Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17582 от 01.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26858/2025
Вид
Решение № 17582
Подписан
01.10.2025
В сила
01.10.2025
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 17582 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110126858 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Б. А. С, ЕГН: **********, с адрес:

************** съдебен адрес: ***********, чрез Еднолично адвокатско дружество ЕИ срещу „Н“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ************ (**********), ****, с която се иска-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума платена без основание в размер на 935 лева.

Твърди се, че сумата от 935 лева е платена без основание, за което се представят 9 бр. разписки.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който се признава иска на основание чл. 237, ал. 1 ГПК.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представени са 9 бр. разписки от системата на „ИИ“ АД, видно от които ищецът е заплатил в полза на ответника както следва:

-на 09.05.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 09.06.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 13.07.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 13.08.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 11.09.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 09.10.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 07.11.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 12.12.2024 г. сумата от 215 лева,

-на 29.12.2024 г. сумата от 215 лева.

Общо ищецът е заплатил на ответника сумата от 1915 лева, като в „разписките“ на „ИИ“ АД няма посочено основание за имуществената размяна.

1

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

В процесния случай не се спори, че ищецът е заплатил сумата от 935 лева без основание, което обстоятелство се признава и от ответника и се цени от съда по реда на чл.

175 ГПК, като признание на неизгоден за нея факт.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/

Въз основа на горния извод на съда сумата от 1935 лева е заплатена от ищеца без основание.

Претендира се връщане само на 935 лева.

Така съдът установява, че сумата от 935 лева е платена при начална липса на основание и иска за връщане на тази сума е основателен.

Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание, начиная от предявяване на иска –12.05.2025 г., до окончателното плащане.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – държавна такса в размер на 50 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:

************ (**********), ****, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК на Б. А. С, ЕГН: **********, с адрес: ********, сумата от 935 лева, платена без основание, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба/12.05.2025 г./ до окончателното изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК: ******,, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на Адвокатско дружество ЕИ, ЕИК:*****, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3