Определение № 264 от 08.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Ловеч, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500653 по описа за 2025 година С определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. ТРС е оставил без уважение искането на ЕАД“Е. И. в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството М. П. В. за изменение на решение №187/25.07.25 г. по гр.д.№50/25 г. по описа на РС-Тетевен в частта за разноските.

Подадена е частна жалба с вх.№7836/20.10.25 г. от ЕАД Е. И. против определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. по описа на ТРС с оплаквания, които не кореспондират със съдържането на атакуваното определение, поради което с определение №1009/10.12.2025 г. постановено по в.ч.гр.д.№653/25 г. по реда на чл.80 ал.10 от ГПК въззивната инстанция е прекратила производството по делото и е върнала делото на ТРС за отстраняване нередовността на частната жалба, а именно: уточняване на оплакванията и какво искане се прави предвид съдържанието на атакуваното определение.

След изпълнение на дадените й от ТРС указания е подадена частна жалба с вх.№1726/25.02.26 г., с която ЕАД Е. И. като пълномощник на М. П.

В. обжалва определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. ТРС с оплаквания, че то е неправилно и незаконосъобразно и в противоречие със решенията на СЕС С-714/22 , с 224/19 и С-259/19, които цитира, както и с практиката на ВКС опред.№366/16.18.22 г. постановено по ч.т.д.№1085/22 г. на ВКС. Моли в случай на съмнение относно тълкуването на разпоредбите на 1

ГПК и разпоредбите на чл.6 §1 и чл.7 §7 от Директива 92/13 дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Моли съда да отмени атакуваното определение на ТРС като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да се намали присъденото възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. И., в който счита първоначално подадената жалба за неоснователна, а обжалвания акт за правилен и законосъобразен.

Сочи,че правилно съдът е отказал да измени решението в частта на разноските, тъй като с оглед изхода на спора, а именно пълното отхвърляне на предявените искове, на пълномощника на ищеца не се дължи възнаграждение.

Счита, че не е приложимо и цитираното Определение №366/16.08.2022г.на ВКС,тъй като не е налице идентичност на казусите. Тук искът е отхвърлен след като е установено,че не е имало правоотношение по договор за потребителски кредит,такъв изобщо не е сключван между ищцата и “Кредисимо“ЕАД.

Моли да се остави без уважение частната жалба и да се остави в сила атакуваното определение на ТРС

След връчване на двамата ответници “Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД-София на коригираната частна жалба вх.№1726/25.02.26 г., в указания срок не са постъпили отговори.

По допустимостта. Частната жалба е коригирана в указания от ТРС, подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 187/25.07.2025г.,пост.по гр.д.№50/2025г. РС-Тетевен е отхвърлил предявените от М. П. В. от ********, чрез адв.Е. И.-АК-Пловдив, искове за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона- с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД, вр. чл.146,ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл.22 и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 2503023 от 11.01.2022 г., сключени с „Кредисимо“ 2

ЕАД,ЕИК ********* и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК **********, както и осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена от ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит и по договора за предоставяне на поръчителство. М. П.

В. е осъдена на основание чл.78,ал.3,във вр.ал.8 от ГПК да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, разноски в размер на 450лв.,също и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК **********, разноски в размер на 100лв.

По молба на адв.Е. И. е образувано производство по чл.248 от ГПК, с искане да се измени решението в частта на разноските, като не се възлагат такива в тежест на клиента й, като потребител.

С обжалваното Определение №690/24.09.2025 г.,постановено по гр.д.

№50/2025г. РС Тетевен е оставил искането без уважение, като неоснователно, като е изложил мотиви, че М. В. не е имала качество на потребител, тъй като исковете са отхвърлени поради липса на сключен договор за кредит.

С уточнената частна жалба адв.И. заявява възражения за несъответствие на атакуваното определение с практиката на СЕС и ВКС досежно потребителски спорове, когато искът на потребителя е отхвърлен да не се присъждат в полза на насрещната страна разноски по делото.

Настоящата инстанция счита, че изложените съждения на ТРС в атакуваното определение са правилни. Действително не е приложимо цитираното решение по дело С-714/22 на СЕС, тъй като по делото не е установено да е сключван договор за кредит, не е разглеждан въпросът има ли неравноправни клаузи, поради което и ищцата няма качеството „потребител“.

Що се отнася до искането за намаляване на присъдените юрисконсултски възнаграждения в полза на ответните дружества, представлявани от юрисконсулт, настоящата инстанция счита, че то също са неоснователно. Присъдените възнаграждения в размер на по 100 лв. съответстват на обема на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото. Освен това са в минималния размер, определен в чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ, към която препраща разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК.

По изложените съображения въззивният състав намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното

Определение

№690/24.09.2025г.,пост.по гр.д. №50/2025г. на РС Тетевен, като правилно и 3 законосъобразно, следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно определение постановено по гр.д.№50/25 г. по описа на РС-Тетевен.

№690/24.09.25 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. Ловеч, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500653 по описа за 2025 година С определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. ТРС е оставил без уважение искането на ЕАД“Е. И. в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството М. П. В. за изменение на решение №187/25.07.25 г. по гр.д.№50/25 г. по описа на РС-Тетевен в частта за разноските.

Подадена е частна жалба с вх.№7836/20.10.25 г. от ЕАД Е. И. против определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. по описа на ТРС с оплаквания, които не кореспондират със съдържането на атакуваното определение, поради което с определение №1009/10.12.2025 г. постановено по в.ч.гр.д.№653/25 г. по реда на чл.80 ал.10 от ГПК въззивната инстанция е прекратила производството по делото и е върнала делото на ТРС за отстраняване нередовността на частната жалба, а именно: уточняване на оплакванията и какво искане се прави предвид съдържанието на атакуваното определение.

След изпълнение на дадените й от ТРС указания е подадена частна жалба с вх.№1726/25.02.26 г., с която ЕАД Е. И. като пълномощник на М. П.

В. обжалва определение №690/24.09.25 г. постановено по гр.д.№50/25 г. ТРС с оплаквания, че то е неправилно и незаконосъобразно и в противоречие със решенията на СЕС С-714/22 , с 224/19 и С-259/19, които цитира, както и с практиката на ВКС опред.№366/16.18.22 г. постановено по ч.т.д.№1085/22 г. на ВКС. Моли в случай на съмнение относно тълкуването на разпоредбите на 1

ГПК и разпоредбите на чл.6 §1 и чл.7 §7 от Директива 92/13 дали в тежест на потребителя следва да се възлагат разноски при спор с кредитодателя, да се отправи до СЕС преюдициално запитване.

Моли съда да отмени атакуваното определение на ТРС като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да се намали присъденото възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от „Кредисимо“ЕАД с ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. И., в който счита първоначално подадената жалба за неоснователна, а обжалвания акт за правилен и законосъобразен.

Сочи,че правилно съдът е отказал да измени решението в частта на разноските, тъй като с оглед изхода на спора, а именно пълното отхвърляне на предявените искове, на пълномощника на ищеца не се дължи възнаграждение.

Счита, че не е приложимо и цитираното Определение №366/16.08.2022г.на ВКС,тъй като не е налице идентичност на казусите. Тук искът е отхвърлен след като е установено,че не е имало правоотношение по договор за потребителски кредит,такъв изобщо не е сключван между ищцата и “Кредисимо“ЕАД.

Моли да се остави без уважение частната жалба и да се остави в сила атакуваното определение на ТРС

След връчване на двамата ответници “Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД-София на коригираната частна жалба вх.№1726/25.02.26 г., в указания срок не са постъпили отговори.

По допустимостта. Частната жалба е коригирана в указания от ТРС, подадена е от страна с правен интерес и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 187/25.07.2025г.,пост.по гр.д.№50/2025г. РС-Тетевен е отхвърлил предявените от М. П. В. от ********, чрез адв.Е. И.-АК-Пловдив, искове за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона- с правно основание чл.26,ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД, вр. чл.146,ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл.22 и чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № 2503023 от 11.01.2022 г., сключени с „Кредисимо“ 2