Решение № 257 от 26.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. гр. Добрич, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20253200500525 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Д. Й. В. от с.К.,общ.Д.,обл.Д. срещу решение №275/07.04.2025 г. по гр.д.№1658/2024 г. на Добричкия районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Й. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Д.,ул.“*** сумата от 5000 лв /пет хиляди лева/,представляваща заплатен задатък по развален договор за строително-ремонтни дейности на къща в село К.,общ.Д. от м.септември 2023 г. заедно със законната лихва от датата на иска до окончателното плащане,като въззивникът е осъден да заплати на Д. И. Й. сторените по гр.дело №1658/2024 г. на ДРС разноски в размер на 200 лв ДТ,800 лв- адвокатско възнаграждение и 300 лв възнаграждение на вещо лице.Според въззивника първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано.Посочено е каква фактическа обстановка очертават според въззивника събраните писмени и гласни доказателства,като се изразява недоволство от заключението на вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза.Вещото лице било заблудено от ищеца за обема на извършените от ответника-въззивник строителни работи,като се сочат видовете действително извършени 1 такива.Фактите говорели,че изпълненото от въззивника не било с толкова съществени недостатъци и негодно за използване по предназначение,за да обоснове разваляне на договора между страните едностранно от ищеца,който видимо се възползвал от свършеното от въззивника.Налице били условията по чл.87 ал.1 от ЗЗД,като ищецът могъл да даде на ответника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,че след изтичане на срока ще счита договора за развален,но това не се случило по вина и на двете страни.Събраните доказателства не доказвали вина на въззивника за неизпълнение на договора,като по-скоро вината била на ищеца,който изгонил въззивника и работниците му от обекта и не ги допуснал да довършат работата си,нито им дал подходящ срок за изправяне на нередностите.Дори и оспореното заключение на вещото лице сочело на частично изпълнение на договора.Въззивникът не дължал връщане на сумата от 5 000 лв,тъй като всъщност бил извършил работа за тази сума.Ако бъдела върната,ищецът щял да се обогати,спестявайки разходи за труд по ремонта на процесната сграда.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на иска.Претендират се сторените от въззивника разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Д.

И. Й. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендира сторените от същия разноски във въззивната инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 24.04.2025 г.,а жалбата му срещу решението на ДРС е подадена на 08.05.2025 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 08.05.2025 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по 2 предявения допустим осъдителен иск.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1658/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№10716/30.05.2024 г.,с която е предявен иск от Д. И. Й. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Д.,обл.Д.,ул.*** срещу Д. Й. В. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Д.,обл.Д.,ул.*** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5 000 лв,изплатена му от ищеца на 13.09.2023 г. в брой като капаро по сключен между страните договор за строително-ремонтни дейности в жилищна сграда,находяща се в с.К.,общ.Д.,които дейности ответникът не извършил,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на предявяване на иска,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че в началото на месец септември 2023 г. страните по делото се споразумели ответникът Д. В. да извърши ремонт на жилищна сграда в с.К.,общ.Д..Същият следвало да свали старите цигли и ламперията от покрива,да излее колони и пояс от бетон на покрива за втори етаж,да иззида стени с тухли,да сложи дървена конструкция на покрива и да монтира термо-панели.Уговорката била за горните работи ищецът да заплати на ответника възнаграждение за труд в размер на 8 000 лв,а материалите да бъда осигурени от ищеца.На 11.09.2023 г. ответникът отишъл с още четирима човека и започнали да свалят циглите от покрива.На 13.09.2023 г. ответникът поискал от ищеца 5 000 лв капаро.Ищецът му ги платил.Ответникът работил още два дни и повече не дошъл.До датата на подаване на исковата молба ответникът не извършил договорените ремонтни работи и не върнал получените пари въпреки отправената от ищеца покана за последното.

В писмения отговор на исковата молба ответникът Д. В. изразява становище за неоснователност на иска.Потвърждава сключването на договора между страните и уговорките между тях,вкл. размера на уговореното възнаграждение от 8 000 лв и заплатената предварително сума от 5 000 лв като цена на строително-монтажните работи.Не оспорва получаването на сумата от 5 000 лв.Твърди обаче,че е извършил следните дейности:сваляне на съществуващия покрив,изграждане на бетонови колони и бетонов пояс,извозване на отпадъци,изграждане на тухлени стени за надзид на полуетаж и започнало изграждане на новия покрив.Преустановяването на работата не било по вина на ответника,а изцяло по вина на ищеца,който 3 непрекъснато изразявал мнението си,давал указания как да се работи,започнал да устройва скандали.След пореден скандал Д. Й. заявил,че прекратява работата си с ответника,настоял последният да напусне обекта и да му върне получените 5 000 лв.Ответникът не дължал връщане на сумата,тъй като бил свършил работа,за която му се полагало горното възнаграждение.Извършените СМР били годни за ползване по предназначение,поради което ищецът дължал на ответника сумата от 5 000 лв като възнаграждение за положения до преустановяване на правоотношението труд.

Не е спорно между страните,че в началото на септември 2023 г. между ищеца Д. И. Й. в качеството на възложител и ответника Д. Й. В. в качеството на изпълнител е сключен устен договор за извършване на строителномонтажни работи в жилищна сграда в с.К.,общ.Д.-разновидност на договора за изработка.Не са спорни и уговорките по договора,а именно ответникът да осъществи следните ремонтни дейности:да свали старите цигли и ламперията от покрива,да излее колони и пояс от бетон на покрива за втори етаж,да иззида стени с тухли,да сложи дървена конструкция на покрива и да монтира термопанели,респ. за извършената работа ищецът да заплати на ответника възнаграждение за труд в размер на 8 000 лв,като осигуряването на материалите било задължение на ищеца.Не е спорно също,че ищецът Й. е заплатил на 13.09.2023 г. на ответника В. авансово част от уговореното възнаграждение в размер на 5 000 лв.

Макар ищецът да употребява в исковата молба относно процесната сума от 5 000 лв термина „капаро“,всъщност не се касае за същинско капаро /задатък/ според смисъла на това понятие по чл.93 от ЗЗД,а за житейското схващане за капаро като предварително заплащане на цялата или част от дължима по договор сума.Не се касае за задатък като парична сума,чието даване да е уговорено с присъщата му потвърдителна функция /като доказателство,че договорът е вече сключен/ и с гаранционната и обезщетително-санкционна функция,предвидена в чл.93 ал.2 от ЗЗД като форма за обезпечаване изпълнението на договора.Такива уговорки между страните при изплащане на сумата от 5 000 лв за действието на предаването на паричната сума като задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД не се твърди и от двете страни да са били налице между тях.По-скоро се касае според изложените обстоятелства за уговорено предварително /авансово/ заплащане 4 от възложителя на изпълнителя на част от уговореното възнаграждение без наличие на изрични уговорки,че даването на сумата обезпечава изпълнението и че изправният ответник ще може да задържи задатъка при неизпълнение на договора от страна на ищеца или изправният ищец ще може да иска обратно задатъка в двоен размер при неизпълнение от страна на ответника.Че не се касае за задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД,става ясно и от обясненията на ответника Д. В. в открито съдебно заседание на 06.12.2024 г. пред ДРС.Последният заявява,че е поискал от ищеца Д. Й. и последният му платил процесната сума предварително,за да може ответникът да осигури извозването на тримата си работници от гр.В. до обекта и обратно.Поискал 2 000 лв,но ищецът му дал 5 000 лв,а като разбрал впоследствие,че е получил повече от поисканото,заявил на ищеца,че с тази сума ще се разплати с работниците си.Последните обяснения сочат на уговорено авансово изплащане на сума-част от уговореното по договора възнаграждение за труд,като липсва и намек за уговорки между страните по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗЗД.При това положение дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.93 от ЗЗД е неправилна,но съдът не е разгледал непредявен иск,тъй като се е произнесъл по наведените в исковата молба обстоятелства.С оглед твърденията на ищеца за виновно неизпълнение на договора от страна на ответника /последният напуснал според изложеното в исковата молба обекта и не изпълнил уговорените СМР,а изпълнените били некачествени/;доводите в хода на първоинстанционното производство,че заради некачественото изпълнение на част от СМР от ответника ищецът заявил преустановяване на облигационните отношения между тях,и претендираното връщане на даденото от ищеца по неизпълнения преустановен договор предявеният иск е всъщност с правна квалификация чл.88 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.262 ал.2 и чл.265 от ЗЗД-връщане на даденото по развален договор.

Ищецът следва да докаже,че е изправна страна по договора;че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си-в случая твърдяното некачествено изпълнение на част от уговорените СМР и пълно неизпълнение на останалите уговорени СМР;че договорът е бил развален от ищеца.За да удостовери основателност на исковата си претенция изцяло,т.е. за да обоснове връщане от ответника на цялата сума от 5 000 лв,ищецът следва да докаже пълно неизпълнение на договора,изразяващо се в цялостно неосъществяване на 5 уговорените СМР или в напълно негодно частично изпълнение на СМР.При договорите за изработка,какъвто е настоящият,съгласно разпоредбата на чл.265 от ЗЗД,ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци,поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;заплащане на разходите,необходими за поправката,или съответно намаление на възнаграждението.Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени,че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,поръчващият може да развали договора.Съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2 от ЗЗД поръчващият може да развали договора и ако стане явно,че изпълнителят не е в състояние да свърши работата в срок и с нужното качество.

От разпита на допуснатите свидетели се установява следното:

Посоченият от ищеца свидетел Д.А.А.,съселянин на страните,извършвал ремонтни дейности в същия обект по времето,когато и ответникът е започнал осъществяването на СМР,твърди,че ответникът и неговите работници свалили старите цигли от покрива и извършили зидария на втория етаж.Същите не извозвали отпадъци и не изградили бетонови колони и бетонов пояс на втория етаж от къщата.Изобщо не започнали изграждането на нов покрив.Чувал спорове между страните относно работата,като последният спор бил за някакъв дървен материал,който ищецът си бил приготвил за други цели,но ответникът започнал да реже от него дъски.Свидетелят С.П.К.,зет на ищеца,присъствал при уговорките между страните и следил как се движат строителните работи,доколкото къщата била закупена от ищеца за съпругата на свидетеля,потвърждава изложените в исковата молба уговорки между страните.Сочи,че ответникът и работниците му свалили стария покрив,демонтирали ламперията,но циглите били сваляни от покрива на земята от ищеца и съпругата му.После започнали да зидат,като уговорката била да изградят и бетонни колони и бетонен пояс.Въпреки тази уговорка ответникът започнал да зида и на местата,където трябвало да има бетонни колони,като обяснил,че впоследствие ще изрежат тухлите с машина,което предполагало необосновано прахосване на материали.Разривът в отношенията между страните настъпил след направена забележка от ищеца-възложител за колоните и за разхищението на дървен материал,от който работниците режели 6 дъски,въпреки че били изрично предупредени от ищеца да не го правят,тъй като дъските били приготвени за поясите.Ответникът не извършил останалите СМР-изграждане на бетонови пояси и колони,изграждане на нов покрив,монтиране на термо-панели.Не участвал и в събирането и извозването на отпадъците.