Решение № 396 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Д. при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501907 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 45095/28.10.2024г. против Решение № 1986 от 01.10.2024г., постановено по гр.д.№ 4727/2024г. по описа на Районен съд Бургас, подадена от юрисконсулт М. Д. в качеството на пълномощник на „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД, ЕИК 203831564, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Г. М. Димитров“ № 1, офис сграда 3.

С посоченото решение е признато за незаконно на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на Р. А. Ф. с ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, извършено със Заповед № 823/27.06.2024 г. на проф.Тони Веков- пълномощник на Изпълнителния директор на „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД, считано от 27.06.2024 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неявяване в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, като същата е отменена.

С решението Р. Ф. А. е възстановен на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ на заеманата от него преди уволнението длъжност „Лекар, началник на Второ отделение по гръдна хирургия“, в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас.

„Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД, е осъдено да заплати на Р. А. Ф. сумата от 933 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, а по сметка на РС – Бургас сумата от 160 лв. – държавна такса.

Решението е обжалвано от въззивника в неговата цялост. Изложени са оплаквания, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

1

Според въззивната страна съдът е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяването на съдебното решение, като изобщо не е обсъдил направените от ответното дружество възражения, както и неоснователно е отказал допустими доказателствени искания на страната за установяване на твърдените от нея факти. Сочи се, че съдът не е изследвал обстоятелството, че Р. Ф. несъмнено е знаел за влязлото в сила решение поне шест месеца преди уведомяването му по реда на КТ, както и не се е произнесъл по възражението на въззивника за злоупотреба с права от страна на работника. Изтъква се, че официалното удостоверително изявление на съда за възстановяването на уволнения работник/ служител на работа може да бъде обективирано в различни документи и по различен начин, извън съобщението по чл.345, ал.1 КТ, като основен критерий за преценката на добросъвестността на работника по чл.8 КТ са изискванията на законите, като правата и задълженията се осъществяват в обема и според съдържанието им, предвидено в нормативната уредба.

Твърди се, че в искова молба с вх.№5800 от 27.03.2024г., с която въззиваемият е предявил срещу въззивника искове за обезщетение за оставане без работа за периода от 27.03.2023 г. до 27.09.2023 г., по която е било образувано гр.д. № 2458/2024г. по описа на РС – Бургас, на стр. 2 Ф. ясно е заявил, че след уволнението му на 19.04.2023г. е сключил нов трудов договор с УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД, където продължава да работи, тъй като не желае да се връща на старото си работно място. Това негово изявление следвало да се цени по реда на чл.175 ГПК като съдебно признание на неизгоден за него факт, направено в рамките на друго производство. Признанието на ищеца, че не желае да се връща в „МБАЛ Сърце и Мозък“, в смисъл, че няма да се възползва от правото си да бъде възстановен на работа според въззивника удостоверява, че още преди получаването на съобщението на 26.06.2024 г. Р. Ф. е знаел, че решението, по силата на което е възстановен на работа, е влязло в сила.

Понеже още към 19.04.2024г., когато подал исковата молба по гр.д.№ 2458/2024г. на БРС, Ф. е бил категорично наясно с правото си по чл.345, ал.1 КТ, въззивникът счита, че законният двуседмичен срок е изтекъл в един много по- ранен момент, с което е настъпила и преклузията по чл.345, ал. 1 от КТ.

Независимо, че в значително по-късен момент Ф. получил и нарочно уведомление от съда за влязлото в сила решение, това обстоятелство било без значение, тъй като срокът, според правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, следвало да се брои от момента на узнаването, при отчитане на извършеното по другото дело съдебното признание, че ищецът не желае да се връща на старото си работно място.

Сочи се, че към момента въззиваемият има ново работно място, което доказва липсата на правен интерес от водене на настоящето дело, а фактът, че работи на основен трудов договор изключва възможността за възстановяването му на предишната работа.

На следващо място са изложени оплаквания, че съдът е обсъждал избирателно възраженията на въззивника касаещи съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ. Изтъква се, че правилата за връчване на съобщения по ГПК чрез пълномощник са относими към съдопроизводствените действия по време на висящия исков процес. Сочи се, че връчването на съобщението до въззиваемия не е редовно, тъй като същото е било връчено чрез 2 процесуалния му представител на адреса на адвокатската му кантора след като решението по гр.д.№2825/2023г. по описа на РС- Бургас е влязло в сила, т.е. когато представителната власт на процесуалния представител на въззиваемия Ф. е била прекратена и чрез него не могат да бъдат връчвани призовки и съобщения до страната, нито да се презюмира, че узнаването на определен факт от адвоката е достигнало до страната. Цитирана е съдебна практика.

Твърди се още, че съобразно разпределената от съда доказателствената тежест, въззивното дружество е следвало да докаже, че Р. Ф. не се е явил в предприятието, в тази връзка страната е заявила доказателствени искания с изрична молба в о.с.з. от 30.09.2024 г. които съдът е оставил без уважение без да изложи мотиви за това и без да бъде изследвана действителната фактическа обстановка.

В заключение са развити доводи, че по смисъла на чл.345, ал.1 КТ, както и на чл. 325, ал.1, т.2 КТ под явяване на работника да заеме работата следва да се разбира работникът или служителят да се яви лично и изрично да заяви желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от съда. По делото обаче липсват доказателства, че Р. Ф. реално се е явил в лечебното заведение с готовност незабавно да започне да осъществява трудовите си функции или лично да е депозирал представената по делото молба. Затова, според въззивника, не е налице явяване за заемане на работа в срока по чл.345, ал.1 КТ. Освен това, въпреки предвидената възможност при неявяване да бъдат изложени уважителни причини, такива не били изложени от страна на Р. Ф..

Иска се от въззивната инстанция обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Р. А. Ф., чрез пълномощника му адв.Георги Стоянов.

С него се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че цитираната от въззивника съдебна практика изцяло ползва тезата на въззиваемия, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ започва да тече само и единствено от личното получаване на съобщението за възстановяването на работа от работника, а не от узнаването на решението от страна на адвоката му. Видно от приетото като доказателство по делото съобщение от 12.06.2024г. по гр.д. № 2825/2024г. на БРС, същото било получено лично от ищеца Р. А. Ф. на 26.06.2024г. и от тази дата започнал да тече срока, в който същият има право да се върне на старото си работно място. На същия ден Ф. веднага предприел действия по уведомяването на работодателя, че на 28.06.2024г. ще се върне на работа и въпреки това на 27.06.2024г. получил процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, която е отменена от районния съд.

Сочи се още, че по делото са събрани необходимите доказателства с изключение на недопуснатия свидетел, воден от ищеца, като на последния не е даден срок за представяне на Заповед №82 от 7.06.24г., с който ТПО с УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД е прекратено. До този момент въззиваемият бил в обективна невъзможност да се върне на старото си работно място в МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД.

3

На следващо място са развити съображения, че районният съд правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 2.12.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГК, където е прието, че двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд, а ако такова не е получено, срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен. Според него получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. Правилно съдът приел, че срокът по чл.345, ал.1 от КТ за заемане на длъжността, на която ищецът бил възстановен, е започнал да тече едва на 26.06.2024 г., като е без значение обстоятелството дали преди това ищецът е знаел за съдържанието на съдебното решение.

Изтъква се още, че субективното знание на работника би било от значение единствено при липсата на получено съобщение по чл.345, ал.1 от КТ или при липсата на данни за това кога същото е получено, поради което в цитираното тълкувателно решение е прието, че ако съобщението не е получено от работника или служителя, срокът по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само когато с явяването си в предприятието или по друг несъмнен начин/ например с писмена молба до работодателя работникът или служителят изяви пред него желанието си да се върне на работата, на която е възстановен/. В процесния случай, на 26.06.2024г. ищецът депозирал изрично писмено уведомление, че ще постъпи на работа на заеманата от него длъжност на 28.06.2024г. Сочи се, че работодателят сам е създал пречки за постъпване на работа на служителя чрез неговото преждевременно уволнение преди да е изтекъл законоустановения 14- дневен срок. Развити са съображения за ирелевантност на твърденията на въззивника, че в друго съдебно производство въззиваемият е заявил нежелание да се връща на старото си работно място, като се акцентира, че дори да се тълкува като отказ от права, той не е произвел действие, тъй като е предварителен /преди получаване на съобщението по чл.345 КТ, поради което е недействителен/. Подчертава се също, че единственият мотив на оспорената заповед за уволнение е факта на неявяването на въззиваемия в законоустановения срок, а не изразено от него нежелание да я заеме.

Иска се от въззивния съд обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание не се явява представител на въззивното дружество. Депозирани са молби с идентично съдържание, с които се поддържа въззивната жалба и се оспорва отговора на въззиваемия. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава минималните размери по наредба №1 за МРАВ.

Въззиваемият не взема лично участие в производството пред Бургаския окръжен съд.

Пълномощникът му- адв.Стоянов поддържа отговора на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Уточнил е, че на 26.06.2024г., непосредствено след връчване на решението, с което е бил възстановен на предишната си работа въззиваемият не се е явил на 4 работа в МБАЛ „Сърце и мозък“ Бургас, а от негово име пълномощникът му- адв.С., се е опитал да входира уведомление до работодателя, че Ф. ще се яви на работа на 28.06.2024г. В началото получил отказ уведомлението да бъде входирано, като това станало едва след няколко часа, след като заявил, че ще подаде жалба в Инспекцията по труда. На 27.06.2024г. въззиваемият бил уволнен повторно, поради което и не се явил на работа нито на 27.06.2024г., нито на 28.06.2024г.