Определение № 250 от 06.10.2023, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Монтана, 06.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Частно наказателно дело № 20231630201188 по описа за 2023 година Производството е по реда на член 72, ал. 1 от НПК във връзка с член 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по искане на прокурор от РП Монтана за налагане на обезпечителна мярка „запор върху движимите вещи и вземания“ на длъжника– С. П. В. от село Б., общ. М., ЕГН **********, обвиняем за престъпление по чл.343б ал. 3 от НК по ДП № 846/2023 год. по описа на РУ гр. Монтана, пр. пр. № 4033/2023г. по описа на РП гр. Монтана.

Съдът, след като се запозна с доказателството по делото намира следното:

На 04.10.2023г, е изготвено постановление за привличане в качеството на обвиняем на лицето С. П. В. от село Б., общ. М., с ЕГН **********, за това, 18.08.2023г, около 01.40ч. в село Б., обл. М., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка ,,Ф.“, модел ,,Л.“, с регистрационен номер ХХХХХХ, след употреба на наркотично вещество- канабис, установено по надлежния ред с техническо средство „Drugtest 5000”, с фабричен номер АRКС-0035, съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017г.:

/,,Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“/ - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК Искането на прокурора на основание член 72 от НПК за налагане на обезпечителна мярка „запор върху движимите вещи и вземания“ на длъжника е във връзка с предвиденото кумулативно наказание глоба в размер на 500 до 1000 лева, както и приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК, където е визирано, че „в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да 1 присъди равностойността му.“

За да се наложат мерки за обезпечаване на отнемането на вещи в полза на държавата по смисъла на чл.72, ал. 1 от НПК, съдът е необходимо да се установи:

1. налице ли е постановление за привличане като обвиняем на лицето, чието имущество се иска да бъде обезпечено; 2. престъплението, за което е привлечено като обвиняем, предвижда ли възможност за отнемане на сочената в искането вещ в полза на държавата; 3. събраните до този момент доказателства налагат ли извод за наличие на обосновано подозрение, че обвиняемият е автор на престъплението, за което е привлечен да отговаря; 4. съответни ли са посочените в искането обезпечителни мерки и 5. имуществото, върху което се иска да бъдат наложени обезпечителните мерки принадлежи ли на обвиняемия, а следователно - налично ли е.

Видно от събраните по делото доказателства, е че С. П. В., ЕГН ********** е придобил качеството на обвиняем с изготвянето на постановление за привличането му в това качество на 04.10.2023 година.

Престъплението предвижда, както наказание глоба, така и отнемане на МПС, а в конкретния случай тъй като МПС-то не е негова собственост, присъждане на левовата му равностойност.

В искането прокурорът иска да бъде наложена обезпечителна мярка съгласно член 397 ал.1 т. 2 от ГПК, а именно запор върху движимите вещи и вземанията му. В приложеното искане не са конкретизирани кои са движимите вещи върху които следа да бъде наложен този запор, нито по вид, нито по местонахождение. Нещо повече, видно от удостоверение на Община Монтана за декларирани данни приложени на лист 50 от делото по несъмнен начин се установя, че обвиняемия В. не притежава никакви движимо имущество, както и недвижимо такова.

В досъдебното производство са събрани доказателства, от които е видно, че обвиняемият е в трудовоправни взаимоотношения с фирма „Ч.“ ЕООД град М. като получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева, което се явява под размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието, който е 780 лева. Размерът на работната заплата обуславя липсата на секвестируеми средства, върху които да бъде наложен искания от РП Монтана запор.

Само за прецизност следва да се отбележи и че макар и безспорно исканото обезпечение да преследва легитимна цел – обезпечаване изпълнението на наказанието глоба и присъждане на равностойността на МПС по член 343б,ал.5 от НК, то налагането на исканата обезпечителна мярка „запор движими вещи и вземания“ се явява непропорционална, дори и наказанието глоба да бъде определено в максимален размер, тъй като значително би се накърнил балансът между засягането на правото на собственост за един относително продължителен период от време и преследваната цел за изпълнение на наказанието глоба (§ 95-96, решение от 2

07.11.2019 година на ЕСПЧ „Апостолови срещу България“, дело № 32644/09, и цитираната в посочените параграфи практика на ЕСПЧ).

Така мотивиран и на основание член 72, ал. 1 от НПК във връзка с член 390, ал. 1 от ГПК, РС Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП Монтана за налагане на обезпечителна мярка „запор движими вещи и вземания“ на длъжника– С. П.

В. от село Б., обл. М., с ЕГН **********, обвиняем за престъпление по чл.343б ал.3 от НК по ДП № 846/2023 год. по описа на РУ гр. Монтана, пр. пр.

№ 4033/2023г. по описа на РП гр. Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Определението подлежи на протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на молителя пред Окръжен съд Монтана.

При постъпил протест, препис от същия да не се връчва на лицето, чието имущество е предмет на обезпечителното производство по аргумент на член 396, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3