Решение № 776 от 19.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Русе, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520100830 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от „Топлофикация Русе” ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от Изпълнителният директор инж. С. Ж. Ж., чрез юрк. Б. С. против Д. С. Я., ЕГН: **********, с адрес гр.

*******, с които да се признаят за установени по отношение на ответника вземанията на ищцовото дружество с правно основание, както следва: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката на обща стойност 124.04 лева - главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 11 броя фактури, за периода от 25.11.2023 г. до 26.08.2024 г., за имот в гр. *******, с абонатен № *******, ведно със законна лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******* г. на РРС-04.12.24 г. до окончателно изплащане на задължението и на основание чл. 422 във вр.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 10.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от падежа на всяка фактура, който настъпва 45 дни след периода на доставка до 03.12.2024 г. Моли също присъждане на разноски, сторени в заповедното и настоящото производство, включително и за юрисконсултско възнаграждение, за които представя списък.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът е купувач по договор за доставка на топлинна енергия с абонатен № ******* с място на изпълнение в имот, находящ се в гр.

*******. Твърди, че за периода от 25.11.2023 г. до 26.08.2024 г. в описания по-горе имот е доставил и на ответникът е разпределена топлинна енергия на обща стойност 124.04 лева, за което са издадени 11 броя фактури. Твърди, че сумата не е платена и ответникът е в забава За събиране на вземанията си ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № ******* по описа за 2024 г. на Русенския районен съд, IХ гр.с. и срещу ответника е издадена Заповед № 3602 за изпълнение на парично задължение от 05.12.2024 г.

Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК и ищецът е предявил иска си в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК указан от съда.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба 1 от ответника.

В съдебно заседание ответникът Д. С. Я., редовно призоваван се явява лично. Същия признава предявените искове изцяло.

В съдебно заседание ищецът чрез юрик. Б. С. прави искане за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с цена на иска сумата 135,02 лв., от които 124,04 лв. – задължение за доставена и неплатена топлинна енергия и мораторна лихва 10,98 лв. по издадена заповед за изпълнение от 05.12.2024 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ******* г. на РРС.

Видно от представените по делото писмени доказателства Сметко-фактура № 6470925/ 31.12.2023 г., Фактура № 6457877/ 31.12.2023 г., Сметко-фактура № 6500713/ 31.01.2024 г., Фактура № 6487461/ 31.01.2024 г., Фактура № 6517453/ 29.02.2024 г., Сметкофактура № 6530517/ 29.02.2024 г., Сметко-фактура № 6560314/ 31.03.2024 г., Фактура № 6546600/ 31.03.2024 г., Сметко-фактура № 6590140/ 30.04.2024 г., Фактура № 6575748/ 30.04.2024 г., Фактура № 6687344/ 31.08.2024 г., Решение № ОУ-05 от 16.07.2012 г. на ДКЕВР, Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе“ ЕАД, Извлечение от сметка по партида № 03-07-07-20528, Изравнителна справка, Договор № 191/ 04.11.1998 г., Договор № 77/ 18.03.2002 г., Договор № 5675-р/ 25.10.2011 г., Заявление № АС-01051/ 31.10.2006 г., Заявление № АС01047/ 31.10.2006 г., Договор № Д-251/ 07.11.2023 г., Приложение № 2 към договор № Д-251/ 07.11.2023 г., както и от приложеното ч.гр.д. ******* г. на РРС се установи безспорно обстоятелството по делото, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия и нейната стойност за процения период, с отчитане на таксата за услуга „Дялово разпределение“ е 124.04 лева.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото разноски.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалният си представител направи изрично изявление за признание на иска с правно основание, както следва: чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката на обща стойност 124.04 лева - главница, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия по 11 броя фактури, за периода от 25.11.2023 г. до 26.08.2024 г., за имот в гр. *******, с абонатен № *******, ведно със законна лихва от предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. ******* г. на РРС-04.12.24 г. до окончателно изплащане на задължението и на основание чл. 422 във вр. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 10.98 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от падежа на всяка фактура, който настъпва 45 дни след периода на доставка до 03.12.2024 г.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл. 422 от ГПК за основателен и доказан и следва да се уважи.

2

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”

На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 175 лв., за настоящото производство, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, както и 75 лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д.

******* г. на РРС.

Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните

„ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр.

Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от Изпълнителният директор инж. С. Ж. Ж. и Д. С.

Я., ЕГН: **********, с адрес гр. *******, че на осн. чл. 422 от ГПК ответникът Д. С. Я. дължи на ищцовото дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" ЕАД, следните суми: 124.04 лева – главница, представляваща цена на доставена и разпределена топлоенергия по 11 броя фактури, за периода от 25.11.2023 г. до 26.08.2024 г., за имот, находящ се в гр. *******., с абонатен № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.12.2024 г. до окончателното изплащане; 10.98 лева -представляваща законна лихва върху главницата от падежа на всяка фактура до 03.12.2024 г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № *******/2024 г. на Русенски районен съд.

ОСЪЖДА Д. С. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. ******* ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ" ЕАД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление: гр.

Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, представлявано от Изпълнителния директор инж.С. Ж. Ж. разноски в настоящото производство в общ размер на 175.00 лева и по частно гражданско дело № *******/2024 г. на Русенски районен съд разноски в общ размер 75,00 лева.

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3