Решение № 66 от 28.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. С.З., 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901384 по описа за 2021 година

Производството е на основание по чл.422 от ГПК.

Образувано по искова молба от Р. В. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр.С.** против ИЛЧ. В. ИЛЧ. с ЕГН: **********, с адрес: град С.З.*** с цена на иска: 52 885,64 лв. (27040 евро) и правно основание чл. 422 ГПК .

Изложено е в исковата молба, че ИЛЧ. В. ИЛЧ. е издал на 26.10.2018г. запис на заповед, с който се е задължил при предявяването му на падежа 26.04.2019 година без разноски и без протест да заплати на поемателя Р. В. Ж. сумата 27040 (двадесет и седем хиляди и четиридесет) евро. Твърди се, че на падежа, а и впоследствие, сумата не е платена.

Посочено е, че за събиране на дължимата, но неплатена на падежа сума, ищецът е поискал и получил заповед за изпълнение № 951 от 14.07.2021 година и изпълнителен лист от 14.07.2021 година по частно гражданско дело № 3287/2021 г. по описа на Районен съд С.З., образувано е и изпълнително дело № 20218700400532 по описа на частен съдебен изпълнител И.Д.С., с peг.

№ 870 на КЧСИ, Район на действие Окръжен съд С.З..

Сочи се, че на 13.09.2021 година на ищеца е връчено разпореждане № 2133 от 31.08.2021 година по частно гражданско дело № 3287/2021 г, по описа на Районен съд С.З., с което му се указва да предяви иск относно вземането си 1 и довнесе държавна такса, по причина, че по делото е постъпило възражение от длъжника, с което същия заявява, че не дължи търсената сума.

Ето защо, ищецът предявява настоящия иск, с който моли, след като докаже истинността на твърдяното от него, да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ИЛЧ. В. ИЛЧ. съществуването на вземането на Р. В. Ж., посочено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 951 от 14.07.2021 г. издадена по ч.гр.д. № 3287/2021 г. по описа на Районен съд С.З., а именно: за сумата 27040 (двадесет и седем хиляди и четиридесет) евро главница по Запис на заповед, издаден на 26.10.2018 година от същия ИЛЧ. В. ИЛЧ., ведно със законна лихва върху същата сума, считано от 12.07.2021 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда до окончателното им изплащане.

Моли, да се присъдят в тежест на ответника всички съдебни и деловодни разноски, сторени за ч.гр.д. № 3287/2021 г. по описа на Районен съд С.З., а също и разноските за настоящото производство.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените установителни искове по основание и размер, като моли да се кредитират направените възражения против тях.

Оспорва направените твърдения от ищеца затова, че ответникът по делото е издал на 26.10.2018г. запис на заповед, с който се е задължил при предявяването му на падежа 26.04.2019г. без разноски и без протест да заплати на поемателя Р.Ж. сумата от 27 040.00 (двадесет и седем хиляди и четиридесет евро). Твърди, че представеният по делото запис на заповед, въз основа на който е образувано заповедното производство пред Районен съд С.З. не е редовен от външна страна и е нищожен поради следните съображения:

Заявява, че видно от съдържанието на представения запис на заповед, в същия не се съдържа задължение ответникът „при предявяване на записа на заповед на падежа му 26.04.2019г. без разноски и без протест“ да заплати на ищеца претендираната сума. Сочи, че видно от горния ъгъл и началото на текста на записа на заповед, в същия е посочено: "Запис на заповед - Платим на предявяване без протест и разноски“ за сумата от 27040 евро (двадесет и седем хиляди и четиридесет евро). Посочва се, че в частта „Платим на 2 предявяване без протест и разноски“ има препращане под черта към: „чл.536, ал.2 от Търговския закон: Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване“. Изложено е, че същевременно в записа на заповед е посочен още един падеж - 26.04.2018г., като върху тази дата, изписана цифром и словом има изтривания и добавки, които според ищеца представляват падеж на плащане - 26.04.2019г. В тази връзка, ответникът моли съдът да приеме, че падежът на плащане следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.

Излага аргументи, че съгласно чл.486 от Търговския закон падежът на менителницата, респ. на записа на заповед по силата на препращата разпоредба на чл.537 от Търговския закон може да бъде определен: на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. Заявено е, че с ал.2 от посочената разпоредба законодателят е прогласил за нищожна менителница, която е издадена с падежи, определени по начин, различен от изчерпателно изброените, както и на такава с последователни падежи. Посочва се, че видно от представения запис на заповед, падежът на плащане на същия не е определен съгласно предвидения в чл.486 от Търговския закон начин. Твърди се, че падежът на представения запис на заповед е отразен по два начина - на предявяване /по чл.486, ал.1, т.1 от Търговския закон - „Платим на предявяване без протест и разноски“ и на определен ден/по чл.486, ал.1, т.4 от Търговския закон/.

Заявено е, че нарушаването на императивните изисквания на чл.486, ал.1 от Търговския закон за начините на определяне на падежа на записа на заповед е основание за нищожността на ценната книга съгласно чл.486, ал.2 от Търговския закон, като в тази връзка посочва съдебна практика на Върховен касационен съд.

Според ответника, представеният запис на заповед не удостоверява твърдението на ищеца за поемане от ответника на задължение при предявяване на записа на заповед на падежа „26.04.2019г.“ да заплати на поемателя. Твърди се, че видно от съдържанието на процесната ценна книга, в частта „Падеж“ е посочено 26.04.2018г., а не както е посочил ищеца 26.04.2019г., като е изписано словом „двадесет и шести април две хиляди и осемнадесет година“. Сочи се, че върху посочената дата и изписването й словом са налице изтривания и добавки между редовете. Заявено е, че в представения запис на заповед е посочената дата на издаване - 26.10.2018г., 3 поради което се явява невъзможно падежа на плащане по записа на заповед да е на дата преди издаване на записа на заповед. Според ответника, посоченото обстоятелство опорочава валидността на записа на заповед.

На следващо място сочи, че в частта „Поемател“ от записа на заповед данните на физическото лице - поемател са изписани ръкописно от друго лице, различно от ИЛЧ. В. ИЛЧ.. В тази връзка, изрично оспорва автентичността на ръкописно изписания в бланката на записа на заповед в частта Поемателя: „Р. В. Ж., с ЕГН:***, с л.к. №***, изд. на 27.08.2011г. от МВР- С.“ да е изписана от ИЛЧ. В. ИЛЧ.. Ответникът твърди, че не се е задължил да заплати претендираната сума в полза на ищеца. Отбелязва, че липсата на името на лицето, на което или на чиято заповед следва да се плати, прави записа на заповед нередовен от външна страна. Заявено е, че наличието на ръкописно изписан текст от две различни лица в бланката на процесния запис на заповед, както и наличието на изтривания и добавки между редовете в записа на заповед, представляват външен недостатък по смисъла на чл.178, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс, които разколебават материалната доказателствена сила на документа, придадена му по силата на чл.180 от ГПК.

Изложено е, че в случай, че настоящият съдебен състав не приеме гореизложените възражения за нищожност на процесния запис на заповед за основателни и приеме, че падежът на записа на заповед е определен „на предявяване“, то липсват доказателства и твърдения за предявяване на записа на заповед на ответника, поради което и не е настъпила изискуемостта на вземането.

Посочено е, че предявяването на записа на заповед, когато падежът е уговорен „на предявяване“ е условие за настъпване на изискуемостта на вземането по отношение на издателя. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК процесният запис на заповед не е бил надлежно предявен, от което следва, че вземането за сумата по него, по отношение на издателя не е било изискуемо и не е било налице основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК и съответно предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни.

Твърди се, че представеният запис на заповед е нищожен поради липса на предвидените в чл.535, т.4 и т.6 от Търговския закон реквизити „място на издаване“ и „място на плащане“. Ответникът счита, че посочването на място 4 на издаване: „град С.“ и място за плащане: „град С." не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания за реквизити на менителничния ефект, които предполагат посочване на точно определен адрес на издаване и плащане. Сочи се, че непълнотата на записа на заповед не може да бъде преодоляна по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 от Търговския закон, тъй като посоченото до името на издателя местожителство - град С.З. и адресът в него - ул. *** е различно от посоченото населено място на издаване и на плащане град С.. Посочено е, че записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма.

Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535 ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован „запис на заповед" и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. Отбелязва се, че нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл са изложени аргументи по чл.536, ал.1 и се твърди, че липсва абсолютна яснота относно конкретното място, в което при настъпване на падежа издателят и платец ще може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят - да упражни насрещното си право да получи плащането като се легитимира с ценната книга. Заявява се, че липсата на предвидените в чл.535, т.4 и т.6 от Търговския закон реквизити „място на издаване" и „място на плащане" обуславят нищожността на процесния запис на заповед.

Според ответника, от представения запис на заповед е видно, че същият съдържа уговорка „без протест и без разноски". В тази връзка, на основание чл.531, ал.2 от Търговския закон ответникът прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. Счита, че дори да се приеме, че падежът на плащане е на определена дата - дали 26.04.2018г., дали 26.04.2019г. претендираното вземане е погасено по давност с изтичане на предвидения в чл.531, ал.2 от Търговския закон едногодишен срок от падежа, предвид съдържаща се уговорка в записа на заповед „без разноски“.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане и поради изтичане на тригодишния давностен срок.

Моли, настоящия съдебен състав да постанови решение, с което да отхвърли предявения установителен иск от Р. В. Ж., ЕГН: ********** за 5 установяване по отношение на ИЛЧ. В. ИЛЧ. съществуването на вземане на Р.

В. Ж., посочено в Заповед за изпълнение за парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с №951 от 14.07.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 3287/2021 г. по описа на Районен съд - С.З. за сумата 27 040 (двадесет и седем хиляди и четиридесет) евро главница по Запис на заповед, ведно със законна лихва за забава върху същата, считано от 12.07.2021 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

Претендира всички сторени по делото разноски.

По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът допълва и пояснява предявения иск.

Намира за неоснователни твърденията на ответника, че записът на заповед, на който е основана претенцията на ищеца, бил нищожен, тъй като не бил редовен от външна страна.

Излага аргументи, че съгласно изискването на закона и задължителната практика на ВКС, строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен в Търговския закон, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3 във връзка с чл. 486, ал. 1 връзка с чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване.