Определение № 630 от 30.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 630 гр. София, 30.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243,ал.8 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 1624/23.05.2025г. на Софийски градски съд (СГС), НО, 25 с-в постановено по н.ч.д.№ 1 663/2025г. по описа на съда, с което е отменено постановление на Софийска градска прокуратура (СГП) от 17.10.2024г. за прекратяване на наказателното производство по д.п. № ЗМ 103/2024г. по описа на ГДНП- МВР, пр.пр. № 9847/2023г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл.282, ал.1 от НК.

В частната жалба се изразява съгласие с акта на СГС, НО, 25 с-в относно отмяната на прекратителното постановление на СГП, но се отправят упреци към съдебния акт, изразени в „липсата на пълнота в диспозитива за указанията към пр.пр.

№ 9847/2023г. на СГП“. В обширно изложение жалбоподателят посочва пороци при воденото на разследването по пр.пр. № 9847/2023г. по описа на СГП и опасенията си, че „оскъдното волеизявление“ на СГС се явява „недостатъчно, непълно и на практика създава условия за евентуално неизпълнение на така дадените указания“, като счита, че първостепенният съд в диспозитива на акта си „е спестил и се е ограничил в даването на конкретни указания към прокуратурата относно престъпните състави, които подлежат на разследване и лицата, които следва да бъдат разследвани по наказателното производство“. От настоящата инстанция жалбоподателят А. М. иска да потвърди като правилна преценката на СГС за отмяна на постановлението на СГП от 17.10.2024г., като обаче даде „ясни и точни указания относно по – нататъшните разследващи действия, т.е. да се посочи срещу кои виновни лица следва да бъдат извършени, кои лица следва да бъдат призовани и разпитани, респ. да се разпореди ограничаване на правомощията си за адвокатите, съдиите и частният съдебен 1 изпълнител“.

Настоящият съдебен състав намери, че не са налице предпоставките да разгледа по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК законосъобразността на определението на СГС, НО, 25 с- в, тъй като не е сезиран от лице, разполагащо с право на жалба.

Този извод произтича от конкретното развитие на производството по чл. 243, ал.5-6 от НПК, протекло пред СГС. Негов инициатор е настоящият жалбоподател М., която в частната си жалба ( озаглавена „становище“ от 16.12.2024г. и допълнена с „молба – становище“ от 24.03.2025г.) до първостепенния съд е изразила недоволство от прокурорския прекратителен акт и е апелирала за неговата отмяна без да отправя искания, свързани с доказателствената обезпеченост на разследването ( каквито с оглед формалния характер на прекратяването на наказателното производство от прокурора по чл. 24, ал.1, т.6 от НПК са и правно ирелевантни). Това нейно желание е било удовлетворено чрез понастоящем атакуваното определение № 1624/23.05.2025г. на СГС, НО, 25 с-в, като и понастоящем М. изразява съгласие със съдебното разрешение.

С оглед на така посочените факти от процесуално значение, въззивният съд счете, че жалбата на М. се явява процесуално недопустима, тъй като за нея липсва правен интерес от обжалване на атакуваното определение № 1624/23.05.2025г. на СГС, НО, 25 с-в. Следва да бъде посочено, че в принципен план е възможна хипотеза, когато въпреки благоприятстващия го съдебен резултат на обжалвалия прекратителен прокурорски акт пострадал ( отмяната му), за него би съществувал легитимен интерес от иницииране на въззивна проверка на акта на съда, но при условие, че прекратяването на наказателното производство е свързано с преценка на събрана по делото доказателствена съвкупност и пострадалият е отправил искане до първостепенния съд за даване на указания по разследването, свързани с попълването й, които обаче не са намерили израз в дадените по реда на чл. 243, ал.6, т.3, пр. 2 от НПК от съда задължителни указания към прокурора относно прилагането на закона. В настоящия случай посочените предпоставки не са налични - основанието на прокурора да прекрати наказателното производство почива единствено на правни аргументи, а М. не е отправила доказателствени искания по конкретното разследване към първостепенния съд, които да са били отхвърлени и е пълно съвпадане между отправената към съда в производството по чл. 243, ал. 5-6 от НПК претенция и постигнатият съдебен резултат. Изводът е, че за искателя М. липсва легитимен интерес от изразяване на недоволство към съдебния акт, който е удовлетворил напълно и изцяло искането й.

Ето защо и при служебно извършената проверка относно наличието на субективно процесуално право на инициатора на производството, САС констатира 2 отрицателна процесуална предпоставка – липса на законен интерес от обжалване на първостепенния съдебен акт по реда на чл. 243, ал.8 от НПК от страна на М., която пречка води до невъзможността за продължаване на съдебния контрол по посочения ред.

В тази смисъл жалбата на А. М. срещу определение № 1624/23.05.2025г. на СГС, НО, 25 с-в постановено по н.ч.д.№ 1663/2025г. по описа на съда следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство - прекратено.

По изложените мотиви Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, жалбата на А.

Б. М. срещу определение № 1624/23.05.2025г. на Софийски градски съд, НО, 25 с-в постановено по н.ч.д.№ 1 663/2025г. по описа на съда

ПРЕКРАТЯВА производството по ВНЧД № 777/2025г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, ІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3