Решение № 1026 от 30.12.2024, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Шумен, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зара Ех. И.а при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело № 20243630100988 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.357 вр. чл.188, т.2 от КТ.

Подадена е искова молба от Р. Р. Й., ЕГН **********, адрес: ул.“*** срещу „*****“, адрес: гр.***, в която посочва, че с ответната страна е в трудово-правни отношения от 2009г., като тези отношения продължават и до днес. На 04.04.2024 г. му била връчена Заповед №РД-02-1/03.04.2024г., за налагане на Дисциплинарно наказание „ Предупреждение за уволнение", издадена от Директора на „*****“.

Счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С обжалваната Заповед му е наложено наказание „Предупреждение за уволнение" по повод извършена дисциплинарна постъпка по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ.

Работодателя е приел, че не е спазил функционалните задължения, посочени в утвърдената длъжностна характеристика както и правилата за извършване на медицински триаж, съгласно Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина".

Обжалваната Заповед е неясна. От мотивите към нея не се разбира какво е конкретното изпълнителното деяние и какво точно не е спазено. Вменените му задължения с утвърдената длъжностна характеристика са обособени в 5 точки с множество подточки. В Заповедта не е посочено точно кое от изброените задължения не е спазил. Не става ясно и кое не е спазено от задълженията вменени с т. 9 Раздел II на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина". Точка 9 на Раздел II от Наредбата включва пет подточки, всяка, от които съдържа още поне две подточки, като точка 9.2. има дори пет подточки. Точка 9 съдържа общо 25 подточки със задължения и нито една от тях не е посочена в заповедта за 1 налагане на дисциплинарно наказание.

Неяснотата на мотивите възпрепятства и нарушава правото му на защита.

На следващо място, от описателната част на Заповедта става ясно, че се касае за събитие случило се на 13.03.2024 г., когато е бил изпратен на визита на адрес в гр. Шумен, ул. „Люле Бургас" №3 със съмнение за счупен крайник на възрастна жена. На посочения ден в действителност посетили адреса описан по-горе, там в апартамента й, намерили възрастна жена в безпомощно състояние, според него със счупване на бедрена кост. За да и се помогне в случая преценил, че жената трябва да бъде откарана до лечебното заведение за последващо лечение. Тъй като на място били само той и шофьора на медицинския автомобил, помолил лицето което се намирало в апартамента, ако може да осигури помощ за да може пострадалата да бъде пренесена до линейката. Макар същия да се държал нелюбезно, се съгласил и организира хора, които да помогнат с пренасянето на пациентката. След като прегледал и преценил нейните основни жизнени показатели, координирал процеса по пренасянето й до линейката. Вариант, при който той и шофьора на линейката да пренесат пострадалата не беше удачен, тъй като имало огромна вероятност да я увредят допълнително, а и само двама човека не били достатъчни за пренасянето й.

От описаната по-горе ситуация и начина по който е интерпретирана в заповедта остава с впечатлението, че работодателят му е вменил задължение да пренасям лично, физически да носи пациентите от произшествието до специализирания медицински автомобил.

Нито в длъжностната характеристика, нито в цитираната по-горе Наредба, му е вменено пренасянето на ръка или по друг начин на пострадало лице до специализирания медицински автомобил. Използването на носилка в конкретния случай било невъзможно, тъй като имало препятствия, които носилката не може да преодолее.

Допълва, че чл.193 от КТ задължава работодателя да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В случая работодателя не е изпълнил това задължение и не е събрал относимите по случая доказателства. Погледнал е едностранно на ситуацията, като е изслушал и е взел обяснения само от едното лице присъствало на събитието, а именно г-н И. (за когото разбрал, че е син на пострадалата и баща на лицето подало жалбата по случая). Другото лице - шофьор на медицинския автомобил (който присъства през цялото време), не е бил канен да даде обяснения за случилото се. Считам, че това е грубо нарушение на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание.

Допуснатите множество процесуални нарушения на процедурата за налагане на дисциплинарно наказание и липсата на нарушение на трудовите ми задължения, което да е извършил, правят обжалваната заповед изцяло неправилна и незаконосъобразна.

Поради горното, моли да бъде постановено решение по силата на което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №РД-02-1/03.04.2024г., с която му е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“.

Претендира разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковата молба.

2

Оспорват се изцяло, обстоятелствата изложени от страна на ищеца, че в производството по налагане на дисциплинарно наказание са допуснати процесуални нарушения, както и че ищеца в производството не е извършил дисциплинарната постъпка за която е подведен под отговорност.

Противно на изложеното в исковата молба, счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ, реквизити, като в същата подробно са изложени фактите и обстоятелствата, дали основание на работодателят да наложи предвиденото по закон наказание с оглед на извършената от страна на ищеца в производството дисциплинарна постъпка.

При определяне на наказанието са отчетени тежестта на нарушението, както и цялостното поведение на служителят при изпълнение на трудовите му функции.

Безспорно така също е установено, чрез изисканите по реда на чл. 193 от КТ обяснения, а и чрез изисканите от страна свидетелят инж. И. - сведения, че служителят Р. е заставил синът на пострадалата пациентка да намери хора (негови колеги) които да транспортират пострадалата до специализираният автомобил.

Посочените по-горе действия са в пряко нарушение на функционалните задължения, посочени в утвърдената длъжностна характеристика на г-н Р., съгласно която същият е пряко отговорен да осъществява всички необходими мероприятия за оказване на първа помощ и поддържане на жизнените функции на пациента до приемането му в спешно отделение на болничното заведение (т.5 от утвърдената на 10.10.2023 г. длъжностна характеристика на лицето).

Действително при обективни причини, може да изиска помощ от страна на органите на МВР, но в случаят липсват такива причини, още повече че сградата където е бил настъпил инцидента е с работещи асансьор с габарити позволяващ в същият да се настани носилка.

Специализираният автомобил на ЦСМП е оборудван с помощни средства, за транспортиране на пациенти и в сградата не са били налице препятствия, които да не позволяват извозването на пациента, а защитата на здравето на пациента е от приоритетно значение с оглед хуманният характер на професията.

С оглед на това за ответника е било налице задължението, с оглед на здравословното състояние на пациентката да предприеме действия заедно със водача на специализираният автомобил за транспортиране на пострадалата до МБАЛ ***.

Още повече че транспортирането на пациент със счупване бедрена кост е тежко състояние, които могат да доведат до много и трайни усложнения.

Освен силната болка, нестабилност и невъзможност за движение, тези травми могат да доведат до тежки кръвозагуби, които в някои случаи могат да бъдат летални.

Транспортирането на пациент с такава травма трябва да се осъществи от специализиран медицински персонал, с оглед на факта че този медицински екип притежава познанията да извърши стабилизацията на счупването за времето на транспорта, които да компресират фрактурните линии, като по този начин осъществяват спиране на кръвотечението и избягване на възможността за причиняване на допълнителни болки и страдания на 3 пострадалото лице.

Ето защо е недопустимо извозването на пациент в такова тежко състояние да се извърши от лице, без да притежават медицински познания.

Допустимо е при наличие на пречки от обективен характер ( трудна достъпност или други), извозването на пациента до специализираният автомобил да се извърши от немедецински специалист , но в случаят такива пречки не са били налице, доколкото в сградата в която е настъпил инцидента е снабдена с асансьор позволяващ в същият да се настани пациент, заедно с носилката.

Освен посочените по-горе медицински причини изискващи, внимателен подход при транспортирането на пациент в такова тежко състояние, медицински стандарт „Спешна медицина" , който е утвърден Наредба № 3 от 06.10.2017 г. задължава извършването на медицински и транспортен триаж да се осъществяват от спешния мобилен екип, обслужил повикването (точка 9 от раздел II на наредбата).

Безспорно е, че при изчакване на близки на пострадалата, които да я изнесат до специализираният автомобил, за да може същата да се транспортира до лечебното заведение се отнема време, което е нарушение на правилата за извършване на този триаж.

Ето защо счита, че в случаят с поведението си ответникът, на 13.03.2024 г. не е спазил функционалните си задължения посочени в утвърдената длъжностна характеристика и не е спазил правилата за извършване на медицински/транспортен триаж съгласно Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина", което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. чл.187, ал.1, т. 3 и т. 10 от КТ, което е и основание да му се ангажира дисциплинарната отговорност.

По отношение на тежестта на нарушението, е установено че в случаят налагането на наказание по чл. 188, т. 1 от КТ не би съответствало на извършеното, доколкото ищеца в производството е бил наказван за друга дисциплинарна постъпка сторена със Заповед № РД-02-03 от 05.09.2023г. и с оглед на своята повторяемост на нарушенията на трудовата дисциплина, обективно е налице значително по тежко по своят характер виновно неизпълнение на трудовите задължения, което обуславя и налагането на по тежко по размер наказание. Претендира присъждане на извършените деловодни разноски.

В хода на делото всяка от страните поддържа заявените обстоятелства и възраженията.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следно:

По делото не е спорно, и се доказва от представените документи, че по силата на Трудов договор №1/30.12.2009г. ищецът е назначен в Център за спешна медицинска помощ –*** (ЦСМП-***), с място на работа- филиал ***, на длъжността „фелдшер“. На 03.04.2024г. Директора на ЦСМП-*** е издал Заповед №РД-02-1/03.04.2024г., с която на ищеца, на основание чл.187, ал.1, т.3 и 10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, връчена му надлежно на 04.04.2024г.

Ищецът оспорва законността на наложеното наказание, като въвежда възражения касаещи формалната законосъобразност на заповедта, с която е наложено и такива така и за липсата на материалните предпоставки за 4 издаването и.

На първо място ищецът твърди, че не е спазена процедурата по чл.193 от КТ – не са му изискани обяснения във връзка с нарушенията за които му е наложено наказание.

Видно от представените от ответника документи, на 20.03.2024г. на ищеца е връчена покана за даване на писмени обяснения изх.№97-00-12/19.03.2024г., с която на ищеца е предоставена възможност да даде обяснения дали при посещение на адрес на 13.03.2024г., извършен по повод паднала на пода възрастна жена е използвал следните думи: „Кой ще носи сега, бе?

Намерете някой да я смъкне долу, ние няма да си чупим кръстовете“ Също му е дадена възможност да обясни, дали по същото време се е обърнал към шофьора на линейката с думите: „давай да излезем навън, че тука много гадно мирише.“

В цитираната покана е посочено, че изложените действия може да се квалифицират като нарушение на чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ, т.е. злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения; неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.