Решение № 94 от 22.03.2021, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 94 гр.Кюстендил, 22.03.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА

СТОЙЧЕВА при секретаря Ирена

Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 569 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.11, ал.1,т.1,б. „б“ от Закона за автомобилните превози.

„А.ш.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.К., чрез пълномощника адв. М.К., оспорва заповед № РД-01-597/23.11.2020г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила се обосновава с твърдения за ненадлежно връчване на административните актове, във връзка с които е постановена оспорената заповед, вкл. на уведомлението по чл.26 от АПК, както и на обжалвания административен акт. Сочи се, че връчването е на лице, което не е работник или служител на дружеството, нито е законен представител на дружеството. Налице са доводи за липса на мотиви на заповедта, относими към фактическото основание за постановяването й. Твърди се материалноправна незаконосъобразност на заповедта поради недоказаност на основанията по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът

- изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез пълномощника си гл. юк г.и., представя писмено становище за оспорване на жалбата като недопустима и неоснователна.

Сочи се, че обжалваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в надлежната писмена форма, при спазване на административнопроизовдствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Счита се за надлежно уведомен търговецът за започналото административно производство чрез връчване на уведомлението на негов пълномощник. Налице са доводи за осъществено материалноправно основание по чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗАвтПр, доколкото превозвачът не е представил доказателства за установяване на финансова стабилност. Прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.

Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

С оспорената заповед

№

РД-01-597/23.11.2020г., изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на осн. чл.11, ал.1, т.1, б. „б“ във вр. с чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр и чл.

6, чл.9, ал.3, т.2, б. „а“ и чл.14а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, прекратява правата, произтичащи от лиценз на Общността № 19876 за превоз на товари, издаден на 02.10.2018г. на „ А.ш.“ ЕООД /т.1/; отнема 1 брой заверено копие към лиценза /т.2/ и нарежда да се отпише от регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтПр, моторното превозно средство, вписано към лиценза /т.3/.

Заповедта е мотивирана с оглед данните от направена справка в регистър „Лицензи“ на ИА „АА“, при която е установено, че превозвачът „А.ш.“ ЕООД не отговаря на изискването за финансова стабилност по чл.7, ал.2, т.3 и ал.6 от ЗАвтПр. и чл.6 от Наредба № 11/2002г.

Във връзка с горната констатация, органът е цитирал доклад изх. № 11-17-515/17.01.2020г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, както и издадената от последния заповед № РД-14-3038/15.10.2019г., с която на осн. чл.107, ал.1 вр. с чл.106а, ал.1, т.6, б.“в“ и ал.2, т.5 от ЗАвтПр. е наложена принудителна административна мярка на дружеството-превозвач „временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на товари до отстраняване на несъответствието с изискването за финансова стабилност, но не повече от три месеца“. Сочи се, че в 3-месечния срок, превозвачът не е представил документи, предвидени в закона и Наредбата, удостоверяващи, че отговаря на изискването за финансова стабилност, поради което показателят за финансова стабилност по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г. на същия е равен на нула – не е доказана финансова стабилност за нито един автомобил и следва отнемане на завереното копие на лиценза общо 1 брой, както и отписване от регистъра по чл.6, ал.1 от закона на МПС, с което се извършва дейността от превозвача; че доказването на финансова стабилност следва да се извършва ежегодно съгласно чл.6, ал.7, т.3 от Наредба № 11/2002г., но в случая такива документи не са представени от превозвача, вкл. след уведомяването му по реда на чл.26 от АПК за започналото административно производство.

Издадената заповед е изпратена по пощата с писмо рег. № 11-17-515/4/23.11.2020г. на изп. директор на ИА „АА“ на адреса на дружеството и е връчена на 09.12.2020г. на М.Н. - технически сътрудник, видно от известие за доставяне на л.57 от делото. Жалбата е подадена директно в съда на 22.12.2020г.

Административният орган е приложил цитираната в заповедта, заповед № РД-14-3038/15.10.2019г., издадена от началника на ОО“АА“- гр. Кюстендил за налагане на ПАМ, която е издадена въз основа на АУАН № 266937/15.10.2019г. и извършена справка в информационната система на ИА „АА“, при която е установено, че превозвачът „А.ш.“ ЕООД не е представил в срок изискуемите документи, с които да докаже, че отговаря на изискванията за финансова стабилност.

Административното производство, приключило с оспорената заповед, е започнало въз основа на доклад на началника на ОО “АА“- гр. Кюстендил с рег. № 11-17-515/17.01.2020г. В същия е цитирана заповедта за налагане на ПАМ, като се сочи, че в тримесечния срок по заповедта, превозвачът не е подал справка за финансова стабилност с приложени към нея документи съгласно чл.6 от Наредба № 11/2002г., което се потвърждава и от проверка в база данни „Лицензи“ на ИА „АА“, извършена след изтичане на 3-месечния срок. Приема се, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност и се прави предложение за започване на процедура за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза за превоз на товари.

Следва писмо изх. № 11-17-515/1/10.02.2020г. на изп. директор на ИА „АА“, с което на осн. чл.26, ал.1 от АПК уведомява превозвача за образуваното административно производство за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза на Общността, като му предоставя 7-дневен срок за изразяване на становище и представяне на доказателства, вкл. такива, удостоверяващи финансова стабилност. Посочено е, че при непредставяне на документи за финансова стабилност ще се издаде заповед за прекратяване на правата, произтичащи от издадения лиценз на Общността. Писмото е получено на 06.04.2020г. от Радослав Кирилов като пълномощник на дружеството / вж. л.65 и 66 от делото/.

Към административната преписка са приложени: заявление вх.№ 30-13-00-516/16.01.2020г. на управителя на „А.ш.“ ЕООД, ведно със справка за доказване на финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г. за един брой заверени копия на лиценза; застрахователна полица от 15.01.2020г. за сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок от 1 година; договори от 01.09.2018г. за ползване на офис от страна на дружеството и за счетоводно обслужване; справка за наличие/липса на задължения от електронната система RegiХ, разпечатана на 17.01.2020г. от интернет страницата “Система за международен обмен на информация RegiХ“ , видно от която субект с ЕИК, идентичен с този на превозвача, има задължения към държавата; писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа на 16.04.2018г., видно от което управителят на дружество „А.ш.“ ЕООД упълномощава

Радослав Венциславов Кирилов с адрес, съвпадащ с адреса на управление на дружеството, с право да го представлява пред органи и институции, вкл. ДАИ и ИА „АА“ по всякакви въпроси, касаещи дружеството, включително при проверка на всякакви контролни органи, като подписва, подава, получава протоколи, актове, молби, заявления, решения, декларации и всякакви други документи и за издаване на документи, удостоверения, справки и други; да подава и подписва всякакви документи на хартиен носител и по електронен път; да го представлява пред ДАИ като подаде и получи карта за професионална квалификация на водач на МПС и лицензии. Във връзка с подаденото заявление, е изпратено писмо изх. № 30-12-00-516/1/22.01.2020г. на началник отдел „Лицензии“ на ИААА с адресат управителя на „А.ш.“ ЕООД, с което последният е уведомен, че според справка в системата на НАП и издадено удостоверение по реда на чл.87, ал.11 от ДОПК, дружеството е със задължения, с оглед на което му е указано да докаже финансова стабилност.

По делото са представени: заявление № 30-01-17-1366/19.09.2018г. от управителя на „А.ш.“ ЕООД за издаване на лиценз на Общността за международен автомобилен превоз, ведно със справка от 17.09.2018г. за доказване на финансова стабилност – приложение № 3 към чл.6, ал.8 от Наредба № 11/2002г. за един брой заверено копие на лиценза; застрахователна полица от 11.07.2018г. за сключен договор за застраховка по чл.6, ал.3 от Наредба № 11/2002г., със срок от 1 година и трудов договор за длъжността „управител транспорт“.

Органът е представил заповед №

РД-08-344/17.08.2018г., изд. от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която оправомощава изпълнителния директор на ИА „АА“ да издава лицензии на Общността, както и да отнема заверени копия на издадени лицензии на Общността.

Оспорващият е приложил към жалбата извлечение от търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството, от което е видно седалището и адреса на управление ***, а в съдебно заседание са представени: заверено копие от лиценз № 19876 от 02.10.2018г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден на „А.ш.“ ЕООД за срок до 01.10.2028г., както и справка за актуално състояние на всички трудови договори към 22.12.2020г. на „А.ш.“ЕООД, в която не фигурира името на лицето получило оспорената заповед М.Н..

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – спазен е преклузивният срок по чл.149, ал.1 АПК за подаването й; същата изхожда от представител на адресата на заповедта, която представлява индивидуален административен акт, засягащ пряко неговите права и интереси. Жалбата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Възражението на пълномощника на ответника за просрочване на жалбата е неоснователно. Видно от известие за доставяне на л.57 от делото, писмото, с което е изпратена оспорената заповед, е получено на 09.12.2020г. на М.Н. - технически сътрудник, а жалбата е подадена директно в съда на 22.12.2020г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, счита същата за законосъобразен индивидуален административен акт. Съображенията са следните:

По отношение компетентността на органа, се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ като орган по см. на чл.11, ал.1, т.1 от ЗАвтПр. вр. с чл.7, ал.1 от ЗАвтПр във вр. със Заповед № РД-08-344/17.08.2018г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Страните не спорят по компетентността.

Заповедта е в писмена форма, съдържа дата на издаване и издател, адресат, ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, съдът счита, че в заповедта освен правното основание за нейното издаване, са изложени и ясни фактически основания, с оглед на което е изпълнено изискването за надлежно мотивиране на административния акт по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. В заповедта не е посочено изрично кое от изискванията за финансова стабилност не е било изпълнено от превозвача, но конкретното фактическо основание за издаването й би могло да се изведе от документите, съдържащи се в административната преписка и предхождащи издаването й, а именно – докладът от началника на ОО“АА“ – Кюстендил и заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. В последната е посочено, че с непредставянето в срок на изискуемите документи, с които да гарантира, че отговаря на изискванията за финансова стабилност, превозвачът е престанал да отговаря на изискванията за финансова стабилност, уредени в параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) №1071/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета, и на чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтПр. С оглед изложеното в посочените документи и препращането към условията, свързани с изискването за финансова стабилност по параграф 1 и параграф 2 на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 г., следва да се приеме, че възприетото от органа фактическо основание за издаване на процесната заповед е хипотезата на липса на достатъчно ресурси, с които превозвачът може да гарантира за нормалното стартиране и функционирането на транспортното предприятие, т. е. първата предпоставка за установяване на финансовата стабилност на превозвача по чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАП. Освен това административният орган не излага никакви доводи, относими към втората предпоставка за финансова стабилност, посочена в чл. 7, ал. 6, изр. 1 от ЗАП – липсата на задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са отсрочени или разсрочени по реда на ДОПК. Съдът намира, че не е необходимо административният орган и да изброява в заповедта конкретните изискуеми документи, доколкото същите, както и срокът за представянето им са посочени в чл. 6, ал.7 и ал. 8 от Наредба № 11/2002г.