Присъда № 5 от 17.07.2025, Районен съд - Първомай

Мотиви към Присъда № 5 от 17.07.2025 г., постановена по НОХД № 83/2025 г. по описа на РС Първомай

РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу А. А. Д. за това, че през периода от месец декември 2023 г. до 06.11.2024 г., в условията на продължавано престъпление, се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната С. П. Е., тогава на 13 години, както следва на: 1) неустановена дата през месец декември 2023 г., в с. Виница, общ. Първомай, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си; 2) 04.11.2024 г.; 3) 05.11.2024 г. и 4) 06.11.2024 г., в с. Караджалово, общ. Първомай, обл. Пловдив, като извършеното от него не съставлява престъпление по чл. 152 НК – престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.

371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият А. А. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Предлага да бъде постановен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл. 54 НК между минимума и средата на предвиденото в НК след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Също така е направено искане да се определи едно общо най-тежко наказание между наложените по настоящото дело и НОХД № 23/2025 г., НОХД № 20/2025 г. и НОХД № 93/2025 г., и трите по описа на РС Първомай.

Защитникът на подсъдимия – адв. А. К., не оспорва авторството на извършеното престъпление. Счита, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в минимален размер предвид младата възраст на подсъдимия и традициите на етноса на пострадалата и подсъдимия, което значително било улеснило извършването на деянието.

Подсъдимият А. А. Д. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да му бъде наложено условно наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият А. А. Д. е роден на *** г. в гр. Гълъбово, с адрес: ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, с адрес:

***, ЕГН: **********.

Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан, както следва:

1. Със Споразумение № 18 от 11.03.2024 г., постановено по НОХД № 49/2024 г. по описа на РС Първомай, в сила от 11.03.2024 г., за извършено на 18.06.2023 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание „обществено порицание“. Наказанието 1

„обществено порицание“ е изтърпяно на 19.03.2024 г.;

2. Със Споразумение № 55 от 01.11.2024 г., постановено по НОХД № 166/2024 г. по описа на РС Първомай, в сила от 01.11.2024 г., за извършено на 06.10.2024 г. престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 НК, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв.;

3. Със Споразумение № 11 от 04.02.2025 г., постановено по НОХД № 23/2025 г. по описа на РС Първомай, в сила от 04.02.2025 г., за извършено на 16.12.2024 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2, т. 2, предл. 1 и 3 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл.

195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим;

4. Със Споразумение № 16 от 26.03.2025 г., постановено по НОХД № 20/2025 г. по описа на РС Първомай, в сила от 26.03.2025 г., за извършено през периода от 11.06.2024 г. до 19.06.2024 г. престъпление по чл. 197, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години;

С Определение № 30 от 28.03.2025 г., постановено по НОХД № 20/2025 г. по описа на РС Първомай, в сила от 11.04.2025 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.

1 НК са групирани наказанията по НОХД № 23/2025 г. и НОХД № 20/2025 г., и двете по описа на РС Първомай, като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Общоопределеното наказание е изтърпяно на 16.05.2025 г.

5. Със Споразумение № 33 от 27.06.2025 г., постановено по НОХД № 93/2025 г. по описа на РС Първомай, в сила от 27.06.2025 г., за извършено на 05.11.2024 г. престъпление чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е наложено наказание „пробация“ за срок от три години.

Свидетелката С. П. Е. е родена на 24.03.2011 г. и към инкриминирания период – м. декември 2023 г. – 06.11.2024 г., същата е била на 13 (тринадесет) години, т. е. ненавършила 14-годишна възраст. Към началото на инкриминирания период подсъдимият А. А. Д. е бил на 17 (седемнадесет) години, т. е. непълнолетен, като впоследствие – на 01.01.2024 г., е навършил 18-годишна възраст.

Пострадалата свидетелка С. П. Е. живеела със семейството си в с. Виница, общ.

Първомай, обл. Пловдив, където посещавала и училище. Още през лятото на 2023 г. свидетелката Е. получила покана за приятелство в социалната мрежа „Фейсбук“ от подсъдимия А. А. Д., когото тогава не познавала. Първоначално тя не приела поканата му, но разглеждайки листата му с приятели, видяла, че там фигурират хора, които и тя познавала. Попитала по-голямата си сестра, която учела в гр. Първомай, дали го познава и последната потвърдила. Тя казала на свидетелката Е., че подсъдимият учел в същото училище, в което и тя, живеел в дом и бил участвал в сбиване в училището.

Впоследствие, след като подсъдимият харесал нейна публикация в социалната мрежа, свидетелката Е. приела поканата му за приятелство и двамата започнали да си пишат.

Подсъдимият проявявал интерес към свидетелката Е., винаги отговарял на нейните съобщения, казвал й, че я харесва, пишел й за себе си, като й разказал и че живее в дом. Попитал я и на колко години е, при което тя му отговорила, че е на дванадесет.

Самият подсъдим, към онзи момент, също бил непълнолетен. Независимо че не се били срещали лично, подсъдимият предложил на свидетелката Е. да станат гаджета и 2 тя се съгласила. Известно време продължили само да си пишат, а през м. септември 2023 г. се видели в гр. Първомай, където свидетелката Е. била с баща си, а подсъдимият – с приятели. Тогава обаче нямали възможност да разговарят.

Впоследствие, чрез съобщения се уговорили на 18.09.2023 г. подсъдимият да отиде в с.

Виница, което той сторил и тогава двамата се срещнали за кратко на улица в селото.

След това подсъдимият често започнал да ходи в с. Виница и да се среща със свидетелката Е. – понякога насаме, понякога в присъствието на техни познати.

За връзката си с подсъдимия свидетелката Е. не споделила с родителите си. При срещите си двамата си говорели, прегръщали се и се целували, но първоначално не били правили секс. Това се случило за първи път през м. декември 2023 г., когато по взаимно желание, доброволно от страна на свидетелката Е., в стая от една необитаема къща, намираща се в близост до училището в с. Виница, където се срещали, двамата осъществили полов акт (съвкупление). През следващите месеци те продължили да се срещат във въпросната къща, но след като разбрали за връзката на дъщеря си с подсъдимия, когото не одобрявали, родителите на свидетелката Е. ограничили срещите й с него, като не я пускали да излиза сама и й взели мобилния телефон. Чрез телефони на свои познати обаче свидетелката Е. поддържала връзка и комуникация с подсъдимия, той идвал в с. Виница и двамата се срещали тайно.

До м. ноември месец 2024 г. срещите между подсъдимия и свидетелката Е. се осъществявали само в с. Виница. На 04.11.2024 г. обаче свидетелката Е. отишла за първи път в дома на подсъдимия в с. Караджалово, община Първомай, област Пловдив, след като предварително се били уговорили за това. Там двамата осъществили полов акт, след което свидетелката Е. се прибрала в дома си.

Това се повторило и на 5-ти и 6-ти ноември 2024 г., като свидетелката Е. отивала в дома на подсъдимия в с. Караджалово и двамата осъществявали полови актове, след което тя се прибирала в дома си.

На 07.11.2024 г. обаче, след като разбрала, че дъщеря й е правила секс с подсъдимия, майката на свидетелката Е. – свидетелката Р. С. Ч., сигнализирала органите на полицията, за което и след извършена проверка било образувано настоящото наказателно производство.

На същата дата свидетелката Е. решила и без да се обади на никого, излязла от дома си и отишла в с. Караджалово, като оставила мобилния си телефон вкъщи.

Виждайки я, подсъдимият я попитал дали родителите й знаят къде е, като тя отговорила, че не знаят. Отказала да се прибере в дома си, като поискала да остане с подсъдимия. Освен това, тъй като се страхувала, че родителите й ще дойдат да я търсят в дома на подсъдимия, тя поискала от него да идат на ЖП гарата и да тръгнат нанякъде с влака. Подсъдимият се съгласил и двамата, заедно с лелята на подсъдимия – свидетелката А.Д.М., отишли на гарата и хванали влак за с. Брястово, обл. Сливен, където тогава живеела майката на подсъдимия. Пристигнали там и останали в дома на майката на подсъдимия, а вечерта на същата дата свидетелката Е. се обадила от телефона на подсъдимия на майка си, като я успокоила, че е добре, но не й казала къде се намира.

Родителите на свидетелката Е. отново сигнализирали органите на полицията и на следващата сутрин подсъдимият бил потърсен по телефона от служител на РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив, който успял да убеди подсъдимия и свидетелката Е. да се върнат в с. Виница. От своя страна, свидетелката Е. се свързала с баща си – свидетеля П. Е. Д., и поискала да отиде да ги вземе. Последният сторил това в късните 3 следобедни часове, като отишъл до гр. Нова Загора, където го чакали подсъдимият и свидетелката Е. и откарал и двамата в сградата на РУ – Първомай.

От заключението на изготвената в хода на разследването комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на пострадалата е видно, че се касае за малолетна с интелектуално развитие в рамките на възрастовата норма, в начална фаза на формиране на личността с наличие на значими дефицити – слаб самоконтрол, своенравност, сприхавост, ловкост. Психофизическото и психологическото развитие на свидетелката Е. са съответни за календарната й възраст. Не са установени данни за сексуално насилие спрямо нея, като тя е била активна в желанието си за сексуален контакт с подсъдимия. Случилото се между двамата не е довело до промяна в психическото й състояние. Вещите лица са приели, че свидетелката Е. е в състояние да възприема правилно заобикалящата я действителност и произтичащите събития и може да ги възпроизвежда, като няма данни за внушения и манипулации. Както към инкриминирания период, така и към момента на експертното изследване, свидетелката Е. може правилно да възприема факти, имащи значение за разследването и да дава достоверни показания за тях.

От приложената по делото характеристична справка от ОУ „Васил Априлов“ – с. Виница, където свидетелката Е. е била ученичка, е видно, че същата е ученичка с добро отношение към учебния процес, без прояви на проблемно поведение, която получава от семейството си необходимата подкрепа.

От приложената по делото характеристична справка от Инспектор при Детска педагогическа стая при РУ – Първомай, ОДМВР – Пловдив е видно, че свидетелката Е. не се води на отчет в ДПС, няма данни за употреба на наркотици и други упойващи вещества, физически и психически е здрава, няма проблеми в училище, движи се в приятелска среда сред връстници. Семейството й живее при добри битови условия.

По делото е приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Първомай за С. Е., изготвен по повод подаден сигнал от родителите й на 04.12.2024 г. Преди подаването на този сигнал Дирекцията не е работила със семейството, а според заключението на доклада С. Е. се отглежда в семейна среда, по данни на родителите й от известно време проявявала признаци на непристойно поведение, с което те не могат да се справят и изявяват желание тя да бъде настанена временно в кризисен център, но впоследствие се отказват от това си желание. Дирекцията е излязла с препоръки към семейството да се насочат към доставчик на социални услуги в общността за подкрепа и повишаване на родителския капацитет на родителите и придобиване на умения за справяне с конфликти и кризи в отношенията с детето.