Решение № 32 от 13.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110204693 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.

И. Х., ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв.П.М. против Наказателно постановление 24-0819-002982, издадено на 23.10.2024г. от Началник група към ОД на МВР -Варна, сектор Пътна полиция - Варна, с което са му наложени : административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на НП. Излага се твърдения, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изцяло допуснатото нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- адв.М., който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на НП, като сочи, че доверителят му не е възприел стоп палката, използвана от служителите на реда.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът М. И. Х. е правоспособен водач на МПС от 2009г., като притежава СУМПС за категория „В“,, и „АМ“. През периода май 2009г. – февруари 2024г. срещу него били издадени и влезли в сила общо 28 наказателни постановления, както и 47 фишове за различни нарушения на ЗДвП.

На 09.09.2024 г., възз.Х. управлявал лек автомобил „Тойота Рав4“ с рег.№ТХ 2228 АН, собственост на Леман М., като бил сам в превозното средство. Около 21:25ч. на същата дата , той се движел в гр.Варна, по ул.“Девня“ посока изхода на гр.Варна.

В същото време св.М. П. и св. Кирил П., двамата полицейски служители в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна изпълнявали служебните си задължения. Те били назначени като екип /автопатрул/ –автоконтрольори в рамките на специализирана полицейска операция по линия на алкохол, наркотици и неправоспособни лица .

Служителите на реда били облечени с формени облекла. Двамата се придвижвали с лек автомобил с обозначителни полицейски знаци, като в района на бензиностанция „Еко“ предприели проверка на водачите от пътния поток. За целта органите на реда спрели служебния автомобил в дясно на пътното платно, малко след бензиностанцията. Двамата излезли от автомобила. Св.П. излязъл на пътното платно и когато забелязал движещият се срещу него, в дясна пътна лента, лек автомобил „Тойота Рав4“ с рег.№ТХ 2228 АН, управляван от възз. му подал сигнал с опъната ръка, с която държал стоп палка, осветявайки я с фенерче и посочил на водача къде да спре. Възз. обаче, вместо да спре на указаното му място, той преминал в лявата лента и ускорил движението на автомобила си посока бензиностанция „Шел“. Органите на реда го последвали със служебния си автомобил, подавайки светлинен сигнал, при което възз. отново не спрял, а влязъл в бензиностанция „Шел“, където бил застигнат и спрян от органите на реда. След установяване на самоличността му, органите на реда го попитали защо не е спрял на подадения сигнал, а възз. отговорил, че се притеснявал да не го тестват за наркотици.

При тези констатации, св.П. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №1429723/09.09.2024г., като описал допуснатото според него нарушение на чл.103 от ЗДвП. Св.П. запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без възражения. Възражения постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, като в тях било посочено,че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, без да посочва какви са те според него.

По така постъпилите възражения АНО сформирал нарочна комисия, която излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, което изцяло възпроиело фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било 2 връчено на жалбоподателя лично на 20.11.2024г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитан актосътавителят П. и неговият колега П. - очевидци на деянието.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетелите П. и П.. Съдът не намери опора в обстоятелствата по делото , за да не се довери изцяло на показанията на органите на реда. Двамата свидетели са случайни очевидци на събитията, които съобщават. За тях не се събраха данни, така щото да се счита, че те са заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, или пък между тях и въззивиника да има отношения пораждащи съмнение в безпристрастността им. Техните показания са взаимно допълващи се. Несъществените разминавания в показанията им са напълно житейски логично оправдани. Все пак се касае за органи на реда, които ежедневно се сблъскват с подобни прояви. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че не е спрял на подаден сигнал със стоп палка на органите на полицията на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 26.11.2020г. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор при ОД на МВР-Варн, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3

3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

При проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не с посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно е посочено, че възз. не е спрял на подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец от контролен органуниформен служител в най-дясната част на пътното платно . Ясно и недвусмислено е 4 административното обвинение, че възз. не е спрял на сигнал за спиране, подаден от контролен орган. Поради това съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.

По този пункт от НП наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.

Отговорността на въззивника по този пункт е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.103 от

ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели П. и П., които свидетелстват, че на 09.09.2024г. въззивникът при управление на лек автомобил и на описаното в НП място при подаден сигнал за спиране от полицейски служител- св.П., същият не е изпълнил задължението си, визирано в посочената разпоредба да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Видно от показанията на свидетелите на възз. е подаден сигнал със стоп палка, като св.П. е осветил палката и у указал къде следва да бъде преустановено движението от възз. Въпреки горното, той се престроил в лява лента и ускорил движение, а в последствие след като е бил последван от полицейския автомобил и при подаден светлинен сигнал отново не е спрял. Даже и да приемем, че не е посочено точно мястото на спиране от полицейския орган, въззивникът е бил длъжен по закон да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. По безспорен и категоричен начин, посредством преки и косвени доказателства, е установено че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил. В тази връзка са показанията на двамата полицейски служители, които свидетелстват, че са възприели водача на автомобила, че са го 5 последвали с оглед спирането му, че са го спрели и установили самоличността му.