Определение № 4088 от 24.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4088 гр. Варна, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20243100501729 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57542/15.07.2024г. на П. И. И. с ЕГН ********** с адрес ******, чрез пълномощник адв. В. Г. ВАК срещу Решение № 2128 от 07.06.2024г., постановено по гр.д. № 15370/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П. И. И. ЕГН ********** срещу „ИВТУР“ ООД, ЕИК 103298344 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Морска сирена“ № 25, ет. 7, ап. 44, иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 064.68 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 28.11.2020г. – 14.08.2023г. в размер на законната лихва върху главницата от 7 218.18 лв., присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с влязло в сила Решение № 262384 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 3493/2020 г. на ВОС.

В жалбата си П. И. счита, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Конкретно жалбоподателят се позовава поддържа тезата, че обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено изпълнение на парично задължение, макар и дължимо в размер на законната лихва от деня на забавата, по своята същност не е лихва. Сочи, че лихвата е възнаграждение, а вземането по чл.86, ал. 1 ЗЗД е обезщетение за вредите, претърпени за времето на забавата. Лихвата е договорна и се дължи по силата на съглашение между страните, дори и при точно изпълнение /по банков кредит/, докато обезщетението се дължи по силата на закона без да е договорено и само при забавено изпълнение. Вредите са равни на размера на лихвеният процент, действащ по време на забавата, но този начин на изчисляване не променя характера на обезщетението и не го прави лихва, т.к. процентът определя само размера, но не и правната същност на обезщетението. Позовава се на Решение №111/27.10.2009г. по т.д. №296/2009г. на ВКС, 1-во т.о., с което изрично е 1 разяснено, че обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД не следва да се квалифицира, като лихва, която е базата за неговото определяне при неизпълнение на парично задължение и възниква само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата /какъвто е настоящият случай/ или като последица от уважен иск за главницата. Оспорва се извода на съда относно погасяване на вземането по давност , като отново се цитира касационна практика по въпроса "по какъв начин се изчислява давността за вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД и погасява ли се цялото вземане, ако искът е предявен три години след възникването му", разгледан с Решение №167/08.11.2013г. по т.д.

№657/2012г. на ВКС, 1-во т.о. Настоява, че обезщетение за забава в размер на еднодневната законната лихва възниква с началото на всеки ден, в който изискуемо парично вземане /главно вземане по см. на чл. 119 ЗЗД/ не е изпълнено, и се натрупва до момента, в който това главно вземане бъде реализирано. Липсва правна обосновка и логика да се приеме, че обезщетението за забава за даден период възниква и е изискуемо в пълен размер още на първия ден /началната дата/ на този период, при положение, че той още не е изтекъл, респ. след като това вземане възниква ежедневно, ежедневно изтича и погасителната давност за него, с начална дата три години преди да бъде прекъсната - в случая с предявяването му, като иск. Настоява се бъде прието, че процесното вземане, представляващо обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, не е погасено за периода от 28.11.2020г. до 28.11.2023г. и предвид извършеното плащане на главницата. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена заявената осъдителна претенция. Настоява се за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Регистър.БГ” ООД ЕИК 103643084 представя писмен отговор, в който като развива подробни мотиви счита жалбата за неоснователна. Настоява за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК – подадени е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

57542/15.07.2024г. на П. И. И. с ЕГН ********** с адрес ******, чрез пълномощник адв. В. Г. ВАК срещу Решение № 2128 от 07.06.2024г., постановено по гр.д. № 15370/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П. И. И. ЕГН ********** срещу „ИВТУР“ ООД, ЕИК 103298344 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Морска сирена“ № 25, ет. 7, ап. 44, иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2 064.68 лв., представляваща дължимо обезщетение за забава за периода 28.11.2020г. – 14.08.2023г. в размер на законната лихва върху главницата от 7 218.18 лв., присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с влязло в сила Решение № 262384 от 29.07.2021 г. по гр.д. № 3493/2020 г.

2 на ВОС.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 1729/2024 год. на ВОС за 06.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. Да се връчат на страните преписи от отговорите на въззивните жалби.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3