водачи, участвали в ПТП, е при постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да попълнят констативен протокол. Липсата на такъв протокол, обуславя задължението на водачите да останат на местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията.

В заключение моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът Х. А. се явява лично и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че процесното НП е издадено затова, че на 16.08.2024 г. в 14:51 часа, в гр.Плевен на [улица], като Водач на лек автомобил,в гр. Плевен булевард Русе паркинг Кожухарска чешма управлявал лек автомобил Рено Меган с регистрационен номер [рег. номер], като извършва маневра заобикаляне на лек автомобил Дачия Сандеро с регистрационен номер [рег. номер] и го удря в задна лява странична част и причинява ПТП с материални щети по двата автомобила. Същият напуска мястото на ПТП, без да уведоми органите на МВР. НП е издадено въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, бланков номер 1099036 от 16.08.2024г., в който по идентичен начин е описано нарушението. В съставения АУАН не е посочено какви имуществените вреди са причинени . Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, не е подписан от него, като отказът е удостоверен с подпис на св. С. И. Х. от гр.Плевен, другите посочени в акта лица са подписали АУАН. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя.

От разпита на актосъставителят Ц. В. в съдебно заседание съдът установил, че заедно с неговия колега Е. М. са посетили въпросното ПТП след подаден сигнал от дежурния при ОД на МВР-Плевен; с колегата си не са очевидци на реализираното ПТП и на мястото са пристигнали на въпросната дата и час на Кожухарска чешма, на излизане от Плевен, посока Гривица. На самият път имало отбивка до чешмата и търговец продавал зеленчуци и плодове; там било мястото на възникналото ПТП; жалбоподателят потеглил, като е бил зад въпросния автомобил. При потегляне заобикалил автомобила и го ударил. Имало материални щети и по двете коли - и на ощетения водач, и на жалбоподателя. Ударил колата и продължил своя път. След като получили сигнал за съответното ПТП от дежурния на ОДЧ, че има ПТП на Кожухарска чешма с напуснал водач, докато отишли към съответното ПТП, дежурният ОДЧ направил справка на автомобила, който е напуснал и установил кой е собственик и се свързал с него по телефона, като го намерил по време на път. Дежурният им се обадил, че е намерил водача и водачът се върнал обратно на местопроизшествието.След като пристигнал жалбоподателят и след като не могли да постигнат консенсус с другият водач, за да подпишат двустранен протокол за ПТП, бил съставен АУАН на жалбоподателят.Показанията на другият служител на Пътна полиция св.Е. М.,които не е очевидец на ПТП, били идентични с тези на св. В..

Въззивният съд кредитирал с доверие показанията на свидетелите, доколкото същите установявали отчасти установената и описана от тях в АУАН и НП фактическа обстановка. Последната съдът възприел и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът направил извод, че атакуваното НП е съставено при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствена сила.

От свидетелските показания на актосъставителя В. и св. М. съдът установил, че АУАН е съставен от неочевидци , а вписаният като свидетел по акта М. е полицейски служител и също не е очевидец, въпреки че на място е имало други свидетели, които са очевидци на самото произшествие, като един от тях е вписан и като свидетел на отказа от страна на жалбоподателят да се подпише АУАН. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, според която актът за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели - очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.З от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Въззивният съд направил извод, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителят не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посоченият в акта свидетел е служител на Пътна полиция Плевен, който не е очевидец, което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Съдът направил извод, че АУАН е съставен от лица, които не са очевидци на извършеното нарушение.В тази посока са и показанията на актосъставителя Ц.В., който заявил, че на място са установили само единия автомобил, а другият водач на МПС е извикан по телефона да се върне на място.