Присъда № 90 от 28.04.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 90 от 28.04.2025 г., постановена по НОХД № 1655/2024 г. по описа на ПРС, XXVI н.с.

Районна Прокуратура, град П. е повдигнала обвинение против Б.А.Г. с ЕГН: ********** за това, че на 11.05.2022 г., в гр. П., в качеството си на пълномощник на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: 206082675, в кръга на пълномощието си, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и до 12.05.2022 г., в гр.

П., е поддържал заблуждение у Г.А.Т., ЕГН: **********, в качеството му на **** на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: 206082675, че ще закупи за себе си чрез „А.А.“ ЕООД, ЕИК: 205068352, лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“, с номер на рамата WAUZZZFY0J2102593, за сумата от общо 62000 лева, и с това причинил имотна вреда на „Л.В.“ ЕООД, ЕИК: 206082675, в размер на 32000 лева - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК.

По време на разпоредителното заседание прокурорът заяви, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на ощетеното юридическо лице или подсъдимия. На съдебни прения поддържаше повдигнатото обвинение, доколкото същото се установявало от събраните гласни и писмени доказателства. Твърди, че били налице неуредени отношения между подсъдимия и неговия работодател, което е провокирало първия да предприеме действия за да реализира следващата му се според него печалба. Помолил свидетеля Г.Т. да му продаде лекия автомобил ,,Ауди‘‘ на себестойност. Б.Г. получил сумата от 72000 лева за процесното МПС, като на следващия ден превел по сметка на ощетеното юридическо лице сумата в размер от 30 000 лева и задържал за себе си сумата от 32 000 лева, които смятал, че му се дължат. Десет дена преди да обсъди с Г.Т. придобиването на автомобила за себе си, той се бил разбрал с купувача - ,,Й.и Н.‘‘ ООД – Я..

Престъплението било извършено в кръга на пълномощията на Б.Г.. Ето защо, предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание в размер на минимума предвиден в закона от една година лишаване от свобода, което изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години.

Ощетеното юридическо лице ,,Л.В.‘‘ ЕООД депозира искане за конституиране като граждански ищец по делото, но същото беше оставено без разглеждане, доколкото Съдът прие, че молбата произхожда от лице без представителна власт.

По време на разпоредителното заседание защитниците – адв. Н. и адв.А. заявиха, че в хода на досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на техния доверител, като същият изрази съгласие с тях. На съдебни прения адв. Н., че фактическата обстановка по делото била изяснена, като било налице трудност при даване правната квалификация на деянието и дали същото представлява престъпление. Не следвало да се дава вяра на свидетеля 1

Г.Т., че подсъдимият щял да извършва дейността свързана със закупуването и продаването на леки автомобили единствено на база получаваната от него половина от минималната работна заплата. Разрив в отношенията между тях настъпил след като Б.Г. поискал неговия дял от печалбата, като след отказът на Г.Т. да предостави дължимите парични средства, подсъдимото лице решило да си вземе парите. Единственият елемент, чрез който Б.Г. е въвел в заблуждение Г.Т. бил, че ще купи лекия автомобил за себе си. Действията на първия се изразявали в прихващането на пари. От друга страна свидетелят Г.Т. признавал, че дължи пари на подсъдимия, но не признавал техния размер.

Адвокат А. и Б.Г. се присъединиха към казаното от адв. Н., като по време на последната си дума подсъдимият поиска справедливост.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б.А.Г. с ЕГН: ********** е роден на *****, в гр.А., олб.П., *****, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ като **** на „А.Л.Г.“ ЕООД, живущ в с. И., обл.П., ул."Р" №***.

Подсъдимият извършвал търговска дейност по покупко-продажбата на МПС посредством „А.А.“ ЕООД, като това дружество било учредено на 13.04.2018 г. Първоначално формално собственик на капитала и **** бил свидетелят К.Г., който бил чичо на подсъдимият, но реално цялата дейност се извършвала от последния, който за целта бил упълномощен с нарочно пълномощно от 03.05.2018 г. Впоследствие на 03.08.2022 г. свидетелят К.Г. прехвърлил дружествените си дялове изцяло на Б.Г., който така станал едноличен собственик и **** на дружеството.

На 14.08.2020 г. Б.Г. сключил трудов договор № 97 от същата дата с „Л.“ АД, представлявано от свидетеля А.Т., по силата на който той бил назначен на длъжност „шофьор, лек автомобил до десет места“. Дейността на работодателя била свързана основно с ипотечно кредитиране.

Дружество ,,Л.В.‘‘ ЕООД било дъщерно на ,,Л.‘‘ АД, като макар и свидетелят А.Т. да бил **** на двете, синът му свидетелят Г.Т. бил неформалният ръководител.

Подсъдимият провеждал разговори със свидетеля Г.Т., докато двамата пътували и така се зародила идеята да започнат да търгуват с коли, като първият избира, внася и продава същите, а вторият да финансира с парични средства дейността, като реализираната печалба да бъде разделяна.

Така била постигната уговорка Б.Г. да бъде прехвърлен в свързаното с ,,Л.‘‘ АД дружество – „Л.В.“ ЕООД, което се занимавало с лизинг на леки автомобили.

На 01.07.2021 г. било подписано споразумение между подсъдимия и неговия работодател, че прекратявали трудовото му правоотношение по взаимно съгласие. Същевременно още на същата дата – 01.07.2021 г., бил сключен трудов договор между и „Л.В.“ ЕООД и Б.Г., като последният бил назначен пак на длъжност „шофьор, лек автомобил до девет места“.

В изпълнение на постигнатата уговорка, подсъдимият започнал да търси 2 и намира леки автомобили, които се предлагали за продажба в различни интернет платформи, които можело да бъдат закупени на изгодна цена, а след това да бъдат продадени на печалба, като било наето и място служещо за паркинг, където да се съхраняват същите.

На 08.07.2021 г. бил сключен комисионен договор между „Л.В.“ ЕООД, чрез ****я А.Т. и Б.Г., по силата на който от дружеството възлагало на последния срещу възнаграждение да сключва от свое име и за тяхна сметка правни сделки, включително договори за лизинг, покупко-продажби, наеми и всякакви други договори, свързани с МПС, които „Л.В.“ ЕООД имало право да осъществява, като извършва всички съпътстващи ги фактически и правни действия и сделки, в това число да придобива МПС и други лизингови активи чрез договор за покупко-продажба с дилъри или други договори и да извършва разпоредителни действия с тях. Същевременно подсъдимият се задължавал да прехвърли в десетдневен срок, считано от датата, когато правата и задълженията са възникнали за него, на доверителя си, който пък бил длъжен да ги приеме. Наред с горното Б.Г. имал право да получи комисионна в размер на петдесет процента от получената печалба в резултат на сключените от него сделки, предмет на договора. Същата следвало да се заплати в седемдневен срок, считано от сключването на сделката и получаването на сумата по нея, а самото плащане следвало да се извърши единствено в брой.

С нотариално заверено пълномощно отново от дата 08.07.2021 г. подсъдимият бил упълномощен изрично да представлява „Л.В.“ ЕООД, като извършва сделки с трети лица във връзка с покупко-продажбата на МПС, собственост на дружеството. В това число да сключва договори за лизинг, покупко-продажба, наем и всякакви други договори, свързани с МПС, собственост на неговия работодател, както и да подава молби от името на работодателя си за участието в нотариални производства по повод на горните договори, и да представлява дружеството и клоновете му пред органите на МВР и Отдел „Пътна полиция“, КАТ и т.н., като извършва фактически и правни действия по повод на първоначална регистрация на МПС, промяна в регистрацията, временно спиране и пускане в движение на МПС, заявяване на временни транзитни регистрационни табели, издаване на дубликат на СРМПС, включително подаване на заявления, заплащане на държавни такси, представителство пред административни органи, попълване на декларации и заявяване на обстоятелства, подаване и получаване на документи. Да управлява и използва всички МПС, собственост на „Л.В.“ ЕООД по пътната мрежа в Република България и на територията на ЕС.

С пълномощно от 25.10.2021 г. били упълномощени и свидетелите Н.П., А.А., А.С., М.Щ., В.С., да представляват „Л.В.“ ЕООД, като сключват сделки с трети лица, включително договори за покупко-продажби, наеми и всякакви други договори, свързани с МПС собственост на дружеството. Да подават молби за участие в нотариални производствада, представлява дружеството и клоновете му пред органите на МВР и Отдел „Пътна полиция“, КАТ и други административни органи.

3

Цялата дейност свързана с намирането на коли, техният внос, евентуален ремонт, подготовка за продажба, договарянето с потенциални клиенти и самите продажби били осъществявани единствено от подсъдимото лице. Предварително, обаче била задавана цена от свидетеля Г.Т. под която не можело да се слезе при продажбата, като неговата била и последната дума за това дали да има сделка и при какви условия да бъде тя. Налице били и случаи, когато продажбата на даден автомобил се забавяла, което предизвиквало дори и продаването й на себестойност или загуба.

На 08.12.2021 г. дружеството „Л.В.“ ЕООД закупило лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“ /Ку5/, с рама № WAUZZZFY0J2102593, бял цвят, без регистрационни табели, като същото било закупено от дружеството „Адеса“, което било регистрирано в Б., за сумата от 29550 евро. На 13.12.2021 г. подсъдимият приел горното МПС, ведно с ключовете и приложените документи към него.

На неустановена дата в началото на месец май 2022 г. свидетелят Г.Н. пътувал до гр. София заедно със сина си – свидетелят В.В., за да харесат лек автомобил, който да закупят. Понеже нищо не им допаднало на връщане те разгледали публикуваните онлайн обяви и видели тази, която била от гр. П. и се отнасяла за лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q5“, с рама № WAUZZZFY0J2102593, бял цвят. След като позвънили по телефон *** те се свързали с подсъдимия. Още на същия ден си уговорили среща, като последният ги завел до паркинга, който се намирал на територията на Международния панаир в гр. П. и там те огледали и дори шофирали горното МПС, като взели решение да закупят колата, като уговорката била продажната цена да бъде в размер от 72500 лева.

В тази връзка няколко дни по-късно Г.Н. упълномощил сина си – свидетелят В.В., който да изповяда сделката.

Същевременно Б.Г. имал нужда от финансови средства, доколкото искал да създаде семейство. Към този момент, обаче не бил получил никакви пари от свидетеля Г.Т. по повод дейността свързана с вноса и продажбата на коли. В разговор между подсъдимия и Г.Т. в мобилно приложение, последният заявил, че уговорката им остана, като ще делят 50 на 50, но след като платят на японците.

Тези неразбирателства в дейността им станала достояние и на свидетеля Д.Г., който чул в разговор между Г.Т. и Б.Г., последният да изрича на висок тон думите ,,всеки път при всяка продажба има за японците, за нас кога ще има‘‘.

На 11.05.2022 г., в гр. П., Б.Г. споделил на свидетеля Г.Т., че желаел да закупи въпросния лек автомобил ,,Ауди‘‘ за себе си. Г.Т. се съгласил, като заявил, че продажната цена ще бъде на себестойност в размер от 62 000 лева без печалба за дружеството. Уговорката била ,,Л.В.‘‘ ЕООД да продаде колата на „А.А.“ ЕООД, което се представлявало от подсъдимото лице.

След това на 11.05.2022 г., Б.Г. поискал от колегите си да подготвят договора за покупко-продажба, ведно с всички останали необходими 4 документи, като в него за купувач да се посочи „А.А.“ ЕООД, а уговорената цена да е 62000 лева, а самата сделка щяла да се изповяда на 12.05.2022 г.

Юрисконсултът на дружеството – свидетелят Д.Г. изготвил документите, необходими за покупко-продажбата, като в разговор с него Б.Г. изрично споменал, че колата си я купувал за себе си и че за това се бил „разбрал с Ж.“, визирайки свидетелят Г.Т..