Определение № 251 от 15.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Перник, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

С решение /с характер на определение/ №122/14.02.2025 г., постановено по гр. д.

№ 738/2024 г., Районен съд Перник е оставил без уважение молбата на ответниците И.

Т. Д. и И. Д. Д., с която се иска изменение на постановеното по делото решение №1057/12.12.2024 г. в частта за разноските, като присъдените в полза на ищцата А. И.

Й. разноски за адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. бъдат намалени на основание чл.78 ал.5 ГПК поради прекомерност, както и бъдат редуцирани определените възнаграждения за вещите лица в размер на 1420 лв.

Срещу определението, в частта му, в която е оставено без уважение релевираното искане по чл.248 ГПК, е постъпила частна жалба от ответниците И. Т. Д. и И. Д. Д., с която се иска неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по жалбата А. И. Й. моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

Гр. д. 738/2024 г. по описа на Районен съд- Перник е образувано по искова молба на А. И. Й. чрез пълномощника й адв. М. Г. от АК –Перник, с която е предявен срещу ответниците И. Т. Д. и И. Д. Д. /последната конституирана след постъпило уточнение на исковата молба със становище от 10.08.2024 г.-л.40 от делото, поради което и в случая не са приложими разрешенията за допустимо изменение на иска, включително 1 и със замяна на страна в условията на чл. 228, ал. 3 ГПК, доколкото не е налице редовна първоначална искова молба -решение № 178 от 18.10.2016 г. по гр. дело № 1624/2016 г. на ВКС, I г. о./ иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на всеки от ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, посочен в нотариален акт №***, том ***, peг.№***, дело №130 от 13.07.2006 г. на нотариус В. Я., както следва: поземлен имот, незастроен, с площ от 480 /четиристотин и осемдесет/ кв.м., находящ се в землището на село ***, Община ***, в местността „***"/а съгласно удостоверението за данъчна оценка- махала „***"/, при граници по нотариален акт №***, том ***, peг.№***, дело №130 от 13.07.2006 г. от две страни път, Т. Т. и В. З., ведно с построената върху същия имот сграда със застроена площ от 35 /тридесет и пет/ кв.м., който по плана на новообразуваните имоти в местността „***", село ***, Община ***, одобрен със Заповед №РД129/06.07.2007 г. на Областния управител на Област Перник, представлява ПИ №***, със същите площ на имота и сградата - по нотариалния акт и граници, както следва от две страни път, ПИ №*** и ПИ №***. С решение №1057/12.12.2024 г. по гр. д.

738/2024 г. по описа на Районен съд- Перник е признато за установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, като са осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищцата разноски по делото в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, държавна такса от 50 лв.за образуване на делото, държавна такса от 5 лв. по сметка на ПРС, такса от 15 лв. за издаване на скица, държавна такса от 10 лв. за вписване на исковата молба, 1000 лв. доплатено адвокатско възнаграждение и депозити на две вещи лица в размер на 1420 лв.

В производството пред районния съд ищцата А. Й. е била представлявана от адв.

М. Г. от АК-П., по отношение на който по делото са представени два договора за правна защита и съдействие – от 17.01.2024 г. със заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство в размер на 2000 лв. по предявения иск срещу ответника И. Д., както и от 31.05.2024 г., удостоверяващ заплатен адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. за процесуално представителство по отношение на ответницата И.

Д..

На 17.01.2025 г. по делото е постъпила молба от ответниците, с която се иска изменение на решение №1057/12.12.2024 г. в частта му за разноските, като присъденият в тяхна тежест адвокатски хонорар бъде намален като прекомерен, както и бъдат редуцирани разноските за вещи лица.

С постъпило в срок становище от ищцата, същата е навела доводи за неоснователност на искането, позовавайки се нафактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, както и пазарната стойност на процесния имот.

С обжалваното решение /с характер на определение/ №122/14.02.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, приемайки, че ответниците не са релевирали в срок възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, както и че трудът на вещите лица е оценен съобразно представените от същите 2 бр. справки декларации по реда на Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.

Настоящият състав намира за частично неправилен изводът на първоинстанционния съд, че до приключване на устните състезания по делото не е било заявено от страна на ответниците възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Това е така, защото с молба вх.№ 27105/02.12.2024 г. /л.103 от 2 първоинстанционното дело/, докладвана в проведеното на 03.12.2024 г. открито съдебно заседание, от страна на ответника И. Т. Д. е направено възражение за прекомерност на претендирания от ищцата размер на адвокатското възнаграждение от 2000 лв. по отношение на него, като се моли същото да бъде намалено съобразно предвидените минимални размери в НМРАВ. От друга страна, с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения и при определяне на справедливия размер на възнаграждението, следва да изхожда от фактическата и правна сложност на делото, действително извършената работа - вида и нейното количество, вида и предмета на делото, характера на извършваната дейност като особено квалифициран труд, свързан с предоставяне на правна услуга от лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, което в това му качество носи завишена отговорност. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Поради това, при условията на своевременно направено възражение за прекомерност, каквото е направил жалбоподателят И. Д. пред първата инстанция, следва да бъде съобразено доколко така договореният и изплатен размер е съответен на вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност, на начина, по който се осъществява защитата и доколко би могъл да е адекватен на реалната пазарна цена на услугата. При съобразяване на всички тези фактори съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лв. е справедливо и обосновано, съответстващо на извършената работа, като в тази връзка съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, по което са проведени четири открити съдебни заседания, в които пълномощникът на ищците е присъствал, прието е заключение на вещи лица, приобщени са гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел.

По отношение на ответницата И. Д. се претендира адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., като възражение за прекомерност на същия е релевирано едва с искането по чл. 248 ГПК, поради което същото е преклудирано и в тази част обжалваното решение /с характер на определение/ е правилно. В тази връзка съдът съобразява константната съдебна практика, съгласно която съдът не се произнася служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение /видно от мотивите към т.

3 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

Искането на страната за намаляване на възнаграждението, заплатено от насрещната страна, следва да бъде направено най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция. Съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат при прекомерност без направено възражение и това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК /така определение № 2587 от 10.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1202/2024 г., I т. о., ТК/. Намаляването на разноските за адвокат е само по искане на насрещната страна. По същите съображения не могат да бъдат намалени разноски, които са в размер, срещу който не е възразено. В случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като в проведеното последно открито съдебно заседание по делото на 03.12.2024 г., за които И. Д. е била редовно уведомена, същата не се е явила, а възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено от нея едва с молбата по 248 ГПК.

По отношение на възложените в тежест на ответниците разноски за възнаграждение на вещи лица съдът намира следното: възнаграждението на вещите 3 лица се определя съобразно извършената работа и сторените разноски съгласно общата разпоредба на чл.75 от ГПК. Съгласно следващия чл.76 ГПК, всяка страна внася предварително в съда разноските по действията, които е поискала. Така и съгласно чл.160 ГПК, когато са събиране на някакво доказателство, в случая експертиза, са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им.

Доказателството се събира след представяне на доказателства за внасяне на определения депозит за разноски.

В случая, с определението си по насрочване на делото съдът е допуснал КСТЕ по задачи на ищеца при първоначален депозит в размер на 800 лв., възложена на две вещи лица. В съдебно заседание на 03.12.2024 г. съдът е приел заключението по КСТЕ, с което са били са представени 2 бр. справки- декларации по реда на Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. С протоколно определение от същата дата съдът е определил окончателно възнаграждение на вещите лица до размера от приложените от тях справки – декларации по Наредбата, както и срок за внасяне на сумата в размер на още 620 лв. от ищцата, направила искането. С молба от 04.12.2024 г. ищцата е представила доказателства за внесен допълнителен депозит за вещо лице в размер на 620 лв. по сметка на РС-Перник.

Съдът констатира, че в съдебно заседание не е бил поставян въпросът за размера на определеното възнаграждение по чл.26, ал.1 от Наредбата от заинтересованата страна. Независимо от това, именно по реда на чл.248 ГПК, доколкото е налице осъдителен диспозитив за събиране на тези разноски, страната може да възрази по размера им. Това е така независимо от това, че страната не е представила списък по чл.80 ГПК – арг. от т.2 и т.9 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспорването за неоснователно. Експертизата се е базирала на множество документи и справки, като е значителна по обем без оглед отговора на поставените въпроси, а заключението на вещите лица е обективирано и в комбинирана скица. При определяне на размера от значение са различни фактори като: сложността и спецификата на поставените задачи;

2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице; 3. времето, необходимо за извършване на експертизата; 4. обема на извършената работа; 5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други; 6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници /така чл.23 от Наредбата/.

Отработените часове се установяват със справка -декларация на вещите лица.