Решение № 182 от 02.07.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. *, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500205 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Е.м.з.“ ЕАД, ЕИК*, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Й.-Н., срещу Решение № 122 от 15.03.2024 г ., постановено по гр. д. № 2274/2023 г., по описа на Районен съд-гр. *, 4 - т и състав, с което е отхвърлен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 50, ал. 2 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Л.Н.“ ЕООД , ЕИК*, дължи на жалбоподателя сума в размер на 13289,20 лв., по фактура № 0003462435/31.03.2023 г., за периода от 29.12.2022 г. до 28.03.2023 г. и лихва върху сумата по тази фактура в размер на 531,60 лв., за периода от 12.04.2023 г. до 11.08.2023 г. Със същото жалбоподателят е осъден да заплати на „Л.Н.“ ЕООД сумата от 1661,65 лв., представляваща направени в производството разноски.

1

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изразява се несъгласие с възприетото от районния съд, че не се доказа наличието на потребление и действителният му размер. Прави се собствен доказателствен анализ, от който се стига до извод, че чрез нерегламентиран достъп е извършена промяна в схемата на свързване.

Позовава се на заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, от което ставало ясно, че процесното СТИ не е отчитало консумираната от абоната електрическа енергия. Посочва се, че уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, което освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. В подкрепа на изложеното се прави и изрично позоваване на актове на върховната съдебна инстанция.

Въз основа на изложеното, въззивниковото дружество прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, с което искът да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемото дружество „Л.Н.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Не се явява представител на въззивниковото дружество. Преди неговото провеждане е подадена писмена молба, в която се заявява, че въззивната жалба се поддържа. В нея е инкорпориран и списък с разноски, 2 които се иска да бъдат присъдени. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай, че размерът му е над минималния възможен по наредба. Явява се процесуален представител на въззиваемото дружество, който моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд-гр. *, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани в първоинстанционното производство, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 21.08.2023 г. пред Районен съд-гр. * е образувано заповедно производство по повод на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от „Е.м.з.“ ЕАД, в качеството му на кредитор срещу „Л.Н.“ ЕООД, в качеството му на длъжник, за сумата от 13289,20 лв., дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл.

56 от ПИКЕЕ, за периода от 29.12.2022 г. до 28.03.2023 г., за която има издадена фактура № 3462435 от 31.03.2023 г. и за сумата от 531,60 лв., представляваща лихва за забава за сумата по тази фактура за периода от 12.04.2023 г. до 11.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.08.2023 г. (датата на пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата.

Заявлението е изцяло уважено, като е издадена Заповед № 1047 от 22.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК (започнал да тече считано от 24.08.2023 г.) длъжникът на 07.09.2023 г. е подал писмено възражение, с което е възразил срещу издадената заповед.

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. * гражданскоправен спор е образувано на 20.10.2023 г. по повод на подадена на 19.10.2023 г., в законоустановения по чл. 415, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК едномесечен срок (започнал да тече считано от 26.09.2023 г.) искова молба от „Е.м.з.“ ЕАД, в качеството му на ищец, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Й.-Н., срещу „Л.Н.“ ЕООД, в качеството му на ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, 3 предл. 2, във вр. с чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал.

1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 50, ал.

2 и чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и чл. 86 от ЗЗД за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В исковото производство проведено пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза, по която е изготвено заключение.

С първоинстанционното съдебно решение № 122 от 15.03.2024 г ., постановено по гр. д. № 2274/2023 г., Районен съд-гр. * е отхвърлил изцяло предявения установителен иск, а ищцовото дружество е осъдено да заплати направените в производството разноски в размер на 1661,65 лв.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има, при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за основателни.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в жалбата и формулирания петитум намира, че спорен пред Окръжен съд-гр. * е въпросът налице ли е основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия.

Видно от съдържанието на приложените по делото Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа (л. 27-31 от първоинстанционното дело), чл. 32 от тях бланкетно препраща към регламентирания в ПИКЕЕ ред за преизчисляване на количествата неизмерена електрическа енергия. Съгласно приетите, въз основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ на основание чл. 21, ал. 1, т.

9, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, от Комисията за енергийно и водно регулиране с Протокол № 67/24.04.2019 г., Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г., операторът на съответната мрежа извършва проверки на измервателни системи за съответствието им с изискванията на тези правила.

Приложими към момента на процесната проверка (28.03.2023 г.) са именно 4 посочените правила.

От фактическа страна по делото се установява, че на 28.03.2023 г. служители от отдел „Нетехнически загуби“ към електроразпределителното дружество-жалбоподател са направили такава проверка на обект на въззиваемия. Във връзка с нейното осъществяване въззиваемото дружество е потърсено, като представител на същия не е присъствал по време на проверката. Тя е извършена в присъствието на служител на РУ на МВР, последното уведомено на националния телефонен номер за спешни случаи и представител на Федерацията на потребителите. В резултат на нея е съставен Констативен протокол с № 3035527 от 28.03.2023 г. (л. 42-44 от първоинстанционното дело), в който ясно са индивидуализирани датата, мястото, обектът на проверка, клиентът и абонатният му номер, както и присъстващите при съставянето му лица, в съответствие с изискванията на чл.

49, ал. 3 от ПИКЕЕ от 2019 г. Констатирано е нарушение, което е подробно описано.

Въз основа на този констативен протокол въззивният съд приема за установено, че на 28.03.2023 г., в 15:50 часа, служители на жалбоподателя са извършили проверка на средство за търговско измерване (СТИ) електромер с фабричен №*, обслужващ следния обект на проверка-производствен цех, намиращ се на адрес с.*, ул. *, №*, за който имот е открита партида с абонатен №* и същата е с титуляр „Л.Н.“ ЕООД. В протокола е отразено, че СТИ с фабричен №*, тип *, клас на точност С, година на производство 2019 г., е монтиран в табло ниско напрежение в трафопост селски тип, последният без обособен щит. Констатирано е, че е направена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване на количествата електрическа енергия от СТИ. Промяната се изразява в присъединен кабел AL-R със сечение 4х16 мм преди СТИ. Детайлно е описано, че в единия си край, три от жилата са присъединени към входящи ВП -та 125А на три разнородни фази, а четвъртото жило към нулева шина в табло ниско напрежение, преди СТИ. В другия си край кабелът захранва с електрическа енергия инсталацията на сграда-производствен цех, собственост на „Л.Н.“ ЕООД. По този начин консумираната електрическа енергия не се измерва от СТИ и не се заплаща от потребителя. Проверката е приключила в 16:50 часа.

В съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ от 2019 г. и с 5 оглед вида на констатираното нарушение-промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на СТИ, не е извършван демонтаж и то не е изпращано на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до четиринадесет дни от датата на проверката. Правилната схема на свързване е възстановена от служителите извършили проверката.

Въззивният съд приема, че констативният протокол от проверката е съставен по правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ от 2019 г. и чл. 63, ал. 2 и чл. 65 от Общите условия, доколкото видно от всеки лист на констативния протокол, в неговия долен край, са положени подписите на съставителите му-двама служители на оператора на електроразпределителната мрежа, в отсъствието на управител на дружеството ползвател, поради което същият е подписан и от свидетел, който не е служител на оператора, а е представител на Федерацията на потребителите.

В конкретния случай, електроразпределителното дружество е представило доказателства, че в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ от 2019 г., в седемдневен срок от извършване на проверката е уведомило ползвателя с писмо (л. 45 от първоинстанционното дело) за издадения констативен протокол, с приложен препис от него, и за обстоятелството, че предстои преизчисляване на количеството електрическа енергия по ПИКЕЕ от 2019 г., което видно от представена обратна разписка е достигнало до ползвателя на 10.04.2023 г. (л. 46 от първоинстанционното дело).

От електроразпределителното дружество, с оглед констатациите в протокола, е издадена процесната фактура с № 0003462435 от 31.03.2023 г. (л.