Решение № 1188 от 07.11.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. В. Т., 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. Т., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20224110102261 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. С. Д. срещу ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т., с която са предявени искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед № 480/6.7.2022 г. дисциплинарно уволнение на ищцата и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „завеждащ административно-техническа служба“ и за осъждането на ответника да заплати обезщетение в размер на 7 680.00 лева за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.

Ищцата твърди, че е заемала при ответника длъжността „завеждащ административно-техническа служба“ при брутно трудово възнаграждение в размер на 1 280.00 лева, както и че на 7.7.2022 г. й е връчена заповед, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва законосъобразността на уволнението при твърденията, че на практика е лишена от възможността да даде обяснения, с оглед краткия срок за даването им, както и че описаните в мотивната част на заповедта нарушения в значителна степен се различават от обстоятелствата, за които са й искани писмени обяснения. По повод вмененото й нарушение от 4.7.2022 г. заявява, че организацията по провеждане на поправителните изпити за учебната 2021/2022 година е регламентирана със Заповед № 468/30.6.2022 г. на Директора на училището, като в същата се съдържат датите и местата за провеждане на изпитите, отговорните лица за организирането на съответния изпит, както и комисиите за оценяване. Сочи, че според въпросната заповед за изпита по „химия и опазване на околната среда“ е определена 1 дата 4.7.2022 г., 09:00 ч., като комисия по организиране на изпита (квестори) са посочени П. Г. и Е. Д., а полето „Комисия по оценяването“ е оставено празно. В този ред на мисли, заявява, че не е била ангажирана с каквито и да било отговорности по провеждане на посочения изпит, както и че задълженията й, свързани с цялостната организация на изпитния процес, са изрично уредени в цитираната заповед, които обаче не включват каквито и да било изпитни варианти (билети), още по-малко такива за конкретна учебна дисциплина. Твърди, че не е била длъжна нито да изготвя изпитни материали по предмета „химия и опазване на околната среда“, нито да представя същите на директора. Счита, че ако изобщо е бил налице риск от незаконосъобразно протичане на изпит, то същият е предизвикан от директора на училището, който не е посочил в заповедта си комисия по оценяване и не е изпълнил задължението си да утвърди изпитните варианти. Сочи, че до настоящия момент не е започнала нова работа, поради което претендира обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Ответникът оспорва предявените искове и изложеното в исковата молба. Заявява, че в Заповед № 43/15.9.2021 г. на директора на учебното заведение изрично са упоменати задълженията на ищцата по повод изпитния процес, които включват и съхраняването на изпитни варианти. Твърди, че ищцата е целяла и практически е саботирала трудовия процес и нормална дейност в училището, че работодателят е положил максимални усилия да изслуша и приеме обясненията й, както и че същите не са дадени единствено по вина на самата ищца. Смята, че последната умишлено се е поставила в ситуация да не изпълнява добросъвестно трудовите си задължения и дори да прави опити да саботира цялостния трудов процес в учебното заведение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният представител на ответника поддържа становището за неоснователност на исковете и моли за тяхното отхвърляне.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „завеждащ административно-техническа служба“.

Не се спори също, че трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.

2

328, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.

Тежестта на доказване относно спазването на посочените изисквания е за работодателя.

В процесния случай дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана със Заповед № 480/6.7.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 4.7.2022 г. в 08:45 часа е отказала да предостави на директора на училището изпитен вариант по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, който е предназначен за провеждане на изпит по „химия и опазване на околната среда“ на ученици за определяне на срочна оценка. В заповедта се сочи, че с действията си, изразяващи се в неизпълнение на задължението да „опази“ изпитния вариант по учебния предмет „химия и опазване на околната среда“, ищцата е създала риск от незаконосъобразно протичане на изпита, риск за неговото отлагане и е затруднила работата на учителите, ангажирани с провеждането на този изпит; за това, че на 5.7.2022 г. ищцата е попитана от г-жа С. – медиатор, къде се намира на първия етаж в сградата тяхна колежка, но същата не е отговорила по никакъв начин; както и за това, че при опит на директора да изслуша устните обяснения на ищцата същата е отговорила с обидни квалификации спрямо директора и нейни колеги, които са прераснали в хистерични викове и крясъци.

Доколкото в заповедта за уволнение се сочат две дати на извършване на вменените на ищцата нарушения, съдът намира, че преценка за наличието на формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение, следва да бъде извършена за всяка от двете дати и за всяко от вменените нарушения поотделно.

От представеното искане изх. № 755/5.7.2022 г. за даване на писмени обяснения от ищцата е видно, че на основание чл. 193, ал. 1 КТ от същата са искани обяснения за вмененото й нарушение от 4.7.2022 г. Въпросното искане е ясно мотивирано, като със същото се искат обяснения във връзка със сочения отказ на ищцата да предостави изпитни билети по учебния предмет „химия и опазване на околната среда“. На същата дата – 5.7.2022 г. ищцата е дала писмени обяснения, в които е посочила, че съгласно Заповед № 468/30.6.2022 г. на директора на учебното заведение изпитът по предмета 3

„химия и опазване на околната среда“ следва да се проведе на 4.7.2022 г., но във въпросната заповед не са посочени имената на членовете на комисията по оценяването, респ. на нейния председател, а именно последният следва да подготви задачите, материалите и критериите за оценяване и да ги представи на директора за утвърждаване. Заявила е, че тестове не се съхраняват и никога не са се съхранявали в канцеларията й, респ. че това не е нейна отговорност, а на преподавателя по определения предмет.

От така изложеното се установява, че формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание във връзка с нарушението на трудовата дисциплина на 4.7.2022 г., свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение, са спазени.

Предвид на горното, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за осъществяване на вмененото нарушение.

От показанията на св. С. К.-К. се установява, че на 4.7.2022 г. свидетелката е била пред канцеларията, в която работи ищцата, при което е чула как същата казва на директора, че не разполага с билети, тъй като синът й ги е накъсал. Междувпрочем, въпросното обстоятелство – че при поискване от директора ищцата не е предоставила изпитни билети, не се и спори от последната, поради което съдът намира същото за безспорно установено. По същество ищцата заема позицията, че не е имала задължението да съхранява и опазва такива билети, като в тази връзка съдът намира следното:

Ответникът представя Заповед № 43/15.9.2021 г. на директора на учебното заведение, заявявайки че в същата изрично са упоменати задълженията на ищцата по повод изпитния процес, които задължения включват и съхраняването на изпитни варианти. Въпросната заповед обаче, не е връчвана на ищцата, като от събраните доказателства съдът достига до единствения възможен извод, че същата не е достигнала до знанието на последната – поне не и по установения за това служебен ред. А въпросният ред е посочен в показанията на св. Н., според която узнаването на дадена заповед става чрез връчване на екземпляр от същата срещу положен от служителя подпис. В случая по делото липсва длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност или друг документ, от който да е видно, че на същата е вменено задължение за съхранение и отговорно пазене на изпитни варианти, поради което не може да се приеме, че ищцата е имала такова задължение. Тук е мястото да се съобрази и заявеното от св. Н. – посочена като лицето, осъществяващо контрол при изпълнението на заповедта, че няма спомен тази заповед да й е връчвана и че контрол по нейното изпълнение категорично не е извършвала. Свидетелката заявява, че такъв контрол не е осъществяван от нея, тъй като самата тя и нейната колежка по БЕЛ са съхранявали папката с изпитните варианти по този предмет в учителската стая, респ.

4 че по този начин самата тя би нарушила заповедта. Не може да не се обърне внимание и на заявеното от св. Н. по повод начина на оформяне на заповедта – с посочване едновременно на самостоятелна и дневна форма на обучение, което е отклонение от принципа заповедите за съответните форми на обучение да са две отделни такива, както и че самата тя за първи път вижда в заповед, свързана с ПГЕ „А. Ст. П.”, гр. В. Т. , формулирана по този начин отговорността на ищцата. Свидетелката заявява, че комисията по оценяване, посочена в заповедта на директора, следва предварително да връчи на последния няколко изпитни варианта, за да може директорът да ги утвърди.

Сочи, е самият председател на комисията по оценяване следва да даде изпитните варианти в деня и часа на изпита, като заявява, че не е имало практика това да се прави от ищцата. Предвид на така изложеното от св. Н. съдът не кредитира представената Заповед № 43/15.9.2021 г., приемайки че същата освен невръчена на ищцата е и съставена за целите на настоящия процес.

С оглед на горното, съдът приема, че ищцата не е имала задължение да съхранява и пази изпитни варианти по учебен предмет „химия и опазване на околната среда“, предназначени за провеждане на изпит по посочения предмет, както и задължение да съхранява и пази изпитни варианти по каквито и да било други учебни предмети.

Предвид на това, нареждането на директора на учебното заведение ищцата да му предостави такива варианти обективно не е могло да бъде изпълнено от нея и за неговото неизпълнение не може да се ангажира дисциплинарната й отговорност.

По повод нарушението на 5.7.2022 г. от показанията на св. Ст. С. се установява, че на посочената дата свидетелката на два пъти е запитала ищцата дали е виждала хигиенистката на училището, но последната не й е отговорила. Свидетелката заявява, че няколко минути по-късно е чула крясъци, идващи от директорската стая, при което е влязла в същата и там е заварила директорът да иска писмено обяснение от ищцата за отношението й към нея. Твърди, че такова обяснение ищцата е отказала да даде, че същата е започнала да обижда нея и директора, след което е напуснала стаята.