Решение № 333 от 20.12.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Кюстендил, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Симона Р. Цикова в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Гражданско дело № 20241500100139 по описа за 2024 година

Делото е образувано след изпращането му по подсъдност от СГС и има за предмет разглеждане на исковата молба на Д. Е. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр.***, ул.„***“ №***, против Прокуратурата на Република България, гр.София бул.„Витоша” №2.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както следва: за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева, частично от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й. неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.12.2022г., до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Й. имуществени вреди – сторени разходи за адвокатска защита, в резултат на повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №758/2018г. по описа на РС-Кюстендил, потвърдена по ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.12.2022г., до окончателното изплащане. Претендирани са разноски.

Ищецът твърди, че през целия си съзнателен живот работи като охранител по трудов и граждански договор и от това реализира доходи, от които се издържа. Във връзка с тази дейност имал разрешение за притежаване на късо огнестрелно оръжие. Сочи, че на 02.11.2015г. започнал работа като охранител по трудов договор към „***“ ЕООД, с ЕИК ***, гр.София и отговарял за личната охрана на конкретно посочено в исковата молба лице и семейството му в гр.София. Ищецът заявява, че за извършването на дейност, свързана с 1 персонална охрана, особено на влиятелни лица, от съществена важност е чистото съдебно минало на охранителя, доброто му име и притежаването на възможност за носене на късо огнестрелно оръжие. Й. твърди, че през 2017г. срещу него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер – причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице – В. Г. Ж. и Е. Л. Г., на датата 18.12.2016г. в гр.***, в дискотека „***“ престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК. Фактът на повдигане на обвинение срещу ищеца станал известен на охраняваното от него лице, както и на работодателя му, а също станал и пречка ищецът да може да продължи през 2018г. разрешителното си за носене на късо огнестрелно оръжие. Й. сочи, че в резултат на повдигнатото срещу него обвинение и невъзможността да носи оръжие, изпълняването на дейност като охранител станало невъзможно, трудовото му правоотношение било прекратено, което го лишило както от възможност да упражнява професията, която обича, да се развива и израства в нея, така и от доходи. Ищецът поддържа, че наред с горното, тежестта на деянието, в което бил обвинен, внесла сериозен дискомфорт в живота му – с оглед предвиденото наказание, Й. имал тревожност от налагане на ефективно наказание ако бъде признат за виновен. Започнал да живее в постоянен страх от влизане в затвора и притеснения какво би се случило там.

Ищецът твърди, че притесненията му се засилили още повече, когато след близо едногодишно разследване, през 2018г. Прокуратурата, вместо да прекрати делото, внесла обвинителен акт в съда, по което било образувано НОХД №758/2018г. по описа на КнРС. В първата инстанция производството продължило близо 4 години. С присъда от 31.05.2022г.

РС-Кюстендил признал Й. за невиновен. Прокуратурата протестирала оправдателната присъда и по образуваното по протеста ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил с решение от 15.12.2022г. присъдата на КнРС била потвърдена и ищецът след повече от петгодишно наказателно преследване окончателно бил оправдан.

Й. твърди, че през периода от повдигане на обвинението до влизане в сила на оправдателната присъда се чувствал смазан психически, живеел в страх от осъждане, въпреки невинността му и с тревожност, че няма да може да упражнява професията си и да реализира доходи; променил начина си на живот, затворил се в себе си, изгубил желание да живее пълноценно, да се среща с приятели; жената, с която живеел на съпружески начала и с която двамата имат дете, се отдръпнала от него, което допълнително го разстроило; станал изнервен, сприхав, раздразнителен, не можел да спи добре, наложило се да пие успокояващи лекарства. Ищецът заявява, че от качеството му на обвиняем и подсъдим, както и от загубата на работа се чувствал унизен, а доброто си име на честен и почтен гражданин – за опетнено.

Ищецът счита, че всички претърпени от него душевни болки и страдания, биха могли да бъдат репарирани посредством заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева, от които претендира частично сума в размер на 40 000 лева. Също така сочи, че за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита по наказателното дело е дал сума в размер на 800 лева, които счита, че представляват имуществена вреда, която също подлежи на репариране.

Ответникът в подадения отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез прокурор при СГП, оспорва основателността на предявените искове. Аргументира разбиране за недоказаност на:

1/ началния момент на увреждане, поради липсата на приложено постановление за привличане на ищеца като обвиняем; 2/ началния момент на дължимост на законната лихва, който би могъл да бъде 16.12.2022г., а не деня на влизане в сила на присъдата – 15.12.2022г.;

3/ наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки – претърпени вреди и причинноследствена връзка с обвинението; 4/ обема на извършени с участието на ищеца действия в хода на наказателното преследване; 5/ ищецът да е работил на длъжност „охранител“.

Твърди се, че част от сочените в исковата молба вреди се поддържа да са настъпили в резултат на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и на преценката на МВР 2 относно наличието или липсата на предпоставки за продължаване на разрешителното за носене на оръжие, за което Държавата не следва да отговаря, респ. Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимиран ответник. Акцентира се, че данните са в посока, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено повече от година след привличането му като обвиняем, поради което се отрича прекратяването да се намира в причинно-следствен връзка с обвинението. Счита се, че за вреди от действия на трети лица, включително жената, с която живее и клиенти на ищеца, които при това не са се съобразили с презумпцията за невиновност, не следва да се ангажира отговорността на ответника по ЗОДОВ. Също така се възразява ответникът да следва да отговаря за вреди от решението на Й. да не полага труд по трудово правоотношение. Поддържа се, че сочените в исковата молба вреди не са пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение. Оспорва се верността на твърденията на ищеца, а именно: че е претърпял огромен стрес и душевни болки; че обвинението е преобърнало живота му; че е бил лишен от възможност да упражнява професията си (при липса на яснота за притежавано образование и професионална квалификация); че са били подронени авторитета и доверието в ищеца; че производството е продължило неразумно дълго; че е живял в постоянен страх да не влезе в затвора, предвид факта, че още на етап първоинстанционна присъда е бил оправдан; че е бил лишен от доходи и средства за издръжка, тъй като се установява, че е работил по трудови правоотношения след прекратяване на това с „***“ ЕООД; че се е затворил в себе си (което обичайно се твърдяло при този вид дела), с оглед факта, че е продължил да работи, включително при няколко работодатели; че е имал нарушения в съня и е приемал медикаменти. Изтъква, че Прокуратурата не е давала публичност на воденото досъдебно производство, поради което не би могла да носи отговорност за разпространяването на информация сред познатите и приятелите на ищеца. Ответникът изтъква и факта, че същият не следва да носи отговорност за целия период на воденото наказателно производство, тъй като след приключване на досъдебното такова и внасянето на материалите в съда, ръководно-решаващият орган е друг и от неговите действия и поведението на другите участници в процеса зависи до голяма степен продължителността на съдебната фаза на процеса. Възразява се и срещу размера на претендираната като репарация за неимуществените вреди сума, стояща вън от принципите за справедливост и с оглед липсата на данни ищецът да е понесъл вреди вън от обичайните при водено наказателно производство. Оправдателната присъда се окачествява като морално обезщетение за ищеца само по себе си и се счита, че същата компенсира до известна степен негативните последици от незаконното обвинение.

Претенцията за имуществени вреди също се окачествява като недоказана, а дори да се установи, че хонорар в размер на 800 лева е бил заплатен за защита по наказателното дело, се възразява, че същият се явява прекомерен спрямо положения адвокатски труд.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа страна:

От данните, съдържащи се в изисканото НОХД №758/2018г. по описа на РСКюстендил, към което е приложено ДП №1316/2016г. по описа на РУ-Кюстендил, както и ВНОХД №495/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, се установяват фактите и хронологията във връзка с воденото срещу Й. наказателно производство.

С постановление на разследващ полицай по ДП №1316/2016г. по описа на РУ – Кюстендил, ДП №2621/2016г. по описа на РП-Кюстендил от датата 20.09.2017г. Д. Й. е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.4 във вр. с чл.129 ал.1 във вр. с ал.2 от НК, за това, че на 18.12.2016г. в гр.*** в дискотека „****“ е причинил телесни повреди на повече от едно лице – чрез нанасяне на удари с крака в областта на тялото на В. Г. Ж. с ЕГН ********** от с.***, му причинил средна телесна повреда – фрактури на четири леви ребра по три различни линии, 3 предизвикали трайно затрудняване на движението на снагата, и чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата на Е. Л. Г. с ЕГН ********** от гр.****, му причинил средна телесна повреда – черепно-мозъчна травма, протекла с пълна загуба на съзнание – комационна кома, предизвикала разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Й. не е бил осъждан. За престъплението, в което е бил обвинен се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Взета е мярка за неотклонение „подписка“.

Досъдебното производство №1316/2016г. по описа на РУ – Кюстендил, след повдигане на обвинението спрямо Д.Й., е продължило още малко повече от 3 месеца, като на 02.01.2018г. е бил внесен обвинителен акт в РС-Кюстендил и е било образувано НОХД №3/2018г. по описа на съда, подновено като НОХД №758/2018г. по описа на КнРС на 25.04.2018г. Съдебното производство пред тази инстанция е продължило четири години и четири месеца; проведени са били общо 27 съдебни заседания. С присъда №260007 от 31.05.2022г. на РС-Кюстендил по НОХД №758/2018г. Д. Й. е бил признат за невиновен и оправдан за деянието, за което е бил обвинен.

По повод на подаден протест от РП-Кюстендил, е било образувано ВНОХД №495/2022г. по описа на КнОС. По това дело са проведени три открити съдебни заседания и с решение №130 от 15.12.2022г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.