Определение № 2403 от 16.09.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2403 гр. София, 16.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20238002901223 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Община Мирково обжалва решение № 205 от 27.03.2023 г. по в.т.д. № 1024/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VI състав, с което е потвърдено решение № 92 от 31.08.2022 г. по т.д. № 237/2017 г. на Софийски окръжен съд, III първоинстанционен търговски състав, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати в полза на „Крам комплекс груп“ АД /в несъстоятелност/ по сметка с IBAN BC97UBBS80021086562830 на назначения ликвидатор П. Б. К., сумата 878 231,83 лв., съставляваща вземане на „Крам комплекс груп“ АД /в несъстоятелност/ към Община Мирково, произтичащо от договор № 77/29.06.2010 г. за извършване на строително-монтажни работи на обект „Водоснабдяване на село Мирково – реконструкция и модернизация - 2 етап“, което вземане е заложено в полза на „Обединена българска банка“ АД по договор за особен залог от 27.07.2011 г., вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване № 2011072702110, възложено за събиране на „Обединена българска банка“ АД, съгласно пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, вписано в ЦРОЗ под номер 2012101800086, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2017 г. до окончателното заплащане.

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – 1 нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.При обезсилване на първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане с указания новото гледане да започне от първото процесуално действие, като се поправи исковата молба (чрез преформулиране както на обстоятелствената част, така и на петитума ) и да се конституира нов ищец по делото - следва ли на ответника да се изпраща препис от така поправената искова молба и за него тече ли нов срок за отговор, при който същият да може да упражни правата си по чл. 131 от ГПК - за защита с оглед преформулираните обстоятелствена част и петитум на исковата молба, в това число да сочи и представя нови доказателства, различни от тези, които е посочил и представил при отговора на нередовната искова молба, заради която нередовност решението е обезсилено и делото върнато за ново разглеждане?

Сочи допълнително основание съгласно т. 3, чл. 280, ал. 1 от ГПК.

2.Нищожен ли е договор за особен залог на парични вземания по договор за обществена поръчка, който договор за особен залог е сключен преди приемането на чл. 42а от Закона за обществените поръчки (отм.) и ако преди приемане на цитираната разпоредба заложените парични вземания са погасени чрез плащане на изпълнителя по договора за обществена поръчка, респ. договорът за обществена поръчка е прекратил действието си поради неговото пълно изпълнение? Сочи допълнително основание съгласно т. 3, чл.

280, ал. 1 от ГПК. Обосновава, че спрямо правоотношението се прилагат действащите разпоредби към момента на сключване на договора. Предвидена била възможност сключените по реда на ЗОП правоотношения преди измененията ЗДИЗОП да са прехвърляни и залагани и да се извършва принудително изпълнение. Но процесният договор бил прекратен преди посоченото изменение ДВ бр. 40/2014 г. в сила от 01.07.2014 г. и не можело спрямо него да се приложи изменението на закона. Счита, че не може да се приложи и § 115 от ПЗР на ЗИД на ЗОП. Договорът за изработка не бил заварен.

2

„Обединена българска банка“ АД , гр. София и „Крам комплекс груп“ АД в несъстоятелност чрез синдика, оспорват касационната жалба. Излагат съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват формулирани правни въпроси. Претендират разноски.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

С решение № 2244 от 15.10.2019 г. по т.д. 2982/19 г, САС, ТО, 11 състав е обезсилил решение от 13.03.2019 г. по т.д. 237/17 г, СОС, ТО, 1 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Община Мирково главен иск с правно основание чл. 44 а, ал. 1 изр. 1 от ЗОЗ за сумата от 878 231,83 лв, представляваща заложено вземане, върху което ищецът бил пристъпил към изпълнение по ЗОЗ с вписване № 2012101800086, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.11.2017 г, до окончателното плащане, евентуален иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за същата сума, обезщетение за имуществени вреди, причинени от извършени от ответника плащания в нарушение на задълженията му на трето задължено лице по договор № 77 от 29.06.2010 г. за извършване на СМР на обект „Водоснабдяване на село Мирково – реконструкция и модернизация етап II, сключен между ответника като възложител и „Крам комплекс груп“ ЕАД като изпълнител, вземанията по който са заложени в полза на ищеца по реда на ЗОЗ ведно със законната лихва от 21.11.2017 г. С решение № 60 047 от 08.09.2021 г. по т.д. 182/20 г. ВКС, I ТО е оставено в сила решението на САС. По настоящия спор, ВКС е приел, че с оглед действието на залога, уведомяване на длъжника, както и действията на вписванията е приел, че ищецът „ОББ“ АД към датата, на която е подадена исковата молба е кредитор с валиден залог върху вземане на залогодателя „Крам комплекс груп“ АД н, по който залог към 18.10.2012 г. е вписано пристъпване към изпълнение, извършено в рамките на петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ. С това вписване и получаване на съобщение от задълженото лице на 23.10.2012 г., кредиторът бил осигурил непротивопоставимост на всяко разпоредително действие с вземането, както и непротивопоставимост спрямо него на извършено в полза на залогодателя плащане. Вписаното пристъпване към изпълнение оправомощава заложния 3 кердитор да предяви иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 44 а, ал.1 изр. 2 ЗОЗ, поради което е прието, че същият е активно процесуалноправно легитимиран и заявеният иск е допустим. Отхвърлена е тезата, че е необходимо подновяване на вписването, тъй като кредиторът се ползва от първоначалното вписване, към което било насложено вписването към пристъпване към изпълнение, с придаденото от закона действие на изпълнителен запор.

Кредиторът нямал интерес и необходимост да вписва залога си, доколкото заложното право не е погасено и не е погасено правото на изпълнение. ЗОЗ не обвързвал реализиране правата на пристъпил към изпълнеине заложен кредитор с непрекъснатост на вписванията на учредения залог в регистъра до приключване на изпълнението. Изложени са допълнителни аргументи, че спрямо длъжника на ищеца е открито производство по несъстоятелност и ищецът-кредитор е заявил правата си като вземанията му са приети. Прието е, че не може да съществува задължение за подновяване на вписванията.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представения по делото и приет като доказателство Договор за кредитна линия от 14.01.2010 г. се установява, че по силата на същия, „Обединена българска банка“ АД е предоставила на кредитополучателя „Крам комплекс груп“ АД, парични средства, в режим на кредитна линия, с максимален лимит на усвояване в размер на 12 500 000 лв.

Установено е, че за обезпечаване на вземанията на банката по Договора за кредитна линия от 14.01.2010 г., кредитополучателят "Крам комплекс груп“ АД е учредил особен залог върху свои вземания на обща стойност 3 686 181, 43 лв., произтичащи от Договор № 77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на село Мирково реконструкция и модернизация - II етап“, сключен между ответника Община Мирково в качеството му на възложител и „Крам комплекс груп“ АД като изпълнител.

Установено е, че договорът за особен залог върху вземанията на изпълнителя „Крам комплекс груп“ АД по договора с Община Мирково е бил сключен между „Обединена българска банка“ АД и залогодателя „Крам комплекс груп“ АД на 27.07.2011 г., вписан в ЦРОЗ с разпореждане за вписване номер 2011072702110.

Установено е, че „Обединена българска банка“ АД е уведомила Община 4

Мирково за учредения в нейна полза особен залог на вземания с уведомление, изходящ № 000335/28.07.2011 г. (чл. 17 от ЗОЗ), което било получено от Община Мирково и заведено в деловодството му с входящ № РД-17-04-1 от 28.07.2011 г.

От представеното извлечение от ЦРОЗ се установява, че с вписване под номер № 2012101800086 от 18.10.2012 г. е отразено вписване на пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ и по учредения в нейна полза особен залог на вземания, произтичащи от сключения между ответника Община Мирково и „Крам комплекс груп“ ЕАД Договор № 77 от 29.06.2010 г. за изпълнение на строително-монтажни работи на обект: „Водоснабдяване на село Мирково реконструкция и модернизация - II етап“.

Установено е, че със съобщение по чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ - уведомление изходящ № 220-ПК- 1333/19.10.2012 г. на „ОББ“ АД, заложният длъжник „Крам комплекс груп“ ЕАД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на заложените вземания.

Прието е, че не се спори, а и се установява, че съобщението по чл. 33, ал.

1 от ЗОЗ е изпратено и връчено на ответника Община Мирково с разписка за доставяне на 23.10.2012 г., поради което на основание чл. 34, т. 2 във вр. с чл.

44а, ал. 2 и 3 от ЗОЗ, Банката поканила третото задължено лице и настоящ ответник - Община Мирково да извършва всички дължими плащания по договора, от който произтичат заложените вземания, по посочена банкова сметка, открита в „Обединена българска банка“ АД. Отбелязано е, че по делото е представена и е приета като доказателство обратната разписка за доставяне на уведомлението.

В производството пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел Н. Щ. - служител на Община Мирково в служба „деловодство“, която е потвърдила получаването на пратката с подписа си.

Прието е, че по делото не се спори, а и се установява, че с решение № 200 от 16.12.2013 г. по т.д.н. № 24/2013 на Софийски окръжен съд по отношение на „Крам комплекс груп“ АД е открито производство по несъстоятелност. С решение № 125 от 09.12.2015 г. по същото дело „Крам комплекс груп“ ЕАД е обявен в несъстоятелност, като вземанията по Договор за кредитна линия от 14.01.2010 г. на „Обединена българска банка“ АД за 19 273 378, 21 лв. са приети, като с частична сметка разпределение № 1 от 12.05.2017 г. е 5 удовлетворена за 30 000 лв. или 0,16%.

Посочено е, че в производството пред първата инстанция е допуснато изслушване на съдебно - счетоводна експертиза, като с оглед заключението на вещото лице е констатирано, че Община Мирково е направила плащания по обект: „Водоснабдяване на село Мирково - реконструкция и модернизация - II етап“ по сметка, открита на името на залогодателя „Крамкомплекс“ ЕАД, като общият размер на преведената сума бил 878 231, 83 лв. извършени, както следва: на дата 22.11.2012 г. - сумата 858 274, 48 лв., с основание на превода „СМР по фактура 1252 от 31.07.2012 г.“; на дата 22.11.2012 г. - сумата 19 957, 35 лв. - с основание на превода „СМР по фактура 1284 от 19.10.2012 г.“.

Посочено е, че заключението на вещото лице е, че за периода 01.10.2012 г. до 31.07.2014 г. ответникът Община Мирково не е извършил никакви плащания по посочената сметка на депозитаря.

Така въззивният съд е приел, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, като е споделил мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 от ГПК е препратил към тях.

Въззивният съд е приел за неоснователни доводите на Община Мирково за неправилност на първоинстанционното решение, основани на това, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че е била лишена от възможността да ангажира доказателствени искания в подкрепа на правоизключващите възражения срещу иска, както са заявени от нея в отговора на исковата молба - за липса на облигационно вземане на заложния кредитор и за неизпълнение на цялостния фактически състав на разпоредбата на чл. 44а от ЗОЗ за пристъпване към изпълнение на вземане.