Определение № 19841 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19841 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503150 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - 278 от ГПК, вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 37100/05.02.2026 г. на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу определение № 3587/27.01.2026 г. по гр. д.

№ 43149/2025 г. по описа на СРС, 156 състав. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 19958/05.11.2025 г. в частта за разноските, чрез присъждане на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 513,72 лв.

Жалбоподателят поддържа, че районният съд неправилно е намалил адвокатското възнаграждение до 300 лв. Сочи, че по делото са изготвени искова молба и доказателствени искания, проучени са документите и приложимата уредба, осъществено е участие в открито съдебно заседание, в което са разпитани свидетели и е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Оспорва като неотносим извода, че спорът е типичен за дейността на ищеца, и се позовава на решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и на последвалата практика на Върховния касационен съд. Иска отмяна на определението и изменение на решението чрез присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение.

Насрещната страна ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частна жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С решение № 19958/05.11.2025 г. Софийският районен съд е уважил изцяло предявените от ЗАД „Армеец“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове 1 по чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 1 280,96 лв. На ищеца са присъдени общо 900 лв. разноски, от които 300 лв. адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност. Претендираният и доказано платен размер на адвокатското възнаграждение е 513,72 лв. с ДДС.

Плащането е установено с договор за правна помощ и съдействие № 19/06.08.2025 г., фактура № 20/04.09.2025 г. и платежно нареждане от 12.09.2025 г.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. ответникът е направил възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар.

По делото са били спорни механизмът на пътнотранспортното произшествие, вината, дали е налице съпричиняване и размерът на вредите. За установяването им са събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели и е изслушано заключение на съдебно- автотехническа експертиза. Производството е приключило в едно открито съдебно заседание с участието на процесуалния представител на ищеца, като съответно от страна на последния е представена и писмена защита.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, в редакцията след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., ако заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение на насрещната страна да присъди по-нисък размер. При преценката се прилагат съответно критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА: фактическата и правна сложност на случая; засегнатият интерес; условията, времето и евентуалната спешност при възлагането и предоставянето на защитата; квалификацията, опитът и специализацията на адвоката. Като процесуална норма изменената разпоредба се прилага към висящото производство от влизането й в сила.

С решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, Съдът на Европейския съюз приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС не допуска национална уредба, която придава задължителен характер на минимални размери, определени от съсловна организация на адвокатите. Националният съд е длъжен да откаже прилагането на такава уредба, включително когато минималните размери отразяват реалните пазарни цени.

В същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 350/15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, II т. о., определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, I т. о., определение № 1059/07.03.2024 г. по гр. д. № 982/2023 г. на ВКС, IV г. о., и определение № 638/18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на ВКС, I т. о. Според тази практика размерите по Наредба № 1/2004 г. не обвързват съда и могат да служат само като ориентир; решаващи са видът и цената на спора, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на конкретното дело. Този подход съответства и на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

От посочената практика не следва нито автоматично присъждане на уговореното между адвоката и клиента възнаграждение, нито намаляването му само защото спорът е с нисък материален интерес или е приключил в едно заседание. Съдът дължи конкретна съпоставка между размера на разноските и реално извършената работа. Договорът обвързва страните по него, а за насрещната страна възниква отговорност само за необходимите и разумни разноски.

Настоящият спор не се отличава с висока правна сложност. Предявените искове са основани на трайно прилагани разпоредби на Кодекса за застраховането и Закона за 2 задълженията и договорите, а делото е приключило в едно заседание. Това обаче не изчерпва преценката. Процесуалният представител на ищеца е подготвил искова молба с фактически и правни доводи и доказателствени искания, представил е доказателства за внесен депозит, участвал е в събирането на гласни доказателства и експертно заключение и е изложил становище по съществото на спора. Извършената работа обхваща движението на цялото първоинстанционно производство, а не отделно писмено действие.

Обстоятелството, че регресните искове са обичайни за дейността на застрахователя, не е самостоятелен критерий за намаляване на разноските. Преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК е обективна и се отнася до конкретното дело и конкретно извършените процесуални действия. Предходният опит на страната или на нейния пълномощник може да улесни работата, но не заличава необходимостта от индивидуална проверка на фактите, доказателствата и възраженията по съответния спор.

С оглед общия материален интерес от 1 280,96 лв., уважаването на иска в цялост, предмета на доказване, събраните доказателства и обема на осъщественото представителство, платеното възнаграждение от 513,72 лв. с включен ДДС не е прекомерно. Размерът е умерен и съответства на необходимата защита. Намаляването му до 300 лв. с включен ДДС, което означава 250 лв. възнаграждение без данъка, не отчита в достатъчна степен работата по подготовката и воденето на делото, както и икономическите условия в страната. Обстоятелството, че платената сума съвпада с размер, изчислен по Наредба № 1/2004 г., не я прави сама по себе си дължима, но не обосновава и нейното намаляване, след като резултатът е разумен при самостоятелната преценка по законовите критерии.

Следователно, според настоящия съдебен състав не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, поради което и обжалваното определение следва да бъде отменено и на жалбоподателя ЗАД „Армеец“ АД се присъдят още 213,72 лв., равностойни на 109,27 евро по официалния курс, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3587/27.01.2026 г. по гр. д. № 43149/2025 г. по описа на СРС, 156 състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК с вх. № 382780/21.11.2025 г. от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51 за изменение на Решение № 19958/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 43149/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Решение № 19958/05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 43149/2025 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в частта за разноските като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Г. М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 51, сумата от 3 още 213,72 лв. (109,27 евро) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното исково производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4