Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1048 от 10.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1206/2024
Вид
Решение № 1048
Подписан
10.12.2024
В сила
10.12.2024
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Галя Василева Белева, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.12,ал.1,т.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1-6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 13, ал. 1-8 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 3, 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 3, 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14, ал. 3, 4 и 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 2 и ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 2 и ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.16, ал.7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.24 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1048 гр. Бургас, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. С. при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100501206 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№5408/13.06.2024г., подадена от Етажна собственост на апартхотел ,,Месембрия Ризорт“ к.к.,,Слънчев бряг“, общ. Несебър, представлявана от управителя Мария Терзиева, чрез адв.

Мариана Трифонова–БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Сливница“№2А, ет.3, срещу Решение №179/17.05.2024г., постановено по гр.д.№1046/2023г. по описа на Районен съд- Несебър.

С горецитираното решение, съдът е отменил всички решения, взети на проведеното на 12.09.2023г. ОСЕС на апартхотел „Месембрия Ризорт“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, комплекс „Месембрия Ризорт“, като незаконосъобразни.

Със същото решение, съдът е осъдил ЕС на апартхотел „Месембрия Ризорт“, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, комплекс „Месембрия Ризорт“, да заплати на „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД с ЕИК 202415091 и „Месембрия Ризорт“ ЕООД с ЕИК 202145007, представлявани от Николай 1

Детелинов Ламбуров, сумата в размер на 1580 лв, представляваща направените по делото разноски.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт, като се развиват съображения за незаконосъобразност, неправилност и нарушения на материалния закон. Твърди се, че съдът не обсъдил в цялост събраният и приобщен към делото доказателствен материал.

Посочва се, че с Определение №260530/09.10.2020г., постановено по ч.гр.д.

№2396/2020г., Бургаският окръжен съд постановил спиране изпълнението на решенията, взети на ОСЕС на апартхотел ,,Месембрия Ризорт“. Отбелязва се, че с влязло в сила Решение №183/02.03.2022г., постановено по в.гр.д.

№1902/2021г., въззивният съд обезсилил постановеният от РС-Несебър съдебен акт по гр.д.№644/2020г., с който са отменени взетите решения на ОСЕС, сред които избора на Мария Терзиева като управител. Излага се становище във връзка с последиците от обезсиленото съдебно решение.

Подчертава се, че искът по чл.40 от ЗУЕС бил предявен след преклузивния законов срок, поради което и съдът отхвърлил същият като недопустим.

Навеждат се доводи, че допуснатата обезпечителна мярка касаела единствено производството, по което е допусната и срокът й на действие бил до неговото приключване. В подкрепа на изложеното се цитира ТР№5 от 24.06.2016г., постановено по т.д.№5/2014г. по описа на ОСГК на ВКС.

Излагат се аргументи във връзка с приложение разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗУЕС. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели, като се посочва, че Мария Терзиева, в качеството си на управител на етажната собственост, законосъобразно предприела процедура по свикване на общо събрание(чл.12,ал.1,т.1 от ЗУЕС).

Твърди се, че видно от съобщение за изготвен протокол от ОСЕС от 19.09.2023г., процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС била спазена. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени предявеният иск по чл.40 от ЗУЕС.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции.

2

В законовия срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба.

Въззиваемите, чрез процесуалните си представител оспорват въззивната жалба и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Поради това е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.40 ЗУЕС.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Свети Йоан Ризорт“ ЕООД и „Месембрия ризорт“ ООД чрез адвокат Татяна Михайлова Михайлова от БАК, с искова молба, предявена срещу Етажната собственост на комплекс „Месембрия ризорт“, КК „Слънчев бряг“, представлявана от Мария Терзиева, с която се иска отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост от 12.09.2023г. поради нарушение на процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС и материална незаконосъобразност на взетите решения.

Излагат се твърдения, че на 12.09.2023г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост „Месембрия Ризорт“, находяща се в гр.Несебър, к.к.

Слънчев бряг-запад, на което ищците присъствали. Оспорванията на решенията на Общото събрание са в няколко посоки:

На първо място се посочва, че не е бил изготвен протокол съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, не е бил поставен на видно място в ЕС или не е бил изпратен по електронната поща на ищците. Изтъква се, че не е бил спазен реда за провеждане на Общото събрание като поканата не била отправена от легитимно лице. Също така не било записано правното основание, на което е свикано Общото събрание. Поканата била подписана от управител Мария 3

Терзиева, но в протокола от проведеното Общо събрание било записано, че е свикано от управителния съвет на ЕС. В тази връзка се акцентира, че в случай на свикване на Общо събрание от УС, поканата следвало да бъде подписана от УС, а не от управителя. Изтъква се, че Мария Терзиева нямала качеството на управител на Етажната собственост, като се цитира Решение № 150 от 10.12.2021г. по гр. д. № 435/2021г. по описа на РС-Несебър, с което били отменени всички решения на проведеното на 23.02.2021г. Общо събрание на Етажната собственост. Сочи се, че предишното ОСЕС било проведено на 06.03.2020г., което също било отменено, като нелигитимно. Подчертава се, че събранието не е било свикано от управителя Терзиева в едногодишен срок от последното Общо събрание, което според ищеца се явява съществено нарушение на процедурата по свикването му. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 и ал. 4 от ЗУЕС - за избор на председател и протоколчик на събранието. Сочи се, че е било нарушено изискването протокола от проведеното Общо събрание да бъде подписано от председателстващия Общото събрание и протоколиста. Наред с това се развиват доводи за неправилно определяне на кворума и вземането на решения на Общото събрание. Твърди се, че в присъствения списък било отказано да се регистрират като етажни собственици камериерските офиси и тоалетните, което довело до неправилно определяне на кворума за вземането на решения. Излага се, че към датата на събранието не е имало книга на етажните собственици. Оспорва се спазването на изискванията на чл. 14, ал. 3, 4 и 5 от ЗУЕС, както и наличието на квалифицирани мнозинства по чл. 17 от ЗУЕС. Твърди се, че на 25.09.2023г. ищците изпратили писмено оспорване до управителя на комплекса на основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС по имейл, с писмо с обратна разписка по Български пощи и по Еконт на 26.09.2023г., поради което се счита, че е направено в срок оспорване на съдържанието на протокола. Цитира се разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, като се сочи, че не е ясно какъв е процента на идеални части на представляваните собственици.

Акцентира се, че решението по т. 5 не отговаряло на изискването таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ да бъде определена според броя собственици и ползватели за всеки имот, а била определена с неопределен размер на месечна, годишна база. Липсвали данни за собствениците - длъжници за такса поддръжка. Освен оспорване на процедурата по свикване и провеждане на ОС се оспорват всички решения, взети на Общото събрание на Етажната 4 собственост. В тази връзка излагат съображения, че в решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред липсвали данни за извършени разходи за поддръжка на Етажната собственост и за финансовото състояние на комплекса. Изтъква се незаконосъобразност на решението по т. 5 за определяне размера на дължимите годишни такси за поддръжка и ремонт, начина на определянето им и сроковете за плащане, поради нарушение изискванията на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че ако в разходните пера на бюджета били предвидени такива за полезни разходи, решението изисквало квалифицирано мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС. Навежда се липса на информация и неправилно определяне на таксата за поддръжка и фонд „Ремонт и обновяване“, с оглед на което решенията по т. 5, т. 6, т. 7 и т. 8 се оспорват, като незаконосъобразни и необосновани. Сочи се, че решенията по т. 7 и т. 8 били взети незаконосъобразно с мнозинство на присъствалите, а не на всички етажни собственици.

В срока по чл.131 от ГПК, ответната Етажна собственост, чрез процесуалния им представител изразява становище за неоснователност на предявения иск като се оспорват наведените твърдения за пороци в поканата за свикване на процесното Общо събрание. Сочи, че са спазени правилата на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС, както и че от протокол от заседание на управителя от 01.09.2023г. ставало ясно, че е било взето решение да бъде свикано годишно общо събрание на основание чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС. Навежда се, че на 04.09.2023г., повече от седем дни преди датата на насроченото Общо събрание бил съставен и поставен на видно и общо достъпно място протокол и покана за свикване на събранието, които съдържат всички предвидените в закона реквизити. Развиват се съображения, че поканата е редовна и отговаряща на изискванията на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Оспорват се твърденията на ищците за липса на пълномощия у Терзиева да свика процесното събрание. Коментира се цитираното решение № 150 от 10.12.2021г. по гр. д. № 435/2021г. по описа на РС-Несебър, като се акцентира, че същото не включва отмяна на избора на Мария Терзиева за управител на процесната Етажна собственост. В тази връзка се цитират Решение № 78 от 10.08.2021г. по гр. д. № 644/2020г. по описа на РС-Несебър и в.гр.д. № 1902/2021г. по описа на ОС-Бургас. По отношение на наведеното нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУЕС, се посочва, че председател на събранието е била Мария Терзиева, която е предоставила пълномощно на адв.М. Т. да я представлява по време на събранието, в 5 качеството й на председателстващ ОСЕС, като е предложила протоколчик на събранието да бъде Чавдар Трифонов. Изтъква се, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, тъй като протоколът е подписан от избраният председател Мария Терзиева и избраният протоколчик Чавдар Трифонов. По отношение на твърдението за отказ от страна на председателя да впише обект, собственост на ищеца „Месембрия Ризорт“ ООД, се обръща внимание, че лицето, което представлява дружеството само е вписало себе си и обектите, които притежава в списъка, който му бил предоставен. Относно твърдението на ищците, че липсва книга на етажната собственост, се излага, че същото било невярно, като се счита, че нейната липса не съставлява нарушение на процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС. Сочи се, че твърдението за неспазване на разпоредбата на чл. 14, ал. 3, 4 и 5 от ЗУЕС били бланкетно посочени с липса на конкретни твърдения. Изтъква се, че заявлението оспорване от страна на ищеца „Месембрия Ризорт“ ООД е неоснователно и лишено от смисъла, който закона му придава. В текста на заявлението се съдържали бланкетни оспорвания и никаква конкретика, като се твърдяло наличие на незаконосъобразност, което е основание за отмяна на взетите решения, не и за оспорване на съдържанието на протокола.