Решение № 618 от 21.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500448 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 590 от 08.11. 2022г. постановено по гр. д. № 20224120100459 по описа за 2022г., Районен съд - гр. Г.О. е отхвърлил исковете на "ПКБ" ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.", №..., бл...., вх.В, против Д. И. Б., ЕГН: **********, предявени по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае съществуване на вземане на ищеца от ответника за СУМАТА от 2 340,98 лева (две хиляди триста и четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки) по договор за потребителски кредит № 30037425317/12.06.2019г.

- остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 956,97 лева неплатено договорно възнаграждение в размер на 306,31 лева, дължимо за периода от 05.02.2021 г. до 05.10.2021 г. - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 077,70 лева, дължимо до 1

05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 26.11.2021год., до окончателното плащане; за сумата от 215,67 лева (двеста и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава от 06.08.2019г. /дата на изпадане в забава/ до 05.10.2021г. /дата на изтичане на погасителния план/, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1080/26.11.2021г. по ч. гр. д. № 2161/2021г. по описа на ГОРС, като неоснователен и недоказан; осъдил е „"ПКБ" ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б." №..., бл...., вх.В, да заплати на адв. Д.

В. М. – АК П., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.", №.., етаж 3, апартамент „Б", сумата от 409,00лв. / четиристотин и девет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д. И. Б. в първоинстанционното производство; осъдил е „"ПКБ" ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул.

„Б.", №..., бл. 53Е, вх.В, да заплати на адв. Д. В. М. – АК П., ЕГН:

**********, със служебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.", №.., етаж 3, апартамент „Б", сумата от 409 лв. / четиристотин и девет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д. И. Б., ЕГН: ********** по ч.гр.дело 2161/2021г. по описа на ГОРС.

С определение № 639 от 05.05.2023г. постановено по гр. д. № 20224120100459 по описа за 2022г., Районен съд - гр. Г.О. е изменил на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Решение № 590/08.11.2022г., по гр.д № 459/2022г., ведно с определение № 282/15.02.2023г., последното неизменна част от решение № 590/08.11.2022г. по гр. дело № 459/2022г. по описа на ГОРС/, в частта му относно размера на присъдените разноски на адв. Д. В.

М. – АК-П.; осъдил е „"ПКБ" ЕООД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Б.", №..., бл. 53Е, вх.В да заплати на адв. Д. В. М. – АК П., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.", №.., етаж 3, апартамент „Б", на основание чл.38, ал.1 ЗА сумата от 50.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Д. И. Б., ЕГН: ********** по ч.гр.дело № 2161/2021г. по описа на ГОРС .

Решението е обжалвано от “ПКБ“ ЕООД, гр. С. в отхвърлителните части.

2

Определението също е обжалвано от Д. И. Б., чрез адв. Д. В. М. – АК П. изцяло.

Отговор на въззивната жалба и на частната въззивна жалба е депозиран. Заема се становище, че са неоснователни.

Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че между тях е сключен на12.06.2019г. договор за потребителски кредит № 30037425317 с размер на отпуснатата сума – 2 500,00 лева, при ГПР от 44,97 % и ГЛП от 38,39%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с договорното възнаграждение възлиза в размер на 3 571, 55 лева. Уговорено е, че връщането на сумата следва да стане на равни месечни вноски от 148,83 лева платима до 5-о число на месеца. Заедно със сключването на договора между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по това допълнително споразумение е сумата от 3 093, 84 лева, плащането на което е разсрочено на вноски от по 128,91 лева месечно и включено в месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях. Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка и чрез рефинансиране на предходен кредит на ответника, в доказателство за което е представено преводно нареждане.

Правилно районният съд е преценил, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем в размер на 2 500,00 лева. В съответствие с 3 уредбата на чл.11 ЗПК договорът съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен план.

Налице е настъпил падеж на последната погасителна вноска.

Според районния съд също така: по отношение на претенцията за договорно възнаграждение - дължимостта му е уговорена в чл.4 от ОУ, като размерът на това възнаграждение е предварително определен на база лихвения процент по договора и плащането му е разсрочено на вноски съобразно погасителен план. То се дължи за срока на действие на договора.

В размер VI "Параметри" от договора е предвидено, че ГЛП е 38,30% или лихвен процент на ден 0,11%. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари, уговарянето й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на потребителя. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то прокламираната в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение ползвайки се от защитата на специалните закони - ЗЗП и ЗПК и това са "добрите нрави". Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. В случая е видно, че при ГПР от 44,97%, е на границата на приетия като допустим от закона чл.19, ал.4 ЗПК. В нормата на чл.19 ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е. размерът на възнаградителна лихва представлява елемент от формулата при образуване на годишния процент на разходите по кредита, за който ГПР в чл.19, ал.4 от ЗПК е фиксиран лимит. Налична е защита на специалните закони - ЗЗП и ЗПК и това са "добрите нрави". Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД е налице според районния съд, защото се нарушава правен принцип, какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски 4 взаимоотношения.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличие на накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с конкретния случай.

Накърняване на добрите нрави ще има когато сделката /уговорката/ дотолкова влиза в непримирим конфликт с трайно установените, възприети в обществото неписани морални норми на поведение, призвани да бъдат осъзнато средство и потребност за запазване на обективно достигнатото ценностно ниво на цивилизация на определен етап от развитието му, без които било немислимо запазването му, защото то почива на добродетелна, почтена и порядъчна нравственост, на която би трябвало да се гради правото като регулатор на отношенията, че буди от етична просветна и вътрешно - естествена у всеки нормален, цивилизован човек, гледна точка, възмущение, накърняване на чувството за справедливост, непоносимост и в крайна сметка - духовно/ морално/ осъждане с пълно отрицание, понеже е „непочтена“, „непорядъчна“ изява на „лоша“ нравственост. Разбира се обяснението на явлението „накърняване на добрите нрави“ е трудно, понеже, освен че е неделимо от субективизма, самият Закон не посочва какво е „правното“ съдържание на това абстрактно понятие. Това би било така, например , когато сделката/ уговорката/ се основава на факт на престъпно деяние / например вземания от подкуп, за изпълнено физическо насилие , лихварство, „покупка“ на дете и др./ или на факт/ поведение, който/ което е от гледище на религиозните морални повели обществено силно нетърпим/нетърпимо / например поето насрещно „натурално“ задължение във вид на плътско отдаване на кредитора, вместо то да е парично, както е нормално да бъде и т.н. /, когато засяга, отнема или прекалено ограничава правно защитени с конституцията основни човешки права и свободи/ примерно някой да поеме „задължение“ да не издава своя творба в продължение на две години , да не упражнява професията си за някакъв период от време по трудов договор при друг работодател, да не сключва брак , да не ражда деца и т.н./ или грубо погазва вековни принципи на правото / за недопустимост на неоснователното обогатяване, за добросъвестност и т.н./.

Настоящият случай нене такъв. Затова първоинстанционното съдебно 5 решение в тази част следва да се отмени, респективно да се постанови решение, с което в тази част предявеният иск бъде уважен.

Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд касателно нищожността на клаузите за предоставяне на ответницата на пакет от допълнителни услуги и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Изброените допълнителни услуги не водят до някакава икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената цена. На практика е уговорено заплащането на възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на услугите. В случая се касае до близки по размер суми, което води до извода, че уговореното възнаграждение е прекомерно и е противоречие с принципите на справедливост. На практика, заплаща се сума в размер близка до размера на кредита, но без насрещно задължение на кредитодателя да отпусне допълнителна сума за кредит или еквивалентна престация.

В

§1, т.1 от

ДР на

ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услу Освен това, съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая е определено общо възнаграждение за всички посочени допълнителни услуги, като от сключеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги може да бъде изведена единствено стойността на възнаграждение за първата услуга, но не и на останалите такива.

Предвид изложеното и настоящата инстанция намира, че е клаузите, с които е уговорено заплащане на възнаграждение за допълнителния пакет услуги се явяват нищожни.