Определение № 262 от 12.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 12.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500208 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от община Самуил, с. Самуил, обл. Разград, чрез адв. М. И. от АК-Разград, против определение № 153/25.03.26г. по гр. д. № 26/26г. на ОС-Разград, в частта му, с която е било допуснато обезпечение на основание чл. 389 от ГПК на предявения от Ю. О. М. и М. И. И., двамата представлявани от адв. С. С. от АК-Разград, против ответника община Самуил, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат солидарно на ответника общо сумата в размер на 48 804.20 евро, представляваща вземане, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 855/2025 г. по описа на ЧСИ Гюнеш С., с рег. № 761 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Разград, ведно с всички законни лихви и разноски, начислени и претендирани по същото изпълнително дело, поради погасяване по давност, чрез налагане на обезпечителна мярка:

СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело № 855/2025 г. по описа на ЧСИ Гюнеш С., с рег. № 761, с район на действие Окръжен съд-Разград до приключване на производството по гр. д. № 26/2026 г. по описа на Окръжен съд – Разград с влязъл в сила съдебен акт. Счита се, че определението в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се, че съдът не е направил преценка за вероятната основателност на иска, тъй като твърдението на ищците за изтекла погасителна давност за вземането на ответника е било оспорено с представянето на доказателства за спиране на давността (по време на Ковид-пандемията) и прекъсването й (чрез частични плащания и подаването на молби за разсрочване на задължението). Отделно от това, вземането на общината е следствие от заплащането на публични средства за покриване на солидарната отговорност на всички длъжници и чрез спирането 1 на изпълнението се блокира възстановяването на тези средства в общинската хазна. Сочи се, че е налице нарушение на нормата на чл. 391, ал. 2 ГПК, тъй като обезпечението е било допуснато при липсата на определена гаранция, което би увредило общината при отхвърляне на исковете и би затруднили събирането на вземането. Излага се още, че спирането на изпълнението в момент, в който по делото вече са събрани суми от банковите сметки на ищците за удовлетворяване на регресното вземане на общината, представлява опит за избягване на законовите последици от собственото им неправомерно поведение и би довело до неоснователното им обогатяване. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част, а евентуално – да се измени определението като допускането на обезпечението се обуслови от внасянето на парична гаранция от страна на ищците в размер на пълната сума на претенцията.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни Ю. О. М. и М. И. И., двамата представлявани от адв. С. С. от АКРазград, с който същата е оспорена като неоснователна. Излага се, че са били налице всички предпоставки за допускане обезпечението на предявените искове – обезпечителна нужда, допустимост на искането и адекватност на мярката. Сочи се, че според нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК гаранция е необходимо да се определи само при липсата на представени убедителни писмени доказателства, а в случая такива са били представени – справка за движението на изп. д. № 458/14г. и удостоверение за последното изпълнително действие от 14.05.15г., доказателства за изпълнителните действия, предприети по новото изп. д. № 855/25г. на ЧСИ Г. С.. Тези доказателства обосновават вероятна основателност за погасяването на вземането поради изтекла погасителна давност и оправдават поисканото обезпечение. Твърденията за вреда на бюджета на общината се считат за ирелевантни спрямо предмета на това производство, тъй като е без значение качеството на кредитора. Продължаването на изпълнението създава риск от трудно поправими последици за ищците. Спирането на изпълнението не ги обогатява, а предотвратява едно неоправдано разместване на имуществени блага чрез събирането на погасено по давност вземане. Поради това обезпечителната мярка служи за запазване на правното и фактическо положение до приключването на спора, какъвто е и смисълът на обезпечението. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение като определението в обжалваната му част бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Исковото производство пред ОС-Разград по гр. д. № 26/26г. е образувано въз основа на подадената на 26.01.26г. искова молба от Ю. О. М. и М. И. И. против община Самуил за приемане за установено по отношение на ответника, че всеки един от ищците не му дължи сумата в размер на 48 804.20 2 евро, които е бил осъден да заплати солидарно с другия ищеца и с длъжника Ф.Х.Х., представляващи вземането, предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 855/25г. на ЧСИ Г. С., рег. № 761 на КЧСИ, ведно с всички законни лихви и разноски, начислени и претендирани по изпълнителното дело, поради погасяване на вземането по давност. Наведени са били твърдения, че с влязло в сила на 06.08.14г. решение по гр. д. № 299/12г. на ОС-Разград ищците, съвместно с Ф.Х.Х. и община Самуил, са били осъдени солидарно да заплатят обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Исмаил Якуб О., починал на 29.11.10г., на неговите близки, а именно: на Б.Н.О. – сумата от 30 000 лв., на Якуб Исмаил Якуб – сумата от 25 000 лв. и на С.И.К. – сумата от 20 000 лв., върху които суми са били присъдени и законни лихви от 29.11.10г. до окончателното им изплащане. В полза на кредиторите са били издадени изпълнителни листи, въз основа на които те са образували изп. д. № 458/14г. на ЧСИ С. срещу солидарно осъдените длъжници. На 20.10.14г. е било подписано споразумение между тримата взискатели и длъжника община Самуил, по силата на което последната се задължила да им заплати пълните размери на задълженията, ведно с лихви и разноски по делото. Платената от общината суми възлизала на общо 118 973.98 лв. На 14.04.15г. общината е подала молба по изпълнителното дело, с която е заявила, че се суброгира в правата на удовлетворените кредитори и е отправила искане за налагане на запор върху вземане на длъжника М.. Това било и последното изпълнително действие спрямо някой от тримата длъжници. С постановление от 01.09.16г.

ЧСИ е приключил изпълнението срещу общината и продължил изпълнението спрямо останалите трима длъжници. С постановление от 16.12.25г. ЧСИ е прекратил на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело поради непоискването на изпълнителни действия в продължение на две години. С молба от 17.12.25г. община Самуил е образувала ново изпълнително дело при същия ЧСИ под № 855/25г. срещу тримата длъжници и по същото е бил наложен запор на трудовите възнаграждения на М. и И. и по сметката на ЧСИ са постъпили удържани суми. Поради непредприемането на изпълнителни действия за периода от 14.04.15г. до 16.12.25г. е изтекла общата погасителна давност за вземането на общината против ищците. Срокът на погасителната давност е спрял да тече по време на извънредното положение – за периода от 13.03.20г. до 20.05.20г. и е продължил да тече от 21.05.20г., поради което общата погасителна давност е изтекла на 22.06.20г. Към исковата молба са били представени издадените от ЧСИ С. удостоверения за извършени изпълнителни действия по изп. д. № 458/14г.; копия от изпълнителните листи, на гърба на които са отразени извършените плащания в полза на първоначалните взискатели; запорно съобщение от 14.04.15г. по искане на община Самуил, върху вземане на длъжника М. по друго изпълнително дело № 12/15г. на ЧСИ С.; постановление от 16.12.25г. за прекратяване на изпълнително дело № 458/14г. поради перемпция; молба от 17.12.25г. от община Самуил за образуване на ново изпълнително дело № 855/25г. на ЧСИ С.; удостоверение за дълга на длъжниците М. и И. по това изпълнително дело 3 и запорни съобщения от 07.01.25г. върху вземания на длъжниците, въз основа на които са били преведени суми по сметката на ЧСИ.

В депозирания отговор на исковата молба ответната община е изразила становище за недопустимост на исковете за вече събрани суми и неоснователност на исковете в останалата им част. Оспорени са били твърденията за изтекла погасителна давност на 22.06.20г. като са релевирани същите твърдения като в настоящата частна жалба. Към исковата молба не са представени доказателства.

Настоящият състав на съда намира, че предявените искове са допустими. Възражението на ответника за недопустимост на исковете в частта им на принудително събрани по новото изпълнително дело суми, е неоснователно, тъй като дори и да е налице този факт, той не съставлява процесуална пречка за предявените отрицателни установителни искове за установяване недължимостта на вземанията на ответника поради изтекла погасителна давност. Освен това за целите на настоящото производство исковете се явяват и вероятно основателни, а предложената от ищците обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда – да се препятства евентуално неоснователно разместване на имуществени блага чрез провеждането на принудително изпълнение по новообразуваното и висящо изпълнително дело при основателност на исковете – докато приключи спора относно дължимостта на паричните суми.

Специалната норма на чл. 390, ал. 4, изр. 2 от ГПК е неприложима в настоящата хипотеза, тъй като не се касае за обезпечаване на бъдещи, а на предявени искове. Приложима е нормата на чл. 391 от ГПК, но в случая съдът намира, че не е налице хипотезата на нейната ал. 2, защото към момента на постановяване на обжалваното определение е била налице първата от алтернативно посочените хипотези на ал. 1 – тази на т. 1.

Неотносими към предмета на настоящото производство се явяват възраженията на ответника, извлечени от качеството му на субект, разходващ публични средства, тъй като процесното правоотношение касае равнопоставени правни субекти.

Поради изложените съображения определението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 153/25.03.26г. по гр. д. № 26/26г. на ОС-Разград, в частта му, с която е било допуснато обезпечение на основание чл. 389 от ГПК на предявените от Ю. О. М. и М. И. И., двамата представлявани от адв. С. С. от АК-Разград, против ответника община Самуил, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 от 4

ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат солидарно на ответника сумата в размер на 48 804.20 евро, представляваща вземане, предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 855/2025 г. по описа на ЧСИ Гюнеш С., с рег. № 761 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Разград, ведно с всички законни лихви и разноски, начислени и претендирани по същото изпълнително дело, поради погасяване по давност, чрез налагане на обезпечителна мярка: СПИРАНЕ на изпълнението по изпълнително дело № 855/2025 г. по описа на ЧСИ Гюнеш С., с рег. № 761, с район на действие Окръжен съд-Разград до приключване на производството по гр. д. № 26/2026 г. по описа на Окръжен съд – Разград с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно по арг. за противното от чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5