Решение № 5675 от 21.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1663/2024
- Вид
- Решение № 5675
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5675 гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100501663 по описа за 2024 година
Образувано е по молба на въззивника Е. Б. Г. за допълване на решение № 3570/14.06.2024 г. по гр.д. № 1663/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав.
Молителят сочи, че във въззивното решение не са изложени мотиви във връзка с наведеното възражение за погасяване по давност на вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е. към 23.07.2013 г. Освен това, моли решението да бъде изменено и в частта, касаеща разноските, доколкото счита, че ответникът по въззивната жалба няма право на разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК и чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна и третото лице не изразяват становище по искането за допълване на решението.
Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.
Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от страна, която има интерес от допълване на решението, поради което съдът намира, че същата е допустима.
Разгледана по същество молбата за допълване е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение № 3570/14.06.2024 г. по гр.д. № 1663/2024 г. по описа на СГС, II-Ж 1 въззивен състав, е потвърдено решение № 20098170/23.07.2023 г. по гр.д. № 6703/2020 г. по описа на СРС, 28 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. Б. Г. искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „С.Г.Г.“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 847,76 лв. – главница по фактура № 7147585978/05.07.2010 г., издадена от „К.М.Б.“ ЕАД за предоставени мобилни услуги за периода от 05.06.2010 г. до 05.07.2010 г. с падеж – 23.07.2010 г., ведно със законната лихва за периода от 18.07.2013 г. до 07.02.2020 г. в размер на 564,72 лв.; 248,70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 24.07.2010 г. до 30.05.2013 г., 265 лв. – разноски, както и разноски в размер на 903,64 лв. по изпълнително дело № 20148630401766 по описа на ЧСИ С.Х., образувано за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист Следователно, СГС в диспозитива на въззивното решение се е произнесъл по целия предмет на делото, образувано пред въззивната инстанция.
Към решението са изложени мотиви, които са обусловили извода за правилност на решението, формиран от съда. Следва да се посочи, че исканото допълване касае мотивите на решението, които обаче не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК.
Нещо повече, в мотивите на въззивното решение изрично е посочено, че е преклудирана възможността длъжникът да релевира възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основани на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, от което следва, че въззивният съд е взел отношение по твърдението за погасяване по давност на вземанията преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, т.е. към 23.07.2013 г.
Ето защо, молбата за допълване на решението следва да се отхвърли.
Доколкото ответникът по жалбата е представляван от адвокат, представил е доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в присъдения размер, то и при този изход на делото същият има право на присъждане на такива разноски.
Ето защо, молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските, е неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на въззивника Е. Б. Г., вх. № 74988/01.07.2024 г., с която се иска допълване и изменение в частта на разноските на решение № 3570/14.06.2024 г. по гр.д. № 1663/2024 г. по описа на СГС, II-Ж въззивен състав.
Допълнителното решение не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3