Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2368 от 15.11.2019, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2535/2019
Вид
Определение № 2368
Подписан
15.11.2019
В сила
27.03.2020
Състав
СТЕФКА ТОДОРОВА МИХОВА, ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИВАНОВ, БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ

Цитирани разпоредби

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2368 гр. Пловдив, 15.11.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ с-в, в закрито заседание на 15.11.2019г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ХРИСТО ИВАНОВ разгледа докладваното от съдията Михова гр.д. №

2535 по описа за 2019г., като за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 29729/17.10.2019г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от „Акил Пропърти“ЕООД,ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:град Пловдив, ул.“Георги Бенев“№7, чрез процесуалния представител адв. Т. Т., длъжник по изп. дело №379/2018г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц., срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се налагане на възбрана и насрочване на опис на 23.10.2019г. на недвижим имот, находящ се в град ******, ул.“****“№7. По изложени доводи за несъразмерност на предприетите изпълнителни способи с размера на задължението се иска отмяна на обжалваните изпълнителните действия.

Взискателят по изп. дело не е изразил становище по жалбата.

Налице са мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК от

ЧСИ, в които мотивира становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като обсъди оплакванията в жалбата и взе предвид събраните по делото доказателства намери същата за процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно приетото в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 г., законодателят ограничи възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според нормите на чл. 435, ал. 2 ГПК

/действаща редакция - изм, бр. 86 от 27.10.2017 г. / и, ал. 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител:

1/ постановлението за глоба; 2/ насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3/ отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4: отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;

5/ определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6/ отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7/ разноските по изпълнението и 8/ постановлението за възлагане.

Разпоредбата на чл. 442а е въведена със

ЗИДГПК /ДВ бр. 86/27.10.2017 г. / и с нея е прието изискването за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението. Преценката за тази съразмерност се основава на данните и обстоятелствата по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. С ал. 2 е предоставено правото на длъжника да направи възражение за несъразмерност и при такава констатация съдебният изпълнител вдига съответните обезпечителни мерки. От съдържанието на нормата следва, че възражението на длъжника е пред съдебния изпълнител, който осъществява принудителното изпълнение и в чиято компетентност е преценката дали не е нарушена разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразното поради явна несъразмерност принудително изпълнение.

Същевременно разпоредбата на чл. 442а ГПК не предвижда право на обжалване отказа на съдебния изпълнител да уважи възражението, нито такава процесуална възможност се извежда от чл. 435, ал. 2 ЗЗД, към която липсва препращане. От изчерпателността на посочените в чл. 435, ал. 2 ГПК и чл. 435, ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва, следва, че посоченото действие не подлежи на обжалване и това предпоставя недопустимост на жалбата.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

О П Р Е Д Е

Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 29729/17.10.2019г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от „Акил Пропърти “ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:град ******, ул.“****“№7,, длъжник по изп. дело №379/2018г. по описа на ЧСИ М.

С.-Ц., срещу действия на съдебния изпълнител изразяващи се налагане на възбрана и насрочване на опис на 23.10.2019г. на недвижим имот, находящ се в град ****, ул.“*****“№7.

Определението подлежи на обжалване с честна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.