Решение № 299 от 13.12.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1954/2021
- Вид
- Решение № 299
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 10.12.2021
- Състав
- Атанас Стоилов Атанасов, Ирина Стоева, Атанас Николаев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 212 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 4, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 299 гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Атанас Ст. Атанасов
Членове:
Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Красимир Любомиров Кирилов (СГП-София) като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100601954 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда от 02.12.2019 г., постановена по НОХД № 3981 по описа за 2016 г. на СРС, НО, 136-ти състав, подсъдимите Г. К. СТ. и В. Г. СТ. са били признати за виновни по повдигнатото им обвинение по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на подсъдимия Г. К. СТ. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години при „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, а на подсъдимата В. Г. СТ. – наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при „общ“ режим на изтърпяване на наказанието. С крайния съдебен акт подсъдимите са били осъдени на основание чл. 45 от ЗЗД да заплатят солидарно сумата в размер на 6500,00 лева – на частния обвинител и граждански ищец Л. К. Г., и сумата в размер на 9900,00 лева – на частния обвинител и граждански ищец И.С.С., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателно изплащане на сумите.
С първоинстанционния съдебен акт подсъдимите са били осъдени на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят сторените по делото разноски – сумата в размер на 86,49 лева по сметка на СДВР и сумите в размер на 147,20 лева и 656,00 лева по сметка на СРС, както и по 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу първоинстанционната присъда са подадени 2 отделни жалби от 1 всеки един от подсъдимите, имащи идентично съдържание, в които присъдата се оспорва като неправилна, незаконосъобразна и постановена при нарушаване на процесуалните правила. Излагат се съображения, че постановеният съдебен акт е в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд не е събрал достатъчно доказателства в подкрепа на обвинението и изцяло е игнорирал обясненията на подсъдимите, които били логични, житейски правдоподобни и последователни. Прави се искане за отмяната на обжалваната присъда и признаване на подсъдимите за невиновни.
Постъпила е жалба и от частния обвинител и граждански ищец Л. К. Г., в която са изразени съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата в гражданскоправната част, доколкото СРС не е уважил искането на повереника на страната за увеличение на размера на гражданския иск след изменение на обвинението до действително претърпените вреди в размер на 52807,41 лева. Твърди се, че така първоинстанционният съд е ограничил правата на пострадалата. Прави се искане въззивният съд да допусне изменение на гражданския иск така както е било поискано пред първата съдебна инстанция, като първоинстанционната присъда бъде изменена в частта, касаеща размера на уважената гражданска претенция от 6500,00 лева на 52807,41 лева.
Пред въззивната съдебна инстанция не е провеждано съдебно следствие.
На етап съдебни прения повереникът на жалбоподателката Л. К. Г. – адвокат А., поддържа, че постановената присъда е законосъобразна, правилна и изцяло почиваща на събраните по делото доказателства, с изключение на гражданскоправната част касателно претенцията на жалбоподателката. Л. К.
Г., явила се в съдебно заседание, е посочила, че поддържа съображенията на повереника си.
Подсъдимата В. Г. СТ. се е явила лично в открито съдебно заседание и е била представлявана от защитника си – адвокат Й.. На етап съдебни прения защитникът е заявил становище, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение като не е допуснал увеличение на гражданския иск на жалбоподателката Л. К. Г. след внесеното изменение на обвинението от прокуратурата. Посочва се, че процесното обвинение е за деяние, ивършено въз основа на два документа - нотариален акт № 12 и нотариален акт № 149, които са неистински документи. Изтъква се за безспорно доказано със съответната експертиза наличието на един неистински документ – една техническа скица на Техническата служба в район Банкя, но този документ не бил част от повдигнатото обвинение. По делото и за самите сделки били приложени редица други документи, издадени от държавни органи, които били истински и верни по своето съдържание, като се подчертава, че обвинението не може да се крепи само на догадка дали въпросният нотариален акт е истински или неистински, въз основа на който е постановена осъдителната присъда. Сочи се, че обвинението по чл. 212 от НК има за квалифициращо обстоятелство това, че измамата е извършена в големи размери, като това не е било коментирано нито от прокуратурата, нито от 2 съда, като няма и назначена оценителна експертиза. Поддържа се, че наложеното на подсъдимата наказание е несъразмерно тежко, като първоинстанционният съд не се е съобразил с малкото участие на подсъдимата в инкриминираните деяния, възрастта и социалния статус на вдовица. При условията на алтернативност се моли за оправдаване на подсъдимата поради несъставомерност на деянието с оглед липсата на неистински документ или в случай, че бъде прието обвинението за доказано да бъде намалено наложеното наказание до законоустановения минимум от 3 години, като бъде приложен институтът на условното осъждане.
Подсъдимият Г. К. СТ. се е явил лично в открито съдебно заседание и е бил представляван от защитника си – адвокат П.. На етап съдебни прения защитникът е изложил също съображения, че касателно отказа да бъде увеличен размера на гражданския иск на жалбоподателката Л. К. Г. е било допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяна на присъдата и връщане на делото на етап разпоредително заседание. Адвокат П. е изложила съгласие с казаното от адвокат Й. в пледоарията му касателно несъставомерността на процесното деяние. Алтернативно, ако бъде прието, че е налице съставомерно деяние, е направено искане за намаляване на наложеното наказание поради превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Представителят на държавното обвинение е изразил становище, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. СГП е изразила съгласие с наложените наказания предвид повишената обществена опасност на деянията. По отношение на обжалваната гражданскоправна част от присъдата е посочено, че СРС бил допуснал съществено процесуално нарушение, което според прокурора може да бъде отстранено и от въззивната инстанция като присъдата бъде отменена в тази част.
При упражняване на правото си на реплика адвокат Й. е възразил срещу становището на прокуратурата, като е посочил, че във въззивната инстанция не може да се извърши изменение на гражданския иск особено ако волеизявление в тази насока не е било направено в рамките на устните състезания.
Частният обвинител и граждански ищец И.С.С., редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, а е бил представляван от служебно назначения му повереник – адвокат А.. На етап съдебни прения повереникът е изразил съгласие с постановената присъда като правилна и законосъобразна, както и с размера на наложеното наказание. Касателно обжалваната гражданскоправна част е изразено становище, че СРС бил допуснал съществено процесуално нарушение, което обаче въззивният съд би могъл да отстрани чрез изменение на обжалваната присъда в тази част.
При дадена последна дума подсъдимите лица са направили искане да бъде отменена първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди наведените доводи и оплаквания, намира следното:
С внесения в СРС обвинителен акт на подсъдимия Г. К. СТ.
3 първоначално е било повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно един или различен състав на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, за периода от 30.03.2012 г. до 21.06.2012 г., в гр. София, в съучастие като съизвършител с В. Г. СТ. - извършител използвал неистински документи - нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот: нотариален акт № 11а, том VIII, дело № 2563/1982 г. на Първи нотариус при СРС и нотариален акт № 149, том XII, дело № 2063/1979г. на Първи нотариус при СРС, получил без правно основание чуждо движимо имущество на различни лица в общ размер на 68400 лева, с намерение да го присвои като придобитото имущество е в големи размери, както следва:
1. На 30.03.2012 г. в съучастие като съизвършител с В. Г. СТ. извършител, пред Д.Д. - помощник нотариус по заместване на нотариус П.Т. с район на действие Районен съд гр. София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 056 с адрес на кантората: гр.София, бул.
****, чрез използване на неистински документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11а, том VIII, дело № 2563/1982 г. на Първи нотариус при СРС, който представил пред Д.Д. - помощник нотариус по заместване на нотариус П.Т. и Л. К. Г., като посредством същият се легитимирал за собственик заедно с В. Г. СТ. на поземлен имот с адрес: гр. Банкя, ул. „Рила“ с площ на имота от 503 /петстотин и три/ кв.м. и получил без правно основание по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том 1, рег. №1147, дело № 22/2012 г. като продавач от купувача - Л. К. Г. чуждо движимо имущество - пари на стойност 6500,00 /шест хиляди и петстотин/ лева, собственост на Л. К. Г. ,с намерение да го присвои.
2. На 30.05.2012 г. в съучастие като съизвършител с В. Г. СТ. извършител, пред нотариус Ц.С. с район на действие Районен съд гр.
София, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 030 с адрес на кантората: гр. София, ул. „****, чрез използване на неистински документ - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149, том XII, дело № 2063/1979 г. на Първи нотариус при СРС, който представил пред нотариус Ц.С. и И.С.С., като посредством същият се легитимирал за собственик заедно с В. Г. СТ. на поземлен имот с адрес: гр. Банкя, ул.
„**** с площ на имота от 1044 /хиляда четиридесет и четири/ кв.м. и получил без правно основание по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 050, том II, рег. № 8180, дело № 228/2012 г. като продавач от купувача - И.С.С., чуждо движимо имущество - пари на стойност 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, собственост на И.С.С. с намерение да го присвои.
3. На 21.06.2012г. в съучастие като съизвършител с В. Г. СТ. - извършител, пред нотариус В.Б. с район на действие Районен съд гр. София, вписан в 4 регистъра на Нотариалната камара под № 302 с адрес на кантората: гр.
София, чрез използване на неистински документ - Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 11а, том VIII, дело № 2563/1982 г. на Първи нотариус при СРС, който представил пред нотариус В.Б. и Р.Д.К. и С.С.К., като посредством същият се легитимирал за собственик заедно с В. Г. СТ. на поземлен имот с адрес: гр. Банкя, ул. ***** с площ на имота от 787 /седемстотин осемдесет и седем/ кв.м. и получил без правно основание по Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, том II, рег. № 09808, дело № 0369/2012 г. като продавач от купувачите - Р.Д.К. и С.С.К. чуждо движимо имущество - пари на стойност 52 000 /петдесет и две хиляди/ лева, собственост на Р.Д.К. и С.С.К. с намерение да го присвои.
Спрямо подсъдимата В. Г. СТ. първоначално било повдигнато обвинение със същата правна квалификация и формулировка с пояснението, че отделните деяния – част от продължаваното престъпление, били извършени в съучастие като съизвършител с Г. К. СТ..
В открито съдебно заседание от 12.04.2019 г. е допуснато изменение на обвинението спрямо двамата подсъдими, като прокуратурата е изменила инкриминирания общ размер на чуждото движимо имущество, получено според обвинението от подсъдимите без основание, о т 68400,00 лева в 114707,41 лева, както и отделната сума за деянието по т. 1, както следва: по т.