Решение № 204 от 19.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Кърджали, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Теодора Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200766 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25- 1300- 000266/ 12.02.2025г. издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали, с което на С. А. И. от ***** на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 30.01.2025г. в ***** административно нарушение.

Жалбоподателят го счита за неправилно и незаконосъобразно поради наличие на съществено нарушение на административно производствените правила и постановено в противоречие с материалноправните норми. Излага следните съображения: оспорва констатациите и доказателствената сила на АУАН, тъй като няма умишлено извеждане на автомобила от праволинейното му движение; при издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като наказващият орган не е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и не е преценил възраженията и събраните доказателства. Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адвокат, като поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да уважи депозираната жалба. Настоява, че в 1 хода на съдебното следствие не се доказало по безспорен начин, т.нар.

„дрифт“. И поради недоказаност на нарушението моли съда да отмени наказателното постановление.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от него по делото, с което моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

По делото е депозирана и молба от процесуалния му представител, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсулстко възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 30.01.2025г. свидетелят С. Ч., който работел в ********, не бил на работа, а се намирал около 16ч. в ***** кв.Възрожденци на бул.Христо Ботев до магазин мебели Виденов, където пиел кафе в магазинчето там с приятели. Тогава на кръстовището образувано от бул.Христо Ботев с ул.Сава Филаретов той видял да се движи лек автомобил марка „****** с рег.№ *******, който извършвал демонстративни маневри изразяващи се във форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела, което направил три или четири пъти. С тези си движения това МПС застрашило преминаващите там пешеходци, поради което свидетелят С. Ч. се обадил по телефона на колежката си В. Б., за която разбрал, че е на работа този ден, и я уведомил, за това което видял. По този повод свидетелите М. М. и В. Б., които били на работа в ******** и се придвижвали със служебен автомобил по бул.Христо Ботев в *****, извършили обход на района и го забелязали на същия булевард в близост до кръстовището с ул.Неофит Бозвели, където видели същият този автомобил да форсира двигателя и задвижва задните колела в ляво и дясно използвайки пътното платно не по предназначение. Свидетелите М.и Б. продължили след него и го устаноВ. в ***** на бул.Христо Ботев в локалното платно до заведение „************“, където бил паркирал, но в него нямало водач. Тогава двамата полицейски служители се приближили до лекия 2 автомобил марка ******* с рег.№ ****, когато при тях дошло младо момче, което било С. А. И., който признал, че той е управлявал това МПС този ден.

Поради установеното на място същият ден свидетелят М. М. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя по чл.104б, т.2 от ЗДвП, който бил подписан от нарушителя без възражения. По време на съставянето на акта присъствали и свидетелите В. Б. и С. Ч., като последният потвърдил, че именно жалбоподателят е водачът който е управлявал това МПС, което е извършвало дрифт през ден. На тази основа на 12.02.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите М. М., В. Б. и С. Ч., които са очевидци на случилото се и си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ******/ 30.01.2025г., чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаната фактология, още повече, че и тримата полицейски служители са очевидци на нарушението и подробно описват поведението на жалбоподателя на инкриминираната дата, час и място.

Тези свидетели лично са възприел начина, по който се е движил автомобилът, управляван от жалбоподателя С. И., поради което показанията им бяха кредитирани като обективни и безпристрастно дадени. Прочее тези факти не се опровергават от никакви други доказателства. Индиция за поведението на водача И. и за главния факт на доказването по настоящото дело е и обстоятелството, че това му поведение не е било еднократно, поради което се приема, че то е целенасочено и искано от жалбоподателя.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата на 06.10.2025г. жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН.

За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в 3 степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. Наказателното постановление е издадено по повод извършване на деяние, което осъществява състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а именно жалбоподателят С. И. при управление на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Правилно административнонаказващият орган е подвел извършеното нарушение под съответната наказателна разпоредба на чл.175а, ал.1 от ЗДвП, според която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Налице е в настоящият казус съвкупността от всички признаци посочени в цитираният текст, като извършеното деяние е съставомерно по предложение 3 на нормата, а именно използва пътя за други цели, тъй като има съвпадане на всички факти на извършеното и това, което е установено в закона. На първо място от обективна страна- изпълнителното деяние е извършено като нарушителят е управлявал МПС като използва пътя за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На следващо място- признаците относно субекта са налице, тъй като жалбоподателят на посочената дата е бил водач на МПС- четириколесно превозно средство по смисъла на & 1 от ДР на ППЗДвП т.24. На трето мястоот субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл: деецът е съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено ползване за други цели, имал е представа относно обществено опасните последици и съзнателно ги е искал да настъпят- няколко пъти форсиране на двигателя и превъртане на задните задвижващи колела на управлявания автомобил. При определянето на наказанието наказващият орган е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, а именно причините за нарушението и съдействието по време на проверката. Поради това му е наложил наказание в единствено предвиден в закона размер, а именно „глоба“ от 3000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Поради това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

Настоящата инстанция не споделя довода на жалбоподателя, че нарушението не е извършено, тъй като безспорно се установи, че е налице административното нарушение, по повод на което е издадено и обжалваното наказателно постановление. Освен това не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като се установи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 130лв.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. По изложените съображения, Съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************/ 12.02.2025г. издадено от Началник сектор Пътна полиция- Кърджали, с което на С. А. И. от ***** на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на 30.01.2025г. в ***** административно нарушение, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА С. А. И. с адрес ***** ул.********** с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 6