Решение № 48 от 09.07.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500117 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по подадени от „Варна Инвестмънтс“ ООД, чрез процесуален представител адв.

С. от АК – Бургас въззивни жалби както следва:

1/ Въззивна жалба с вх. № 37955/19.12.2019г. против решение № 1455/06.12.2019г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1958/2017г . в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против „Вика Инвест“ ЕООД иск за прогласяване нищожността на договор за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр.Варна и съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Варна, с площ 381 кв.м, с номер по стар план № 6, в кв. 444 по действащия към 2006г. план на 1 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградената в този имот жилищна сграда на два етажа с идентификатор ***, със застроена площ 107 кв.м, ведно с мазе с площ на 12 кв.м, таван с площ на 58 кв.м и всички приращения, насаждения и др. подобрения в имота, обективиран в нот.акт № 14, том ІІІ, д.450/2014г., като сключен от представляващия във вреда на дружеството-ищец, на основание чл.40 ЗЗД и иск против „Вика Инвест“ 1

ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД за признаване по отношение на ответниците, че въззивникът е собственик на гореописания недвижим имот, на основание чл. 124 ГПК.

2/ Въззивна жалба с вх. № 262002/20.07.2020г. против постановеното по същото първоинстанционно дело решение № 260030/03.07.2020г. , с което са отхвърлени исковете на въззивното дружество против „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк“ ЕАД искове за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 67, том ІІІ, д. № 4045/2016г., вх. рег. № 7502/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** /стар идентификатор ***/, със застроена площ от 107 кв.м., поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД, както и за нищожност на договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот.акт № 68, том ІІІ, д. № 4047/2016г., вх. рег. № 7503/07.04.2016г. на Служба по вписванията при РС – Варна, в частта, с която „Стардек България“ ЕООД е учредило в полза на „Райфайзенбанк“ ЕАД ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Македония“ 74, представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ от 381 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор *** /стар идентификатор ***/, със застроена площ от 107 кв.м., мазе с площ от 12 кв.м., таван с площ от 58 кв.м. и всички приращения и подобрения в имота, поради това, че ипотекираните имоти не са били собственост на ответника „Стардек България“ ЕООД, на основание 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.167 ЗЗД.

3/ Частна жалба от въззивника „Варна инвестмънтс“ ООД против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 260009/13.01.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изменение на решението от 03.07.2020г. в частта за разноските.

В жалбата срещу първото постановено решение, приложена в кориците 2 на в.гр.д. № 114/2020г., са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил заявени в исковата молба правно релевантни факти и обстоятелства, както и представените във връзка с тях доказателства, липсва пълен и задълбочен анализ на доказателствения материал, довело до неправилни и необосновани правни изводи. Счита, че неправилно, в противоречие с разрешенията на ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД е неприложима в процесния случай. Наведени са оплаквания за направата на непълен, неточен и неясен доклад по делото, в т.ч. и по разпределение на доказателствената тежест, както и за неправилно недопуснати доказателства /протокол за разпит на свидетел от 18.05.2015г. и разпит на свидетели/. Иска се от съда да отмени така обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му за прогласяване недействителността на сключената с нот.акт № 14/2014г. разпоредителна сделка и за собственост върху недвижимия имот, предмет на тази сделка.

В срока по чл.263 ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, с които въззивната жалба е оспорена като неоснователна.

Оплакванията срещу второто решение на ОС – Варна, изложени във въззивната жалба от 20.07.2020г. са за неправилност и необоснованост на същото. Сочи се, че липсват мотиви за обусловеността на отхвърлените с това решение два иска за нищожност от предявения иск по чл.40 ЗЗД и иска за собственост, което е довело и до направата на неправилни изводи относно вещно-прехвърлителния ефект на извършената в полза на „Стардек България“ ЕООД разпоредителна сделка от 07.04.2016г. Твърди се също така, че съдът е извършил анализ на събраните по делото гласни доказателства избирателно, игнорирайки относимото към обуславящия иск от показанията на свидетелите. Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението и уважаване на отхвърлените с него искове за нищожност.

Срещу тази въззивна жалба са постъпили отговори отново само от въззиваемите „Райфайзенбанк“ ЕАД и „Стардек България“ ЕООД, излагайки 3 доводи за нейната неоснователност.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

В исковата си молба и уточняващите такава към нея ищецът „Варна инвестмънтс” ООД е изложил твърдения, че е собственик на гореописания поземлен имот, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, придобит с договор за покупко-продажба по нот. акт №183/14.09.2006г. На 25.11.2014г., без знанието и съгласието на съдружниците, е извършена промяна в ТР по партидата на дружеството, като с подправени документи е вписан за нов съдружник и управител И.Б., а предишните управители и съдружници Х.Г. и К.Г. /непознаващи лицето И.Б./ са заличени като такива.

На 08.12.2014г., с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№14/2014г., „Варна инвестмънтс” ООД, представлявано от И.Б., е продало на ответника „Вика инвест” ЕООД, представлявано от управителя В.П. притежавания от дружеството имот за сумата от 10 000лв. Впоследствие имотът е продаден на „Стардек България“ ЕООД с нот.акт № 189/07.04.2016г., а с нот.акт № 190/07.04.2016г./вписан в СВ-Варна като акт № 67, том III, дело №4045/16/ и нот.акт № 191/07.04.2016г. /вписан в СВ-Варна като акт № 68, том III, дело № 4047/16/ върху имота са били учредени договорни ипотеки в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за обезпечаване задължения на „Стардек България“ по договор за кредит.

Изложени са твърдения, че с влязло в сила на 25.04.2017г. решение, постановено по т.д. № 148/15г. по описа на ВОС, са прогласени за нищожни подправените от И.Б. решения на ОС на „Варна инвестмънтс” ООД от 01.11.2014г. и 10.11.2014г., с които същият е приет за съдружник и избран за управител, както и е прието за установено, че с вписване от 25.11.2014г. в ТР по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства относно съдружника и управител Б.. С вписване от 02.06.2017г. тези вписвания са заличени от ТР.

На 10.11.2016г. В.П., също с подправени документи е вписана в ТР като втори управител и съдружник във „Варна инвестмънтс”ООД. С влязло в сила на 07.04.2017г. решение, постановено по т.д. № 21/17г. по описа на ВОС, е прието за установено, че с вписването й съдружник и управител в ТР са вписани несъществуващи обстоятелства. С вписване от 10.04.2017г. тези 4 обстоятелства са заличени.

С оглед на гореизложеното се твърди, че договорът за покупкопродажба от 08.12.2014г., с който И.Б. като управител на „Варна инвестмънтс“ ООД, предвид действието на решението по чл.29 ТЗ, е продал процесния имот на „Вика инвест“ ЕООД е сключен във вреда на представляваното от него дружество по см. на чл.40 от ЗЗД - действителната пазарна оценка на недвижимия имот възлиза на 670 000 евро, а продажната цена в размер на 10 000 лв., при намерение за увреда и от двамата представляващи дружествата - страни по договора. По тази причина се претендира, че същият е недействителен и като такъв не е произвел вещнотранслативен ефект, последващият приобретател „Стардек България“ ЕООД не е придобило права на собственост, поради което и към момента на сключване на договорите за учредявяне на ипотека това дружество не е било собственик на дадения като обезпечение процесен имот. Предвид на това и на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ЗЗД твърди, че тези договори са нищожни.

С оглед на тези фактически твърдения са предявени и исковете против „Вика инвест” ЕООД за прогласяване недействителността на договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 14/2014г., на основание чл.40 ЗЗД /съгласно и дадената правна квалификация в определение по ч.т.д. № 345/2018г. на АпС – Варна/, за признаване по отношение на всички ответници „Вика инвест” ЕООД, „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД, че „Варна инвестмънтс” ООД е собственик на процесния недвижим имот, на основание чл.124 ГПК и искове против „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД за прогласяване нищожността на договори за учредяване на договорна ипотека по нот.акт № 190/07.04.2016г. и нот.акт № 191/07.04. 2016г. като сключени в противоречие със закона, на основание чл.26 ал.1 вр. чл.167 ал.3 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „Вика инвест“ ЕООД, редовно уведомено при условията на чл.50 ал.2 ГПК не е депозирал отговор и не е изразил становище по предявените искове.

Ответниците „Стардек България” ЕООД и „Райфайзенбанк България” ЕАД са подали отговори по чл.131 ГПК, с които са оспорили исковите претенции срещу тях като неоснователни.

5

Наведените възражения са, че разпоредбата на чл.40 ЗЗД намира приложение само при хипотезата на упълномощаване, но не и когато представителната власт произтича от закона, аргументирайки се с разрешенията по ТР № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват и твърдението на ищцовата страна за „сговор“ за увреждане от страна на управителя Б. и насрещната страна по сделката. По тези съображения считат, че оспорваната с иска по чл.40 ЗЗД сделка е действителна, „Стардек България“ ЕООД е станал собственик на закупения с нот.акт № 109/2006г. и като такъв е сключил валидни договори да учредяване на ипотека върху този имот. Сочат, че към датата на учредяване на ипотеките относно процесния имот не е имало вписани тежести и заявени претенции, поради което и двете страни по тези договори са добросъвестни трети лица.

В отговора на „Стардек България“ ЕООД са изложени и доводи, че по отношение на извършената разпоредителна сделка по нот.акт № 76/2014г. е налице хипотеза на действия без представителна власт, но в същото време действителните съдружници и представляващи „Варна инвестмънтс“ ООД не са предприели своевременно действия по нейното изрично оспорване, поради което счита, че следва да намери приложение разрешението на чл.301 ТЗ.

Относно наведените в хода на процеса от тези ответници възражения по допустимостта на исковете за нищожност на договорите за ипотека е налице произнасяне по реда на инстанционния контрол с определение на АпС – Варна по в.ч.гр.д. № 115/2020г., което разрешение изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

Съобразно наведените във въззивните жалби оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, приложимия закон и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното: