Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 366 от 29.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 244/2021
Вид
Определение № 366
Подписан
29.07.2021
В сила
29.07.2021
Състав
ИЛИЯНА ПОПОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 518 · Кодекс за застраховането
  • чл. 78а · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Велико Търново , 29.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214000500244 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 220, във връзка с чл. 274 и чл. 278 от ГПК.

С Определение № 199/3.06.2021 година по т. д. № 89/2021 година на Окръжен съд Плевен не е допуснато привличането на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД; разпоредено е на ищцовата страна да се изпрати препис от отговора на ответника „ДЗИобщо застраховане“ ЕАД; указана е на ищцата възможността за подаване на допълнителна искова молба.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат П. А. – пълномощник на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, против Определение № 199/3.06.2021 година по т. д. № 89/2021 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която не е допуснато привличането на трето лице помагач. В частната жалба се излага, че определението в посочената част е неправилно. Правният интерес на дружеството-жалбоподател произтича от възражението, релевирано в отговора на исковата молба, че вина при условията на независимо съизвършителство за настъпване на произшествието има и водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** – Т. Ц. И.. При установяване, че увреждането на пострадалата ищца е причинено от действията на неколцина, то всеки от тях отговаря до размер, обусловен от степента на съпричиняване, включително и застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При доказване, че водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** – Т. Ц. И., е допринесъл виновно за настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие и 1 евентуално осъдително решение, „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД ще има право на регресен иск на основание чл. 127, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите против третото лице като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на съпричинителя за припадащата му се част от платеното обезщетение.

Данни за противоправно поведение на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** – Т. Ц. И., чиято гражданска отговорност е застрахована в „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, се съдържат в заключението на съдебнотехническата експертиза по досъдебно производство № 1859/2020 година по описа на Районна прокуратура Плевен. Съобразно заключението водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, като след възприемане на опасността от навлизането на предната лява ъглова част на лек автомобил „Пежо 306“, с ДК № ЕН 46 **** в платното му за движение, без да отклонява автомобила си надясно е задействал спирачната му система с максимална ефективност, с което да спре автомобила преди мястото на удара. Противоправното поведение на Т. Ц. И. като водач на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** се изразява в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

При установяване на съвина на двамата водачи за реализиране на произшествието при условията на независимо съизвършителство при определяне на дължимите обезщетения трябва да се определи степента на съвина на лицето, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 499, ал. 7 от Кодекса за застраховането. В чл. 499, ал. 6 от Кодекса на застраховането е визирано, че в случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, на вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, като всяка от страните има право на обезщетение в пропорциите, за които не носи отговорност.

При уважаване на исковете на ищцата и осъждане на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да заплати застрахователно обезщетение, за дружеството-жалбоподател ще е налице основание да претендира и да получи от „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД – застраховател на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** към датата на застрахователното събитие, част от размера на заплатеното обезщетение, съответстваща на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при тях водач.

Направено е искане да се отмени Определение № 199/3.06.2021 година по т. д. № 89/2021 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на процесуалните действия по конституирането на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД като трето лице помагач на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от 2 адвокат С. Н. – процесуален представител на П. Б. И., в който са развити съображения за нейната неоснователност.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на представителите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по т. д. 89/2021 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявени от П. Б. И., представлявана от адвокат С. Н., против „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД искове с посочени правни основания чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие пътнотранспортно произшествие, станало на 26.07.2020 година в гр. Плевен, в района на кръстовището, образувано от бул. „Русе“ и ул.

„Г. Кочев“ по изключителна вина на Р. М. Н., който при управление на лек автомобил „Пежо 306“, с ДК № ЕН 46 **** нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата – извършил маневра завой наляво без да спира автомобила си, с което отнел предимството на правилно движещ се в насрещното платно лек автомобил „Субаро Форестър“, реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е причинена средна телесна повреда на П. Б. И. – пътник в лек автомобил „Субаро Форестър“ – счупване на десните раменна и лакътна кост в областта на дясната лакътна става, довело до продължителни болки и страдания с трайно затруднение движението на дясната ръка.

В отговора на исковата молба, депозиран от „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД, при условията на евентуалност са наведени твърдения, че вина за реализиране на произшествието има и водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** – Т. Ц. И. – инцидентът е станал при условията на независимо съизвършителство от двамата водачи, участвали в него. Към датата на пътнотранспортното произшествие лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. Направено е искане на основание л. 219, ал. 1 от ГПК да се допусне привличането на трето лице помагач на ответника – „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** – Т. Ц. И.. Обоснован е правният интерес от привличането.

С Определение № 199/3.06.2021 година по т. д. № 89/2021 година на Окръжен съд 3

Плевен не е допуснато привличането на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК в качеството му на трето лице помагач на страната на ответника на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД; разпоредено е на ищцовата страна да се изпрати препис от отговора на ответника „ДЗИобщо застраховане“ ЕАД; указана е на ищцата възможността за подаване на допълнителна искова молба. Първостепенният съд е приел, че не са представени доказателства за наличие на така нареченото „независимо съпричинителство“ за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и вредоносния резултат по вина на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“; липсват данни по образуваното досъдебно производство № 1859/2020 година на Районна прокуратура Плевен и впоследствие НАХД на Районен съд Плевен да е повдигнато обвинение или да е наложено административно наказание на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“ – Т. Ц. И.; съгласно чл. 499, ал. 6 от Кодекса за застраховането в случаите, когато не може да се установи приносът на всеки от участниците за възникване на застрахователното събитие, вредите или техния размер, отговорността се разпределя поравно между всички участници, а не се носи солидарно.

Определение № 199/3.06.2021 година по т. д. № 89/2021 година на Окръжен съд Плевен е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.

Съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Привличането на трето лице помагач е средство за защита на привличащата страна с цел да го подчини на установителното действие на мотивите на решението с оглед на евентуален процес, който би водила срещу третото лице при неблагоприятен за нея изход на делото. Третото лице участва в процеса, за да издейства благоприятно решение за страната, на която помага, в защита на своя интерес. Правен интерес от встъпване или привличане на трето лице е налице, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, поконкретно в случай, че по изключение силата на пресъдено нещо на решението се разпростира и спрямо това трето лице, или в хипотезата, когато решението по съответното дело може да бъде повод за предявяване на обратен иск против третото лице, или в случай, че решението ще затрудни или усложни защитата на правата на третото лице.

Искането на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД за привличане на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД като трето лице помагач е направено своевременно.

Правният интерес от привличането на трето лице помагач в процеса следва да се извлече от фактите и обстоятелствата, които страната, поискала привличането, въвежда по спора. В конкретния случай правният интерес на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД от привличането на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД като трето лице помагач се извежда от изложеното в отговора на исковата молба – вина за реализиране на произшествието има и водачът на лек автомобил „Субаро Форестър“ – Т. Ц. И. – инцидентът е станал при условията на независимо съизвършителство от двамата водачи, 4 участвали в него. Към датата на пътнотранспортното произшествие лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** има застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД. В частната жалба са изложени допълнителни аргументи за правния интерес на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД от привличането на „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД като трето лице помагач – при осъждане на „ДЗИ-общо застраховане“ ЕАД да заплати застрахователно обезщетение на П.

Б. И., за дружеството ще е налице основание да претендира и да получи от „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД като застраховател на водача на лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 **** към датата на инцидента част от размера на заплатеното обезщетение, съответстваща на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при „Застрахователно дружество „Евроинс“ АД водач.

От изложеното в исковата молба е видно, че пътнотранспортното произшествие на 26.07.2020 година в гр. Плевен, в резултат на което П. Б. И. твърди претърпени имуществени и неимуществени вреди, за чието обезщетяване претендира, е настъпило между лек автомобил „Пежо 306“, с ДК № ЕН 46 ****, управляван от Р. М. Н., и лек автомобил „Субаро Форестър“, с ДК № ЕН 61 ****, в което е пътувала П. Б. И..