Решение № 4039 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4039 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110208628 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Б. П. М., ЕГН **********, депозирана чрез адв.Б. Г., срещу Наказателно постановление № 8098/16.03.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл. 53, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата на Б. П. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2500,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл.

7, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят е управлявал процесното ППС по път, отворен за обществено ползване, натоварено с делим товар – пясък, извънгабаритно – тежко, поради надвишаване на нормите за натоварване на осите на ППС, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11/03.07.2001 г.), с което е нарушил 1 забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., респективно деянието съставлява административно нарушение, наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. По изложените съображения се счита, че в конкретния случай материалният закон е приложен неправилно с процесното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

Предвид посоченото се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление, а в условията на алтернативност – наложеното на жалбоподателя наказание да бъде редуцирано до минималния размер, предвиден в закона, тъй като наложената санкция е завишена и не отговаря на целта на закона, нито отговаря на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Б. П. М., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. В ангажирана по делото молба от адв. Г. – процесуален представител на жалбоподателя с доказателства за надлежно учредена представителна власт, депозираната жалба се поддържа по изложените в нея съображения, въз основа на които се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за което се представя списък и доказателства за заплащането му.

Административнонаказващият орган – редовно призован, се представлява от юрк. Н., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажиран по делото писмен отговор на жалбата, процесуалният представител изразява становище за неоснователност на депозираната жалба, поради което моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу 2 административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налагат приобщените към материалите по делото обратни разписки от пощенски куриери, с отметнати в същите причини за невръчване на санкционния акт бележки - "непотърсена", доколкото последните не могат да бъдат свързани с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаните лаконични констатации, не дават нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсен и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този съдебен състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могъл да се намира или дори да търси призоваването му по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 3 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 17.02.2023 г. в 15:10 ч., на път II-18, км. 31 в посока Чепинци – Лозен, свидетелят Б., заемащ длъжността инспектор в Агенция "Пътна инфраструктура", и колегата му З. С. З., спрели за проверка МПС с четири оси, с две управляеми оси марка *** с рег. № ********. В хода на проверката било установено, че водачът на МПС е жалбоподателят Б. П. М. и че същият извършвал превоз на пясък без надлежно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Било извършено измерване с технически средства – надлежно калибровани електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел РW-10 № К0200009 и ролетка № 1307/18/ (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 25.450 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като превишаването било с 6.450 тона. С оглед извършеното измерване и съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, то пътното превозно средство се явявало "тежко". Предвид това и съгласно чл.

26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във. вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата посоченото ППС можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото жалбоподателят не притежавал.

4

С оглед направените констатации свидетелят Б., заемащ длъжността инспектор в Агенция "Пътна инфраструктура", съставил против Б. П. М.

АУАН № 0009491/17.02.2023 г., в който квалифицирал нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 37, ал.

1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 17.02.2023 г., който го подписал без възражения.

В срока чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 8098/16.03.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата на Б. П. М. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2500,00 лева за извършено административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Б..

От показанията на свидетеля Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Действително, свидетелят заявява липса на съхранен цялостен спомен за процесните събития, обяснимо предвид заеманата от него длъжност и характера на изпълняваните служебни задължения, включващи по необходимост множество идентични проверки, но същевременно при предявяване на акта последният поддържа изцяло изложеното в него, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства 5 са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 17.02.2023 г. – в деня на проверката и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Разпечатката съдържа 35 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/508966ca-8416-4d58-bb55-eeab361f4f7f