Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.07.2018, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
1334/2018
Подписан
17.07.2018
В сила
14.12.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.140а · Закон за енергетиката
  • чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№

........... гр.

Плевен, 17.07.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публичното заседание на 21.06 през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело №1334 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “Т.С.” ЕАД- С. против С.Р.К., с правно основание на иска чл.124 от ГПК за установяване на част от вземането на кредитора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.д.№ 9175/2017г. по описа на ПлРС. Твърди се, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ал.1 от ЗЕ. Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е абонат на ***, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ***на потребители за битови нужди в ***т от ***и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.

С. " ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени от ДКЕВРс Решение№ОУ-001/07.01.2008г., в сила от 14.01.2008г. и ОУ, одобрени с Решение №02/03.02.2014г., в сила от 12.03.2008г. Твърди се, че в раздел VIIС от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 33, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.Твърди се, че ответникът е ползвал топлинна енергия доставена от ищеца и към настоящия момент не е платил задълженията си. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че вземането за което е издадена заповед за изпълнение съществува. В съдебно заседание е прието изменение на предявения иск, както следва : за сумата 2885,83 лв, от които 2455,69 лв за реално потребена топлинна енергия за периода от м. 04.2014г.- м. 04.2017г., както и сумата 353,67 лв лихва за забава за периода 31.10.2014г.- 09.10.2017г., както и сумата 70,53 лв представляваща услуга за дялово разпределение за м.

05.2014г. до м. 04.2017г., и сумата 5,94 лв лихва за забава за периода 31.01.2014г.- 09.10.2017г.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск. Прави възражение за изтекла давност. Твърди, че редовно е заплащал задълженията си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№9175/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№5968/08.12.2017г. спрямо ответника, както следва: 4211,10 лв.

– главница, 669,02 лв. - лихва за периода от 01.11.2014 г. до 09.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата – 12.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 97,60 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: доставена, но неизплатена енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***

Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът претендираните суми.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:

Съдът споделя становището на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от 25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от 11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ***на потребители за битови нужди в ***, които се изготвят от ***и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди в ***.В раздел VIIС от ОУ - „Заплащане на ТЕ", е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396 от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма – ***.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.

По делото е представен нотариален акт, от който е видно, че на 21.01.2014г. ответникът С.К. е придобил собствеността върху недвижим имот – *** разположен на V етаж, със застроена площ ***. състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения.По делото е представен договор сключен между етажната собственост и ***“ за извършване на индивидуални измервания на топломерите.

Ответникът е направил възражение за изтекла давност за сумите за периода м. 08.2013г.- м. 10.2014г., представляваща цена за топлинна енергия-главница, както и за лихвата за забава. По отношение на изравнителните сметки за периода 01.05.2015г.- 30.04.2016г. и 01.05.2016г.- 30.04.2017г. на стойност 936,66 лв и фактура на стойност 864,94 лв твърди, че сумите за заплатени, че редовно е заплащал редовно ежемесечните фактури за топлинна енергия. Прави възражение за прихващане със сумата 46,39 лв.

По делото са представени 9 бр. съобщения към фактури. Ответникът е представил и платежни нареждания както следва: от 07.12.2015г. за сумата 106,69 лв по ф-ра

15378/31.10.2015г., от 09.02.2016г,. от което е видно, че е заплатил сумата 243,24 лв по ф-ра 9179/31.12.2015г., от 05.04.2015г. по ф-ра 68448862 и ********* сумата 243,94лв, по ф-ра 305675/31.03.2015г. – 121,70 лв, по ф-ра 69729273, ********** и ********** сумата 293,95лв, по ф-ра 76405409,**********,**********,********** -266,86 лв, предсдтавено е и извлечение от сметка на ***, за извършени преводи по сметка на дружеството ищец.

От заключението на ВЛ по назначената съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че разпределението на топлинна енергия е извършено съгласно Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, изравнителните сметки са изготвени за периодите 05.2014г-04.2015г., 05.2015г.- 04.2016г. и 05.2016г. 04.2017г.ВЛ е посочило, че от общите показания на топломера всеки месец са приспадани технологичните загуби на абонатната станция, както и че общият топломер е преминал държавна проверка съгласно действащата нормативна база.

Видно от заключението на ВЛ по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е че осчетоводените суми в счетоводството на Т.С. ЕАД за ползвана топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2014г.- 30.04.2017г. са главница в размер на 4140,57 лв, лихва за забава в размер на 663,08 за периода 01.11.2014г- 09.10.2017г., сумата 70,53 лв за услуга за дялово разпределение за периода 05.2015г.- 04.2017г и 5, 94 лв лихва върху сумата от 30.06.2015г.- 09.10.2017г. за периода от 01.05.2014г.- 30.04.2015г. абоната е заплатил суматах 65,20 лв по ф-ра за м. 07.2014г., като останалите фактури не са заплащани. За този период задължението е 2061,65 лв. За периода май 2014 г.- октомври 2014 г. погасените по давност суми са в размер 607,02 лв главница и 185,17 лв лихва за забава, като за м. юли 2014г. е заплатена сумата 65,20 лв. за периода 01.05.2015г.

30.04.2016г. е начислена сумата 1540,27 лв , от която е платена сумата 815,84 лв и е останала дължима сумата 120,72 лв.

За периода 01.05.2016г.- 30.04.2017г.э е начислена сумата 969,76, реално потребена енергия за 868,94 лв, платена сума за периода 915,33 лв и е надплатена сумата 43,39лв.ВЛ е установило, че в Т.С. ЕАД са отразени задължения на С.Р.К. за процесния абонатен номер в размер на 4 140, 57 лв главница за периода м. 05.2014г.- до 04.2017г. и лихва върху сумата за периода 663,08 лв за периода 01.11.2014г.- 09.10.2017г. , 70, 52 лв за дялово разпределение за периода 05.2015г.- 04.2017г. и лихва в размер на 5,94 лв за периода 30.06.2015г. – 09.10.2017г. ВЛ е установило, че