Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12735 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40590/2025
Вид
Решение № 12735
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 229 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 13, ал. 2 и ал. 3 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 12735 гр. ******, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110140590 по описа за 2025 година

Производството е образувано, въз основа на искова молба, подадена ********** против В. Х. Г., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 вр. с ал. 2 и чл. 92, ал.1 ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединение за сумата от 7 234,79 лева, представляваща обезщетение по договор за използване на автомобил/ превозно средство от 18.08.2023 г., от които 6 634, 79 лв. обезщетение за вреди на наетата вещ, представляващи разходи за ремонт и 600,00 лв. обезщетение по т. 8 от Списък на неустойките по Приложение № 1 към договора за наем, ведно със законната лихва от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищецът **********, чрез представител твърди в исковата молба, че на 18.08.2023 г., сключил с ответника по електронен път договор за наем, по силата на който му предоставил за ползване лек автомобил VW, модел е-up! 36, с рег.№ *********. Твърди още, че на 18.08.2023 г. в 17:15:15 ч. наемателят стартирал управлението на автомобила, като времето и посоката на движение на електромобила били отчетени от системата за дистанционно наблюдение. Навежда твърдения, че по време на потребителската сесия наемателят катастрофирал, за което не бил информирал наемодателя, нито подал уведомление до органите на МВР, съгласно задълженията по договора. Сочи, че пътуването/ ползването на автомобила било завършено на 18.08.2025 г. в 18:00:39 ч, след изоставяне на автомобила.

Поддържа, че за произшествието по време на стартиралата потребителска сесия ищецът узнал от индикация в информационната система, подадена автоматично от GPS системата на автомобила, която реагирала при удар. Служител от мобилния екип на ищеца, подал уведомление за инцидента в мобилното приложение, придружено с изготвен снимков материал. Сочи, че съобразно описанието на служителя уврежданията по автомобила били следните: „Счупена предна броня, спукана предна лява гума, пробит преден десен калник“.

Поддържа, че предявил застрахователна претенция по застраховка „Каско“ като по същата бил изготвен опис- заключение по щета, в който се съдържали описание на увредените елементи и необходимите ремонтни дейности. Описът на щетите, изготвен от застрахователя се базирал на първи оглед на автомобила, от който се установявали видимите щети. С писмо 1 изх. № 2834А/04.09.2023 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователното обезщетение, поради неуведомяване на компетентните органи за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което и липсата на документи, удостоверяващи неговото настъпване. Сочи, че електромобилът бил лизингов, рискът от погиване и повреждане на лизинговата вещ, както и всички разходи, разноски и отговорности, свързани с експлоатацията, опазването и поддържането на лизинговата вещ, включително и отговорността за възстановяване по непокрити или изключени от застрахователя рискове, били за сметка на ищеца. Счита, че претърпените вреди в резултат на действията на ответника се равнявали на заплатените разходи за ремонт на автомобила. Стойността на разходите за ремонт на превозното средство, съгласно издадената фактура от ***********, възлизала на сумата от 6 634,79 лв., която била заплатена от ищеца. Навежда твърдения, че ответникът чрез личния си потребителски профил, наел процесното превозно средство.

Автомобилът бил негово владение на посочената дата и час, когато настъпил инцидента.

Поддържа, че с действията си ответникът нарушил разпоредбите на договора, причинил пътно транспортно произшествие, вследствие на което наетият автомобил бил увреден.

Сочи, че на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите причинени през време на ползването на вещта, както и договорената по т.8 от анекс № 1 към Правилата за използване на превозното средство неустойка в размер на 600,00 лв. относно обстоятелството, че не бил информирал наемателят и компетентните органи (отдел „Пътна полиция“ при СДВР) за настъпилия инцидент. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочените суми, както и законната лихва за забава върху сумите за периода от датата на подаване на исковата молба /15.07.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок отговор от ответника чрез процесуален представител. Със същия счита предявените искове за допустими, но оспорва същите като неоснователни и недоказани по основание и по размер. Оспорва претенциите на ищеца по отношение на обезщетението за вреди на наетата вещ, представляващи разходи за ремонт и неустойки с твърденията, че не дължи посочените суми. Оспорва, че между него и ищеца в качеството на наемодател е сключен договор за използване на автомобил/ превозно средство. Твърди още, че не е сключил процесния договор с ищеца, поради което не е налице валидно облигационно отношение между страните. Процесният договор бил сключен от трето лице. Регистрацията в мобилното приложение на ищеца била направена от трето лице, което използвало данните от свидетелството за управление на МПС на ответника, без негово съгласие. Смята процесният договор за нищожен, поради липса на съгласие. Електронната поща, посочена в договора не била на ответника. Устройството, от което била направена регистрацията също не било негово, както и акаунтът в мобилното приложение. Оспорва твърдението, да е шофирал автомобила, с аргумента, че на 18.08.2023 г. за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. бил на работа в обект Магазин за продажба на ****** и ****** – *****************. Оспорва стойността на разходите за ремонт на превозното средство, съобразно издадената фактура от *********** в размер на 6 634,79 лв., както и размера на неустойката с твърденията, че същата се явява неравноправна клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите и прави възражение за нищожност на неустоечната клауза, предвидена в т.8. Счита претендираната законна лихва за забава върху присъдените суми за акцесорно задължение, чието съществуване зависи от наличието на главен дълг. Моли съда да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, включително и адвокатски хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен договор за използване на автомобилно средство от 18.08.2023 г., сключен между *********** (********) и В. Х. Г. - ползвател, въз основа на който „********“ предоставя на ползвателя правото на временно управление и използване на 2 превозно средство „VW e-up! 36“, с рег. № *********, за което се задължава да го използва в съответствие с правилата и условията, посочени в договора, Правилата и общите условия.

Съгласно т. 4.1 от Правилата за използване на превозните средства, резервираното превозно средство се отключва чрез избор на командата „Отключване“ на екрана на смартфона с помощта на мобилното приложение на ползвателя. В т.7.1 от същите е уредено, че ползвателят, управляващ превозното средство, е длъжен да притежава валидно свидетелство за управление на МПС от категория „В“, издадено от компетентните органи на посочените в Правилата държави, сред които Република България, и разполага със стаж като шофьор на съответната категория най-малко 1 година, трябва да не е употребил ****** (да бъде трезвен) и да не е под въздействието на наркотични, психотропни или други психоактивни вещества или техни аналози, забранени от закона по време на шофиране.

Освен това изрично е забранено на ползвателя да прехвърля/предава за използване/управление на превозното средство на трети лица, различни от ползвателя. В т.

8.5 се урежда, че в случай, че по време на периода на ползване на превозното средство същото бъде повредено в резултат на ПТП, причинено по вина на ползвателя, което не е признато за застрахователно събитие съгласно общите правила на застрахователя и застрахователната компания не компенсира загубите / откаже да заплати обезщетение за настъпилите щети, ползвателят е длъжен да заплати обезщетение за всички претърпени загуби, както и да заплати на оператора сумите, предвидени в действащия списък с неустойките. В същата точка е посочено, че може да бъде зачетено като незастрахователно събитие в случай, че ползвателят произволно е напуснал мястото на произшествието или не е уведомил за настъпилия инцидент компетентните държавни органи, или не е предоставил необходимите документи, удостоверяващи настъпилото ПТП.

В т. 8 от Анекс № 1, представляващ списък с неустойки, е уредено, че при неинформиране или несвоевременно информиране на Оператора на превозното средство (******** и компетентните контролни органи при инцидент) произшествие, или напускане на местопроизшествието след осъществен инцидент с превозното средство, следва да заплати неустойка в размер на 600,00 лева.

По делото са приложени и общите условия към договора, съгласно които се установява, че за да се сключи договор за използване на автомобил, ползвателят е длъжен да изтегли мобилно приложение на своето смарт устройство и да създаде личен акаунт. За целите на идентификацията ползвателят, в момента на регистрацията, следва да направи снимка с телефона си на лицето си, така че лицевия образ да съвпада със снимката в представеното СУМПС. Данните за достъп / влизане в Акаунта се предоставят само и единствено на конкретното физическо лице, титуляр на акаунта, като по този начин ползвателят е длъжен за съхранява тези данни в тайна и да не ги разкрива на никого. Всички действия, извършени чрез използването на Акаунта на ползвателя се считат за действия, извършени от самия ползвател, титуляр на акаунта. Съгласно т. 2.7 ползвателят е длъжен незабавно да уведоми ********, ако данните му станат достъпни за трети лица.

Към договора, правилата и общите условия е приложено копие от свидетелството за управление на МПС на В. Х. Г., както и свидетелство за регистрация на процесния автомобил с рег. № *********, собственост на **********, от което се установява, че ********* е лице, което може да използва автомобила по силата на право различно от това на правото на собственост.

Приложено е извлечение от поръчка RDSU – 755-398-604, от която се установява, че превозното средство VW e-up! 36“, с рег. № *********, е резервирано от профила на В. Х. Г. на 18.08.2023 г. в 17:14:01 часа, като пътуването е започнало на същата дата в 17:15:15 часа и е изпълнено в 18:00:39 часа, за което била заплатена сумата 18,60 лева.

Установява се, че с Уведомление за щета 44012132322707 по полица 440222213006049/2 „КАСКО + - специални условия“ застрахователят ************* бил уведомен от С. Б. И., служител на ищеца, като е поискано извършване на ремонт на увредените части по автомобила в предната броня, предния ляв калник, предната лява гума и други, настъпили вследствие на ПТП от 18.08.2023 г. в 17:57 часа в ************, поради 3 виновно поведение на водача на застрахованото МПС – В. Х. Г.. Във връзка с уведомлението е съставен опис заключение по щетата, от който се установяват множество щети по автомобила. С писмо с изх. № А3-283УА/4 от 20.09.2023 г. ищецът бил уведомен от застрахователя, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.

След отказа от заплащане на застрахователно обезщетение, ищецът извършил ремонт на автомобила, съгласно приложените по делото Фактура ********** от 19.09.2023 г. и платежно нареждане от 14.11.2023 г., за който заплатил 6 634,79 лева.

Приложени са два броя уведомления до В. Х. Г. с посочен мобилен телефон ********** и имейл: *****************, с които е отправена претенция за заплащане на сумите 6 634,79 лева, представляваща извършени от дружеството разходи за възстановяване на увреденото превозно средство, както и за заплащане на сумата 600,00 лева – неустойка по т. 8 от Анекс № 1, но няма доказателства същият да е получен от ищеца.