Решение № 359 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора З. П. Н. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно дело № 20241100202301 по описа за 2024 година

ОСЪДЕНИЯТ Х. А. - нередовно призован, не се явява.

За същият СЪДЪТ ДОКЛАДВА справка от МП ГДИН, че не пребивава в местата за ЛОС и арестите на територията на страната ЗА ОСЪДЕНИЯ се явява адв. Й. П. преупълномощен от адв. С. П., определен от САК за служебен защитник на осъдения български гражданин Х. А.

ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи адв. Й. П..

СЪДЪТ намери, че с оглед обстоятелството за наличие на предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на осъдения защитата му се явява задължителна, поради което и адв. П. следва да бъде назначен за негов служебен защитник. Ето защо

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв. Й. П. от САК на осъдения български гражданин Х.

А. А. по НЧД № 2301/2024 г. по описа на СГС, при възнаграждение определено от НБПП.

АДВ. П.: Запознат съм с материалите по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че са налице предпоставките за разглеждане на делото и

1

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ГО С постъпилото Удостоверение на съдебните власти на Република Унгария, с което се иска продължаване на изпълнението на наказанието, наложено на българския гражданин А. на територията на Република България.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да изискате справка от издаващия орган за период на задържане на лицето по наказателното производство, с оглед приспадането му по чл. 12, ал.9 на Закона.

АДВ. П. Нямам доказатлествени искания.

По повод искането на прокурора, видно от стр. 9 на Удостоверението т.

2 мисля, че е посочен периодът, на която дата е направено изчислението, говоря към 3 юли 2023 г. В тази връзка считам, че искането е неоснователно.

СЪДЪТ намери, че направеното от прокурора искане не се явява основателно. В тази насока възражението на защитника са основателни. По делото са налични данни в самото удостоверение за изтърпяното от осъдения български гражданин наказание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора за изискване на допълнителна информация относно изтърпяното от осъдения български гражданин наказание „лишаване от свобода“ на територията на Република Унгария.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямам други искания по доказателствата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

На основание чл. 283 от НПК

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.

Считайки за изяснено от фактическа страна

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице основания за признаване и приемане за изпълнение на Решение № 8.В.8/2012/11 на Околийски съд Дунакеси, потвърдено с Решение № 3.ВF.435/2013/4 на Общ съд за агломерация Будапеща, влязъл в законна сила на 12.11.2013 г., с което българският гражданин Х. А. му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години за престъпления съответстващи на тези по чл.

209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 316, вр. чл. 308, вр. чл. 26 ал.1 от български НК, извършени за времето от 15.11.2010 г. до 18.11.2010 г.

Редукция на наказанието не е необходима.

2

Същото следва да остане в размер на 4 години или както е посочено в удостоверение 1460 дни „лишаване от свобода“, от които на осн. чл. 12, ал. 9 на Закона следва да бъде приспадната изтърпяната част от наказанието в размер на 1 година, 11 месеца и 24 дни, считано до 03.07.2023 г. както е посочено в Удостоверението.

Представеното пред Вас удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити. Не е налице съответствие със съдебния акт. Същото не е оттеглено. Не е налице акт, по силата на което наказанието да не подлежи на изпълнение и при тези съображения Ви моля да признаете и приемете за изпълнение съдебния акт, установен от унгарския съд, като моля да определите първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на основание чл. 57, т. 7 от ЗИНЗС.

АДВ. П.: Моля да отхвърлите искането на унгарските власти по следните съображения:

На първо място, намирам искането за неясно, доколкото действително на стр. 6 от Удостоверението е посочено, че съдебното решение, в случая присъда касае две деяния, а от друга страна видно от обстоятелствената част е, че се касае за три деяние на три различни дати. В тази връзка не е ясно от постановеното решение, кои именно деяния касае във връзка с присъдата на моя подзащитен.

Считам, че не са налице предпоставките на чл. 463 т.3 и т 6. В тази връзка, обръщам внимание, че поделото няма никакви данни дали българският гражданин е бил уведомявам въобще за постановената присъда, респективно дали същата му е била връчвана и същият да е узнал по друг подходящ начин. Няма данни реално той да се е запознал със съдържанието й.

Видно от материалите по делото не се установява дали наказателното производство е проведено в присъствие на осъденото лице и дали присъдата е била прочетена в присъствието на осъдения. В тази връзка считам, това в противоречие на чл. 15, ал.3, вр. ал.1 от българския НПК, като обръщам внимание, че не са ангажирани доказателства да е проведена законосъобразна процедура по чл. 269, ал. 3 НПК или той да е бил уведомен с последиците от евентуалното разглеждане на производството в негово отсъствие.

Споделям доводите на прокуратурата, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 209, а съгласно чл. 269, ал.1 за престъпления, които се явяват тежки присъствието на обвиняемия, респективно подсъдимия е задължителна

Намирам за относима и нормата на чл. 464, т. 1 от НПК, доколкото видно от Удостоверението присъдата е влязла в законна сила на 12.11.2013г.

С процесното Удостоверение, видно от последната му страница е че същото е изготвено 2 дни след изтичане на 10-годишната давност, тъй като същото производство е инициирано на 14.11.2023 г. Това обстоятелство, в контекста на чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК и доколкото предвидената давност е от 10 години намирам, че същата е изтекла. Няма данни или доказателства, от които да е видно, че са предприети, каквито и да било действия по повод прекъсването 3 на тази давност по смисъла на ал. 3, а и считам, че естествения ход по признаване е именно издаване на процесното Удостоверение. Същото обаче считам, че е след изтичане на предвидената 10-годишна давност, по повод привеждането в изпълнение на присъдата .

Във връзка с всичко това, моля да отхвърлите искането.

ПРОКУРОРЪТ: По възражението за изтекла давност считам, че към настоящия момент не е изтекла давността, Съгласно българския НК абсолютната давност е 15 години.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ

СЪДЪТ след съвещание намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за Признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“ или на мерки, включващи „лишаване от свобода“ и Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Същото е образувано във връзка с изпратено в СГС Удостоверение по чл. 3 от Специалния закон относно решаване на въпросите ,свързани с изпълнение на Решение на Околийски съд Дунакеси от 11.02.2013 г., влязло в сила на 12.11.2013 г., с което българският гражданин Х. А. е осъден на наказание 4 години „лишаване от свобода“ за престъпления квалифицирани по членове 373 алинеи (1) и (2) точка бц, алинея (3) точка б, алинея (4) точка б и чл. 342 алинея (1) точки б и ц) от НК на Република Унгария.

На първо място се установява от представената справка от НБД „Население“, че българският гражданин не пребивава на установения и деклариран от него адрес на територията на Република България гр. Бургас.

Справките изискани от настоящият съдебен състав сочат, че не пребивава в местата за „лишаване от свобода“ и следствените арести на територията на страната, т.е. местоживеенето му на територията на Република България не е известно, което предопределя и компетентността на СГС, както и изрично е приел и състав на ВКС, 2-ро НО с определение от 10.04.2024 г.

На следващо място и съобразявайки описанията на престъпленията, извършени от българския гражданин, съдържащи се в самото Удостоверение се установяват по делото факти, които мотивират настоящият съдебен състав да счете, че извършените от българския гражданин А. престъпление следва да бъдат квалифицирани, като такива по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК /извършени в периода 15.11.- 17.11.2010 г./ и по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България извършен в периода 17 18.11.2010 г. Видно е от описанието, съдържащо се в Удостоверението от унгарските съдебни власти, че на 17.11.2010 г. осъденият А. е извършил измамни вид действия спрямо служител на обменно бюро, вследствие на което е причинил имотна вреда в размер на 2500 евро. По същото време и място е предал на служителя и лична карта, с която е фалшифицирал чешки 4 документ за самоличност на името на лицето Михаел Лобода.

На 15.11.2010 г българският гражданин А. отново е извършил измамливи действия по отношение служител на обменно бюро, като е причинил имотна вреда в размер на 1640 евро, а също така е представил на служителя лична карта, фалшифициран чешки документ за самоличност на името на М.Л.. На 18.11.2010 г. отново при обмяна на валута в друго обменно бюро на осъдения български гражданин А. е извършена полицейска проверка, като пред служителите на реда същият се е легитимирал с фалшифициран чешки документ за самоличност на името на М.Л..