Решение № 3512 от 22.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3512 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно гражданско дело № 20261100504416 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. И. Д. с вх. № 57028/27.04.2026г. - длъжник по изпълнително дело № 20268380401772 по описа на ЧСИ М.Б. рег.№838 по описа на КЧСИ, срещу насрочен за 22.04.2026г опис на недвижим имот по посоченото изпълнително дело.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на действието по извършване на опис на недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ.

Столична, обл. София (столица), с адрес: гр. София, район Красна поляна, ж.к. ********, с площ 80.81 кв.м., ведно е прилежащо избено помещение № 19 и 0.833% идеални части от общите части на сградата. Изложени са доводи, че имуществото върху което е насочено изпълнение, е несеквестируемо. Жалбоподателят поддържа, че органът по принудително изпълнение не е извършил всички необходими действия относно установяване на жилищната площ съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 от ГПК, във връзка с Наредбата за жилищните нужди. Допълва, че жилището е неподеляемо, както и че реалната площ на жилището е под жилищната норма за едночленно семейство – под 40 кв.м. Отделно от горното заявява, че е нарушен принципа на съразмерност, тъй като стойността на имота не е съответна на размера на дълга. Иска от съда да отмени насочването на принудително изпълнение по Изп. дело № 20268380401772 по описа на ЧСИ М.Б., per. № 838, към недвижим имот с идентификатор *** —апартамент в гр. София, ж.к.

********, като незаконосъобразно и постановено в противоречие с императивната разпоредба на чл. 444, т. 7 от ГПК, поради несеквестируемост на имота по чл. 444, т. 7 от ГП;К; да спре принудителното изпълнение по Изп. дело № 20268380401772 в частта, касаеща горепосочения недвижим имот, до влизане в сила на съдебния акт по настоящата жалба,както и да че процесният имот представлява несеквестируемо единствено жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК и да го изключи от обхвата на принудителното изпълнение, както и да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство.

Депозирал е по делото допълнения към жалбата си в които излага допълнителни доводи за извършени от ЧСИ нарушения в процесното изпълнително дело, опорочаващи извършения опис на посочения недвижим имот.

1

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Д.С.А. дава становище за неоснователност на жалбата, като подробно аргументира твърденията си. Сочи, че тъй като предмет на принудително изпълнение е вземане за вреди от непозволено увреждане, изключваща несеквестируемостта на имуществото на длъжника.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за допустимост на жалбата, тъй като със същата се оспорва насочването на изпълнение върху недвижим имот по доводи за несеквестируемост и е подадена от легитимирана страна в установените процесуални срокове. По същество са изложени съображения за неоснователност, тъй като с оглед характера на вземането – произтичащо от непозволено увреждане, поради което длъжникът не може да се ползва от уредената от законодателя в нормата на чл. 444, т. 7 от ГПК закрила.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнителното производство по изпълнително дело № № 20268380401772 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на Д.С.А. ввъз основа на изпълнителен лист от 04.12.2017 г., издаден по НОХД № 2000/2012 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, въз основа на решение № 1180/06.11.2017 г. по ВНОХД № 4507/2017 г. на СГС, НК, XVI въззивен състав, като с този изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на Димитър атанасов сумата от 6000 лева обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.09.2011г., както и сумата от 2000лева адвокатско възнаграждение.

По молба на взискателя съдебният изпълнител е налоижл въззбрана върху недвижимият имот, собственост на длъжника и е насрочил за 22.04.2026г. опис и оценка на възбранения недвижим имот. Призовката за принудително изпълнение е била връчена на длъжника на 03.04.2026г., видно от неоспорените удостоверителни изявления на служител от деловодството на ЧСИ., като в призовката е отразено че е образувано изпълнително дело срещу него и е цитирана разпоредбата на чл.428,ал.1 ГПК, касаеща покана за доброволно изпълнеие, в чийто срок е насрочен и описът на процесния имот.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с процесуално допустима жалба.

Същата е депозирана от легитимирано лице – от длъжника, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2 ГПК – насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо и при надлежно заявени твърдения за нарушаване на закрилата по чл. 444, т. 7 от ГПК. Според задължителните за правоприлагащите органи разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК, длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия. В случая жалбата е преждевременна, което не води до недопустимостта й – преждевременната жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес своевремененно да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта, която яснота е в интерес и на взискателя.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно разпоредбата на чл.

435, ал. 2, т. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта – в този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК. Несеквестируемостта на непотребимите вещи представлява забрана за тяхното осребряване, но налагането на възбрана върху тях е допустимо, тъй като по този начин имуществото се задържа в патримониума на длъжника. Налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я 2 нарушава, като допустим е и описът на непотребими вещи, а забранено е тяхното осребряване в хода на принудителното изпълнение.

Насочването на изпълнението се обжалва, когато длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане, като съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделно обжалване на тези действия не е допустимо.

Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това, като в случая с несеквестируема непотребима вещ отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан. Принудителното изпълнение се насочва към определено имущество с налагането на възбрана върху него, която се вписва в Агенция по вписванията. Чрез оповестяването на наложената обезпечителна мярка и получаването на поканата за доброволно изпълнение жалбоподателят е информиран, че съдебният изпълнител е предназначил този негов имуществен обект за осребряване. Към този момент се преценява дали недвижимият имот е несеквестируем, т.е. дали длъжникът или някой от членовете на семейството му, с които той живее, притежава друго жилище, което да отговаря на жилищните им нужди, съгласно правилата на Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, приета с ПМС № 31 от 15.02.2008г. /обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008г./. Меродавен по отношение на преценката за несеквестируемост на имота е моментът на налагането на възбраната върху него. Аргументи в тази връзка следват както от разпоредбите относно действието на запора и възбраната, така и от общите принципи за законосъобразност, добросъвестност и забрана за злоупотреба с процесуални права. Така законосъобразността на принудителните действия се преценява към момента на извършването им, като действия на разпореждане от длъжника след насочване на изпълнението към определено имущество са непротивопоставими на взискателите след налагането на възбрана/запор върху имущественото право, а други негови действия, насочени към промяна на обстоятелствата относно секвестируемостта, са в противоречие с добросъвестността /в този смисъл е решение № 125/04.11.2015г. по гр.д. № 5502/2013г., ІІ ГО на ВКС/.

В конкретния случай жалбоподателят обжалва насочването на изпълнението върху собствения му недвижим имот, при изложени фактически твърдения, че същият е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК. Според посочената разпоредба изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника-физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността. Настоящият съдебен състав счита за неотносими изложените в жалбата доводи относно предвидената в чл. 444, т. 7 ог ГПК несеквестируемост. И това е така, тъй като както бе посочено предмет на принудително изпълнение е вземане произтичащо от непозволено увреждане. А съгласно чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК от забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети. Отпадането на несеквестируемостта се отнася и за всички акцесорни задължения, в това число за дължимата законна лихва когато последните са предмет на принудително събиране заедно с главното вземане за издръжка.

По тези съображения се налага извод за неоснователност на наведените в жалбата възражения, че предмет на принудително изпълнение са вземания, за които не се прилага изключението по чл. 445, ал. 2, т. 1 от ГПК. Действието по насочване на изпълнението може да се обжалва само при релевирани доводи за несеквестируемост на имуществото, предмет 3 на изпълнение. В нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК е ограничен обхватът на обжалване – допустимо е такова само с доводи, че принудителното изпълнение е насочено срещу вещ или вземане, което длъжникът смята за несеквестируемо.

По тези съображения се налага извод, че изложените оплаквания за допуснати от съдебния изпълнител нарушения са извън предмета на допустимия съдебен контрол в настоящото производство, поради което същите не следва да се разглеждат.

Предвид изложеното подадената жалба е неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника С. И. Д. с вх. № 57028/27.04.2026г. - срещу действията на ЧСИ М.Б., рег. №838 по изпълнително дело № 20268380401772, представляващи насочване на принудително изпълнение върху недвижим имот – Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), с адрес: гр.