Решение № 45 от 16.02.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Благоевград, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20231210201586 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Р. Б. И. от гр.Х , против НП№23-1116000625/29.03.2023г., издадено от Началник група, Сектор „ПП“ при ОДМВРБлагоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 10 месеца, във връзка с нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 10 точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като не е доказана субективната страна на вменяваното на жалбоподателя административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо с преписката по делото, санкционният орган прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за 1 прекомерност на жалбоподателя. адвокатското възнаграждение за защитника на

За конституирането на заинтересованата страна /не втора ответна страна в процеса/, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията , чийто орган е издал акта по чл.

58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, 2 че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, макар и да остава така обвързана при възложени й за заплащане съдебни разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна./

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е предоставено за връчване на жалбоподателя на 05.10.2023г., а след като жалбоподателят е отказал да го получи и този му отказ е надлежно удостоверен с имената и подписа на младши полицейски инспектор С , НП е връчено на Р. И. на 09.10.2023г. и на същата дата, което е и в законният срок , е депозирал процесната жалба срещу това постановление. / 3

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства в процеса се установи по безспорен, несъмнен и категоричен начин, че на 13.12.2022г., мл.автоконтрольор-св.И. Б. при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРБлагоевград, след извършена проверка на място, в присъствието на колегата си-св.А. М., е съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение №230673 за това, че в 00.50часа, в Б, по път II19, в района на км 8+500, с посока на движение от гр.С към гр.Б , в ОбщинаС , респ. по път С -Г -Р -Б -Д-Г Д -граница с РГ , е управлявал собствения си лек автомобил с марка и модел “Ш “ и с рег.№ , като при извършена му проверка на мястото с РСОД и справка с дежурен полицай, е констатирано от проверяващите лица, че посоченият автомобил не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и същият е бил със служебно прекратена регистрация на дата 06.12.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Това описано в акта поведение на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е връчен лично на жалбоподателя на датата на съставянето му.

Въз основа на АУАН, на 29.03.2023г., Началникът на група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Благоевград, е издал обжалваното НП №231116-000625, с което на основание чл.175, ал.3, предл.1, вр. с чл. 140, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя за това деяние, административно наказание–“Глоба”, в размер на 300.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 10 месеца. С Постановлението е разпоредено и отнемане на 10бр. точки от контролния талон към СУМПС на жалбоподателя по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР, заради приложението на санкционната норма по чл. 175, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е връчено лично на жалбоподателя и срещу подпис на 09.10.2023г.

Изложените в АУАНТ фактически обстоятелства се потвърждават при разпита на свидетелите Б. и М. , които установяват, че спрели за проверка жалбоподателя като водач на МПС на посочените в акта дата и място и чрез справка посредством работна станция за отдалечен достъп до информация, както и след справка с дежурният полицай в управлението констатирали, че управляваният от Р. И. автомобил е със служебно прекратена регистрация 4 заради несключена застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Свидетелите потвърждават, че АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен лично на дееца.

Към преписката е приложено като доказателство Постановление на РПБлагоевград от 23.03.2023г., с което е отказано да се образува наказателно производство срещу жалбоподателя за процесният случай и във връзка с престъпление по чл. 345 от НК, като решаващият прокурор е изпратил отново преписката на санкционният орган по компетентност .

От приложената справка за нарушител/водач, се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на процесната проверка.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН, в качеството му на мл.автоконтрольор.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда от посочените гласни и писмени доказателства по делото, които не са противоречиви, а логични, последователни и кореспондиращи по между си, заради което съдът ги кредитира като годно доказателствено средство за изясняване на обективната истина в процеса.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, като в тази насока се представи и нарочна Заповед №8121з-1631/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца-лично и срещу негов подпис .

Наред с това, съдът констатира, че както АУАН, така и НП съдържат всички задължителни за тях реквизити по чл.42 и респ. чл.57 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява процесуално законосъобразно.

Независимо от горното обаче съдът счита, че със събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна 5 вмененото му административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата .

В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата /13.12.2022г. в 00.50 часа/ и на процесното място /в Б , по път II-19, в района на км 8+500, с посока на движение от гр.С към гр.Б , в Община-С , респ. по път С -Г -Р -Б -Д -Г Д -граница с РГ /, жалбоподателят е управлявал повереният му лек автомобил / с марка и модел “Ш “ и с рег.№ /, който е бил без регистрация, заради служебното му дерегистриране /прекратяване на регистрацията му/ по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно последната законова норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. По делото обаче не се доказа, че компетентният орган е уведомил за това служебно дерегистриране жалбоподателя като собственик на процесният автомобил, а доказването на тези факти бе в доказателствена тежест именно на санкционният орган . От своя страна, неуведомяването за това прекратяване на регистрацията на собственика автомобила и при липсата на публичен регистър за МПС с информация за такава прекратена служебно регистрация, опровергава и тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП на процесната дата от страна на жалбоподателя. / В тази насока е и ТР№2/05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№3/2022г., Първа и Втора колегия на ВАС./